- Публикувана: 21 окт. 2024, 14:30 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2024, 21:25 ч.
През август си създадохме традиция една- всеки тест да има втора черта ! ~бебеправене 612~
Espresso, съжалявам за това, което преживяваш. 
Аз за съжаление също имам двоен опит с това..
Кенди, пожелавам ти да се е сринало това ЧХГ и после този анцуг никъде да не го носиш - нито за лабораторията, нито като пижама!
Ние миналата неделя бяхме на кръщене на две близначета на едни приятели (имат и едно по-голямо дете), родиха се 2 седмици преди термина на моята първа бременност, та ми беше много мъчно покрай бременността им и като се родиха. Реално в неделя за първи път ги видях, та се притеснявах, че ще ревна, но всичко мина страхотно, дори подържах едното за малко.
Аз за съжаление също имам двоен опит с това..Кенди, пожелавам ти да се е сринало това ЧХГ и после този анцуг никъде да не го носиш - нито за лабораторията, нито като пижама!
Ние миналата неделя бяхме на кръщене на две близначета на едни приятели (имат и едно по-голямо дете), родиха се 2 седмици преди термина на моята първа бременност, та ми беше много мъчно покрай бременността им и като се родиха. Реално в неделя за първи път ги видях, та се притеснявах, че ще ревна, но всичко мина страхотно, дори подържах едното за малко.
За кафето и диетите съм на мнение че не трябва да е свръх режим.
Веднъж живеем. Тук не казвам че трябва да се тъпчем, а с мярка
Веднъж живеем. Тук не казвам че трябва да се тъпчем, а с мярка
Кактус, аз с малкия първия триместър свалих 3-4 кг. Няма нужда да се тъпчеш с твоята ИР хич. Яж си нормално.
Аз за кофеина да кажа, че искам да регулирам ЩЖ и нервната система, защото съм много нервна последните месеци, чувствам се все едно съм във fight or flight mode и реших кардинално да атакувам нещата.
Аз за кофеина да кажа, че искам да регулирам ЩЖ и нервната система, защото съм много нервна последните месеци, чувствам се все едно съм във fight or flight mode и реших кардинално да атакувам нещата.
АА, аз ям много малко 🥺 Надявам се гаденето и повръщането окончателно да спрат. Искам да си ям големи порции салати както преди, месце и яйца. Аз само круши мога да ям и на това изкарах последните 2 месеца. Само това не повръщам. По 2 домашни зимни круши на ден, които не са добре узрели, направо са вълшебни 🤗❤️❤️❤️ Другото е препечени филийки и много айрян. Малко повече взеха превес въглехидратите, но като повръщаш всичко друго, просто нямаш избор. Надявам се вече да мога да мина в балансиран режим 🤗
Сиси, аз изкоментирах там за "нивото на някои хора", но не визирах свекърва ти, а тази с която си имала конфронтация и после я питала къде те били намерили или нещо такова. Свеки ти е реагирала супер за мен.
Момичета, ако случайно звуча по-рязка понякога или пък давам някакво мнение, което ви издразни, повярвайте ми, неволно е. Малко съм се роботизирала. I'm in my dark place, както Кристина и Мередит в 3 и 4 сезон на Анатомията на Грей.
Но колкото и да звучи смешно (защото сме си виртуални познати само, нали), до вас съм винаги и ви подкрепям.
Наси, напълно съм съгласна за това че с никой режим не трябва да се прекалява и като имам време ще ви разкажа по-подробно за моите наблюдения върху самата мен след като 10 месеца изкарах на режим от фертилен натуропат.
По повод ходенето на бебешки събития в тежки моменти. Отне ми време да разбера, че трябва да започна да ги пропускам в моментите, в които усетя, че не е ОК за самата мен. Работя с психолог и благодарение на нея и на една от най-близките ми приятелки (която също имаше репродуктивни проблеми, но вече роди) стигнах до това, че сега напълно спокойно и без капчица вина казвам, че съм ангажирана и не мога да отида, много ги обичам и изпращам подарък или се виждаме в друг момент, когато се чувствам достатъчно добре аз за това. С психоложката разговорът беше интересен, ще ви го предам по спомени, защото може да помогне и на някои друг.
И т.н., и т.н.
С две думи -- отне ми време да разбера, че първият човек, за който трябва да се погрижа съм АЗ. Имах много голям проблем с това, защото от дете ми е набивано "какво ще си кажат хората", "да не засегнеш еди кой си, че после ще ни коментират" и т.н., типичните за поколението на нашите неща.
Момичета, грижете се за менталното си здраве, защото точно такъв тип "насилвам се, пък после ще се нарева" допринасят да се чупят от душата ни малки, важни парченца, които после кой знае дали се възстановяват. Травмиращо е. А ще ни трябва сила после да си гледаме децата
И последно, че стана дълго - може ли да ми кажете за кофеина къде точно "бърка" в репродуктивните неща?
