През август си създадохме традиция една- всеки тест да има втора черта ! ~бебеправене 612~

Аз не се обръщам срещу никой, уважавам и се надявам всеки да получи адекватна помощ… обаче лично мен това ме натоварва много на моменти. Изборът ми е да не влизам и да не гледам размятащите се фалшиви тестове.

Утре съм и на ендо, в понеделник минах и офталмолог. За АГ си преместих часа за края на другия месец направо, че се оказа че съм го дублирала с един ангажимент на ММ другата седмица и няма кой да гледа малкия. Но и това е ок, щото направо ще ида с коментара на Михайлова дотогава (ако имам късмет).

понякога обаче е нужно на някой ребром да му се каже, че има нужда от помощ, защото човек рядко стига до този извод сам.

Аз съм го разказвала и преди, затова слагам в скрит текст. Денят, в който трябваше и си направих кръвен тест след първата инсеминация, на която възлагах много надежди, кумът ни стана баща, вечерта трябваше да отидем на бебешко парти. Още не знам как съм се събрала и съм отишла, защото наистина се чувствах ужасно при чхг 0. А и освен това инсеминацията ни се беше паднала на църковен празник с много хубаво мъжко име и си бяхме казали, че ако е успешна, така ще си кръстим детето. Познай как кумът си кръсти неговото.. 😀 Е, не е виновен човекът, че е избрал същото име, ама направо толкова гадно ми стана, чувствах се, че все едно някой ни е взел нашето и го е дал на друг.. И по предишната тема: Ако тази случка беше преди ходенето ми при психолог.. със сигурност щях да съм в тежка депресия цяла седмица, пълен абсурд още същата вечер да изляза, че и да се забавлявам (както направих) до малките часове

Аз също имах подобна случка на V_sS. След няколко неуспешни стимулации на естествени опити бяхме стигнали до инвитро. Тъкмо видях, че първият ми трансфер е с ЧХГ 0 и нищо нямаше за замразяване.....в същия ден ражда моя колежка, която забременя от първия опит(товага решили да пробват, нищо че са на по 20г., защото при мен не ставало). Бяха написали "Наша сбъдната мечта", някак в този момент толкова много ми докривя....все едно са ми откраднали моята мечта. Иначе страшно много се радвам на детенцето ѝ 🤗❤️ Понякога болката ни е прекалено голяма и емоциите взимат превес. Никога не се обвинявай, това не те прави лош човек. Знам колко е тежко и угризенията, които изпитваш. В такъв момент човек има най-голяма нужда от подкрепа. Прегръщам те, твоята мечта също ще се сбъдне! Пожелавам ти да е съвсем скоро!
Между другото имахме и още една случка, но товага някак много по-малко емоция включихме. Да, беше ни тежко, но доста бързо го преодоляхме. Април месец нали забременях за кратко и то след години борба. Тогава научихме, че братът на мъжа ми чакат второ детенце. Терминът почти съвпадаше с този на детенцето, което загубихме. Разбира се, че се зарадвахме за тях. Наистина обаче психиката и вярата могат да се развиват и каляват с годините. Казахме си, просто сега не е било писано, но имаме малка победа. Някак вярата и смирението надделяха, а това носи мир и спокойствие в душата, особено с подкрепата на партньора до теб. С вяра, упоритост и любов всичко се преодолява. 🤗❤️🙏
ПП
Да не казвам колко пъти съм чувала фразата "Успокойте се и ще стане", понякога в допълнение "млади сте" или пък "Когато е писано ще стане", то това е ясно, но страшно много се дразнех, когато някой ми го каже...все едно аз не го знам.
Дори, когато забременях ми казаха... "Не казвай на никой до края, те ще видят, когато ти проличи....хората са лоши и всичко става...." и започнаха едни истории за мъртви раждания, късни загуби....и това беше за честито за моята бременност. 😅Знам, че ми го казват с добри чувства, ама ако беше някоя бременна с лабилна психика...не я виждам.