Едно малко дете (честито!) е по-голямо доказателство за любов и сериозно обвързване от който и да е онлайн статус.
- Публикувана: 21 окт. 2024, 00:07 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2024, 16:26 ч.
Да му предложа ли аз?
Боже, Боже, колко наивност има на тоя свят, Божеее...
Човекът явно дава на заден ход по темата. Авторката пък си мечтае за тази стъпка. Доста голямо разминаване между двамата. Не е лошо да седнат и да изговорят този въпрос спокойно и как го виждат двамата, какви очаквания и намерения имат. Да го замитат под килима е глупаво, защото поражда напрежние от подхвърлени намеци и недоизказани желания.
Това не е замитане под килима, а временно отлагане до подходящ момент. Напрежение от недоизказаните желания очевидно не е имало досега, и когато авторката е забременяла и решила да роди, така че е напълно възможно емоциите и в момента да се подсилват от появата на бебето и всички съпътстващи проблеми.
Това е много сериозен въпрос, и моментите да се изговори са два - първият е преди да се създаде бебе. А след като бебето вече е факт - вторият момент е, когато семейството влезе в относително спокоен период (примерно между 4 годишна възраст и преди започване на училище).
Какъвто и да е резултата от подобен разговор, авторката няма да е удовлетворена. Защото ще стане малко като онзи афоризъм: "Искам да ми подариш цветя, но не искам да ти го казвам, защото в такъв случай ще ми ги подариш, защото аз ги искам. Аз искам ти да искаш да ми подариш цветя и тогава да ми ги подариш."
Според мен този човек не иска брак.
Хвърлял е по малко прах в очите, за да поддържа илюзията за желанието за пълноценно, щастливо и законно семейство.
После се е появило детето и вече няма нужда от брак, нали той си е получил всичките "привилегии", които идват с брака и без да се е случил той.
И да предложиш и да не предложиш - все то. Дори и да приеме, няма да се стигне до сватба, за това нещо се искат двама човека.
Хвърлял е по малко прах в очите, за да поддържа илюзията за желанието за пълноценно, щастливо и законно семейство.
После се е появило детето и вече няма нужда от брак, нали той си е получил всичките "привилегии", които идват с брака и без да се е случил той.
И да предложиш и да не предложиш - все то. Дори и да приеме, няма да се стигне до сватба, за това нещо се искат двама човека.
Без да познаваме човека и всички обстоятелства около връзката им, няма как да гадаем защо постъпва по един или друг начин. Всеки един от фактите, които авторката е отбелязала, може да има съвсем безобидно тълкувание, далеч от това, което ние тук си гадаем.
Бебето е само на 9 месеца, по груби изчисления, докато авторката е бременяла, е имала и дете в първи клас, ако е и работила по време на бремеността, посъбрал се е малко повечко стрес и на двамата. Сега бебе - за авторката е за втори път, но за таткото е първи, възможно е всички да са поизнервени, да са си показали черти от характерите, които в обичайни условия не са се проявявали. Нормално е този период да е труден, за всяко семейство е така, и няма смисъл точно сега да се правят резки и емоционални движения. Разликата в годините между двамата също не е за пренебрегване - само пет са, но ако тя е на около 30, а той на около 25, и са започнали връзката си съответно на 27 и 22, говорим за съвсем различни нива на ментална и емоционална зрялост.
Моят съвет е, точно този въпрос - за брака, за момента да го оставите на втори план. Имате много по-важни задачи - бащата да изгради силна връзка с детето си, другото ви дете да не се чувства изолирано, изобщо - да помогнете за превръщането на тази ваша малка общност в истинско задружно и сплотено семейство. Ако успеете в това, и и двете деца растат щастливи и подкрепени, ако след време все още държите на брак, винаги можете да поставите темата. Съумеете ли да преминете без сътресения през първата година на бебето, после през "ужасните две", тръгването градина и подобни, това ще ви е сплотило достатъчно, за да можете да изкажете притесненията си относно брака (ако още ги имате).
Бебето е само на 9 месеца, по груби изчисления, докато авторката е бременяла, е имала и дете в първи клас, ако е и работила по време на бремеността, посъбрал се е малко повечко стрес и на двамата. Сега бебе - за авторката е за втори път, но за таткото е първи, възможно е всички да са поизнервени, да са си показали черти от характерите, които в обичайни условия не са се проявявали. Нормално е този период да е труден, за всяко семейство е така, и няма смисъл точно сега да се правят резки и емоционални движения. Разликата в годините между двамата също не е за пренебрегване - само пет са, но ако тя е на около 30, а той на около 25, и са започнали връзката си съответно на 27 и 22, говорим за съвсем различни нива на ментална и емоционална зрялост.
Моят съвет е, точно този въпрос - за брака, за момента да го оставите на втори план. Имате много по-важни задачи - бащата да изгради силна връзка с детето си, другото ви дете да не се чувства изолирано, изобщо - да помогнете за превръщането на тази ваша малка общност в истинско задружно и сплотено семейство. Ако успеете в това, и и двете деца растат щастливи и подкрепени, ако след време все още държите на брак, винаги можете да поставите темата. Съумеете ли да преминете без сътресения през първата година на бебето, после през "ужасните две", тръгването градина и подобни, това ще ви е сплотило достатъчно, за да можете да изкажете притесненията си относно брака (ако още ги имате).
Ето за това ако върна времето назад сигурно ще обмисля повече всяка стъпка и последствие, преди да се спускам по пързалката. Но това няма как да стане, животът е такъв,какъвто е.
