През август си създадохме традиция една- всеки тест да има втора черта ! ~бебеправене 612~

Кенди, супер! ❤

Аз винаги съм си пила по едно кафе на ден, ок ми е така, пулсът ми е нисък, почти като на спортист. Не са ми казвали до сега да го спирам. Иначе като ме диагностицираха с подострия тириоидит, се убих да чета какво да ям и какво не и един месец бях много стриктна (захар и сладко абсолютно никакво, глутен-веднъж си позволих пица). В момента, в който видях, че хормоните са вече в норма, започнах да ям по малко от всичко, както си е било винаги, но много по-умерено от преди. Та явно това възпаление ми донесе и нещо положително 🙂

Моята психоложка ми казваше абсолютно същите неща. Да гледам себе си на първо място, ако с дадени хора не се чувствам ок, да ги избягвам и също да споделям за “проблемът ни” като някаква естествена част от живота. Това наистина ми помогна някак да осъзная, че не сме само ние, че просто  както едни работят 12 часа за 1000лв, а други 4часа за 2000 примерно, всеки си има различна съдба, някои трябва с повече труд да постигат нещата, а на други им се отдава по-лесно всичко.. И така съм доста по-добре вече

Момичета, аз пак пуснах ЧХГ. Припомням на 18.10 ЧХГ беше 105, а днес 6 дни по-късно ЧХГ е 802. Как ви се струва? Май не се удвоява много добре 😔

Потребител11 Чудесно е ! Не знам , защо си мислиш , че не се удвоява ?!

Успех 🤞

потребител ето

Под 72 часа е удвояването. Що упорито търсите неуспешни бременности?

2402, много ти благодаря 🤗 Да, за бебчето се притеснявам.
Кенди ❤️
Бъстед, стискам палци да не е била изпарителна ❤️🤗🍀🍀🍀🍀🍀

Момичета, каква е причината да изключвате кафето напълно? Аз почти не пия, само като имам хубаво мляко вкъщи карам моя мъж да врътне едно на кафеварката или V60 (и той е запален по кафето, голяма обич е с този Дъбов).

По темата с бременните приятелки: аз доста ограничих приятелския си кръг, къде нарочно, къде по стечение на обстоятелствата, къде заради липса на интерес от отсрещната страна. За тази една година и малко с неуспешни опити разбрах какво работи за мен - споделяне и говорене по темата. Това, от една страна, ми даде свободата да не се чувствам сякаш крия нещо от близките и приятелите си, а от друга - научих, че някои от тях минават през същата или дори по-трудна ситуация и/или имат близки/роднини/приятели, чийто път към собствено дете също е бил труден. Съпругът ми също споделя с хора, с които е преценил, че може да говори на тази тема и от негова страна получихме ценна информация и съвети именно от тези хора. Всичко това казвам с уговорката, че далеч не говоря на тази тема с всеки срещнат, но и не ме е страх/срам да кажа "да, имаме проблем", както всъщност се чувствах преди, да речем, 5-6 месеца, което само по себе си беше абсурдно чувство (поне от моята гледна точка). Имам приятелка, при която детенцето им стана буквално в първия месец, в който започнаха опити, друга, която забременя без дори да разбере кога. И двете са супер готини и свежи, много се радвам като се видим, тъй като ме зареждам положително. Но част от моята работа е свързана изключително с деца, които винаги много ме зареждат, така че явно просто аз така гледам на нещата заради ежедневието си. Разбира се, махайки потенциално токсичните хора от обкръжението си, май също дава добро отражение.  

Иронията е, че родата на съпруга ми няма никаква представа какво се случва с нас, но в голямата си част те са доста нетактични и на моменти мятат едни токсични коментари, та дружно решихме, че точно тази част от нашия живот хич не им влиза в работата. Просто за нашето психическо благоразположение е много по-добре да си въобразяват, че деца не щем и си живеем живота като тийнеджъри. Както всъщност два пъти се бяха изразили

Днес съм пасивно-агресивно настроена към прегледа, ама да видим.

Аз заради мръдналата щитовидна, проблеми със съня и силна избервеност. Трябва да вметна, че аз пия едно кафе сутрин на гладно, което е kicker за кортизола. 20г пия кафе, 2018-2019г пиех по 5 чаши даже. След хашитоксикозата ги намалих до 2 чаши и постепенно минах на 1 след това. В момента просто усещам че имам нужда от промяна.

Апф, мислиш ли?! Едната докторка в дежурния беше описала маса 2/2см, после моят вика тя колежката си обича маси и софри.
Ще направя една HSG за науката, само да видя сърцето дали ще ме заведе във Вита или ще си седя на в Надежда.

Raus, за нетактичните хора от родата на ММ аз също имам история.. майката на ММ беше питала психоложката ни дали вече не мислим за деца Дори не знам как може да й хрумне, че такава лична информация е редно да изисква от психолог. Разбира се, нищо не е получила като отговор.

Ъъъ, ама тя се познава с психоложката ви и има допир с нея?
По принцип това не се препоръчва - близките/приятелите на клиента не е ОК да комуникират под каквато и да е форма с психолога. Той трябва да чува единствено и само неговата гледна точка по абсолютно всички въпроси. Всичко друго се приема за неетично.
От моето семейство само мъжът ми знае, че ходя на психолог, други няма нужда.

От на ММ родата се приоритизират хората с деца. Той има няколко братя и те вече си имат дечица. Когато се наложи помощ или нещо друго,  винаги е за тях с оправданието, че те имат деца, а ние не. Нямаме нужда от нечия помощ, но пък е кофти да ти натякват, че нямаш дете и си втора ръка човек.

AA, изобщо даже не търся неуспешна бременност,  даже напротив- с цялото си сърце се моля този път всичко да е наред! Останала съм с впечатлението, че в началото ЧХГ  се удвоява много по-бързо.  Надявам се всичко да е наред.

Потребител11, моето на 04.10 беше 130, а на 09.10 - 830, за сега всичко е окей.
Ако не си ходила, може следващата седмица да отидеш на първи преглед и след това да спреш да го следиш вече.

Preggo, за това може би ние сме си виновни. ММ и майка му започнаха първи да ходят при нея заедно заради друг семеен проблем. След това си имаха и индивидуални сесии, на неговата той от вратата още си казал за нашите проблеми, защото доста си му тежат и със сигурност се отразяват и на връзката с родителите му. След това психоложката поиска да види и мен (разбираемо, че аз съм по-голямата развалина от двама ни). Майката на ММ не знае, че аз съм ходила на индивидуална с нея, знае, че съм ходила на една обща с него, но сестра му също ходи на една с майка им и с ММ, така че не мисля, че го е възприела като да ходим отделно, заради друг проблем. На една от нейните срещи с психоложката е питала на нашата дали сме коментирали темата за деца. Психоложката й е казала, че не може да коментира какво са й казвали пациенти по време на другите им срещи и е сложила ясна граница. Та не знам в тази ситуация какво е неетично и какво не. Все пак са отишли заедно на семейна терапия, още оттам вече чува и двете гледни точки, а не искахме да търсим друг психолог, че тази ние си я избрахме.

В семейството на ММ няма деца, техните нямат внуци, бабите също нямат правнуци. Реално натиск се усеща и върху нас и върху сестра му. При моите родители също има подмятания от време на време, но те си имат вече едно внуче, та вече не им е фикс идея.