Иначе АЗ бях тази, която предложи брак. Той прие с голям ентусиазъм и с щастие. Но го направих защото усетих намеренията му за това. Аз инициирах и опитите за първото ни дете, без никаква, ама никаква представа какво е майчинството. Имах бегъл опит с роднинско дете, което беше като кукличка и мислех, че всички деца са такива, но с времето разбрах, че съм в грешка и то голяма.
Истината е, че когато мъжът иска нещо сериозно, но не е сигурен и жената го побутва, дори и да се съгласи, не след дълго си проличава, че не е бил готов ни за брак, ни за деца!
Имах една приятелка, която "приятелят" ѝ, я беше изоставил бременна в деветия месец.
Прибраха я техните у тях.
След една година и нещо се сгаджоса с един прясно разведен.
Баща ѝ каза, че иска да се запознае с него. И тя ги събра на кафе сами.
Баща и заявил в прав текст, че или се жени за нея защото дъщеря му самотна майка на две деца, от различни бащи и без брак няма да става или връзката приключва.
В крайна сметка той се съгласи и се ожениха.
Имат второ, общо дете.
Бракът не е толкова свидетелство за любов, колкото за поемане на отговорност.
Брака пази по-слабият финансово.
Ако е твое собственото жилище и имаш добра работа със или без брак е все тази.
Ако обаче си финансово зависима с две малки деца е по-добре да имаш брак.
Пък и всичко, което градите занапред ще е общо.
По-добре говори с него.разбери защо не иска и какво го притеснява.
Може да не правите сватба, а просто да подпишете. Или това не те устройва?
Малко си изпуснала момента. Тези неща по-принцип се уговарят на по-ранен етап.
Прибраха я техните у тях.
След една година и нещо се сгаджоса с един прясно разведен.
Баща ѝ каза, че иска да се запознае с него. И тя ги събра на кафе сами.
Баща и заявил в прав текст, че или се жени за нея защото дъщеря му самотна майка на две деца, от различни бащи и без брак няма да става или връзката приключва.
В крайна сметка той се съгласи и се ожениха.
Имат второ, общо дете.
Бракът не е толкова свидетелство за любов, колкото за поемане на отговорност.
Брака пази по-слабият финансово.
Ако е твое собственото жилище и имаш добра работа със или без брак е все тази.
Ако обаче си финансово зависима с две малки деца е по-добре да имаш брак.
Пък и всичко, което градите занапред ще е общо.
По-добре говори с него.разбери защо не иска и какво го притеснява.
Може да не правите сватба, а просто да подпишете. Или това не те устройва?
Малко си изпуснала момента. Тези неща по-принцип се уговарят на по-ранен етап.
Хехе, ако съм мъж и съображенията на жената са да се подсигури финансово, ще се оженя с кеф, ама за някоя друга...
Хехе, ако съм мъж и съображенията на жената са да се подсигури финансово, ще се оженя с кеф, ама за някоя друга...
Ама разбира се, далеч по-добре е безнаказано да може да й бие шута при родителите й барабар с детето им.
Айде де... ще ги "подсигурява" .
Хехе, ако съм мъж и съображенията на жената са да се подсигури финансово, ще се оженя с кеф, ама за някоя друга...
Чакай, когато си с някого във връзка, обичате се, цените се, уважавате се, създавате и градите заедно, дали няма да е редно щом си правил всички тези неща с този човек, то той да има реално измерима част от тях, която да подлежи на подялба.
Все пак човекът е участвал на сто процента в този процес (ако можем така да наречем брака през целия му път) и едва ли е давал сто процента от себе си с мисълта: "Чакай аз да дам, че после да мога да ИСКАМ и да ВЗЕМА"
Ама това е друго...
Кое е друго? Деца да правят могат ама да поемат отговорност за тях не могат. То много лесно тъй...
Да плащаш 120 лв издръжка (ако въобще я плащаш) не е поемане на отговорност.
Или да ги метнеш на тъста и тъщата и да обясняваш, че имаш деца?
Аида, а тоя красавец защо изобщо я е забременил и лъгал, че уж ще сключат брак? За мен тя е прецакана от всякъде.
Като си толкоз голямата работа не си вземай жена с дете.
Ама това е друго...
Добре, ето, жена съм, финансово и имуществено осигурена. Мъжът има дете от предишната си връзка. Казва ми, че иска да сключим брак, за да бъде подсигурен и той, и детето му. И аз ще тичам към ритуалната зала нали...
Добре, ето, жена съм, финансово и имуществено осигурена. Мъжът има дете от предишната си връзка. Казва ми, че иска да сключим брак, за да бъде подсигурен и той, и детето му. И аз ще тичам към ритуалната зала нали...
Някак не съм останала с впечатление, че авторката държи на брака, за да получи един ден финансовото обезпечение от него.
Това е твоята трактовка, Аида.
Живеете в собствено жилище. Собствено на кого? Финансово можете да си позволите сватба. Кой от двамата може да си я позволи?
Може да се каже, че сме равнопоставени по доходи. Живеем в неговото жилище, но и аз имам един имот, нуждаещ се от ремонт, но все пак нещо. Споменах го, защото исках да подчертая, че не плащаме наем. Не е причината финансовата част
Вие сте равнопоставени, но той може да мисли за имотите и разходите в бъдеще време. След брака всички имоти ще се придобиват на името на двама ви, освен ако не е избран специално режим на разделност. Много хора това започва да ги гложди, ако планират да си купуват имот в бъдеще. Това, че приятелят ти е добър човек не означава, че не го посещават и такива по-материални и прагматични мисли. А и винаги се намират приятели и роднини, които да посеят финансовото съмнение в главата на някого.