Знам, че е по-добре безкофеиново и също търся био и с извлечен на водна основа кофеин (в ебаг има), но наистина ако някой знае къде точно ни цака вкусното, любимо кафенце, ще съм благодарна да споделите
Момичета, ако случайно звуча по-рязка понякога или пък давам някакво мнение, което ви издразни, повярвайте ми, неволно е. Малко съм се роботизирала. I'm in my dark place, както Кристина и Мередит в 3 и 4 сезон на Анатомията на Грей.
Но колкото и да звучи смешно (защото сме си виртуални познати само, нали), до вас съм винаги и ви подкрепям.
Наси, напълно съм съгласна за това че с никой режим не трябва да се прекалява и като имам време ще ви разкажа по-подробно за моите наблюдения върху самата мен след като 10 месеца изкарах на режим от фертилен натуропат.
По повод ходенето на бебешки събития в тежки моменти. Отне ми време да разбера, че трябва да започна да ги пропускам в моментите, в които усетя, че не е ОК за самата мен. Работя с психолог и благодарение на нея и на една от най-близките ми приятелки (която също имаше репродуктивни проблеми, но вече роди) стигнах до това, че сега напълно спокойно и без капчица вина казвам, че съм ангажирана и не мога да отида, много ги обичам и изпращам подарък или се виждаме в друг момент, когато се чувствам достатъчно добре аз за това. С психоложката разговорът беше интересен, ще ви го предам по спомени, защото може да помогне и на някои друг.
Скрит текст:
Аз: Не се чувствам добре днес, защото [XXX] и този месец съм зверски срината. Искам да лежа в ембрионална поза и да се събирам бавно. Но утре съм канена на бебешка погача и трябва да отида.
Психолог: Защо мислиш, че трябва да отидеш?
Аз: Ами това са ми много близки приятели, поканили са ме и ще е неуважително да не ида. Не е приятелско. Не искам да съм лош човек.
Психолог: А ти как ще се чувстваш там?
Аз: Ами много зле. През цялото време ще съм като зомби с насилена усмивка и преструване, актьорско майсторство. Но после ще се нарева. Трябва да ида.
Психолог: След като не се чувстваш добре, не трябва ли да поставиш себе си на първо място?
Аз: Как така? (
)
Психолог: Нека да помислим по темата защо когато си срината и не се чувстваш добре отново не смяташ, че трябва да поставиш на първо място себе си, а трябва да поставиш на първо място другите. В случая - приятелката ти с бебешкото парти. Каква според теб е причината дори в най-тежките ти моменти, когато искаш да се свиеш в ембрионална поза и да стоиш така дълго време ти да не съумяваш да се погрижиш за твоите нужди първо, а да мислиш първо за останалите, пък теб кучета те яли?
Психолог: Защо мислиш, че трябва да отидеш?
Аз: Ами това са ми много близки приятели, поканили са ме и ще е неуважително да не ида. Не е приятелско. Не искам да съм лош човек.
Психолог: А ти как ще се чувстваш там?
Аз: Ами много зле. През цялото време ще съм като зомби с насилена усмивка и преструване, актьорско майсторство. Но после ще се нарева. Трябва да ида.
Психолог: След като не се чувстваш добре, не трябва ли да поставиш себе си на първо място?
Аз: Как така? (
)Психолог: Нека да помислим по темата защо когато си срината и не се чувстваш добре отново не смяташ, че трябва да поставиш на първо място себе си, а трябва да поставиш на първо място другите. В случая - приятелката ти с бебешкото парти. Каква според теб е причината дори в най-тежките ти моменти, когато искаш да се свиеш в ембрионална поза и да стоиш така дълго време ти да не съумяваш да се погрижиш за твоите нужди първо, а да мислиш първо за останалите, пък теб кучета те яли?
И т.н., и т.н.
С две думи -- отне ми време да разбера, че първият човек, за който трябва да се погрижа съм АЗ. Имах много голям проблем с това, защото от дете ми е набивано "какво ще си кажат хората", "да не засегнеш еди кой си, че после ще ни коментират" и т.н., типичните за поколението на нашите неща.
Момичета, грижете се за менталното си здраве, защото точно такъв тип "насилвам се, пък после ще се нарева" допринасят да се чупят от душата ни малки, важни парченца, които после кой знае дали се възстановяват. Травмиращо е. А ще ни трябва сила после да си гледаме децата
И последно, че стана дълго - може ли да ми кажете за кофеина къде точно "бърка" в репродуктивните неща?
Знам, че е по-добре безкофеиново и също търся био и с извлечен на водна основа кофеин (в ебаг има), но наистина ако някой знае къде точно ни цака вкусното, любимо кафенце, ще съм благодарна да споделите
Аз бях спряла кафето напълно за почти година, заради сърцебиене и проблем със съня ( главно на нервна основа, а не заради кафето, ама кафето го отнесе 
) Отскоро започнах пак на ново, липсваше ми аромата и вкуса, та малко се поотпуснах и с по 2 кафета на ден. Следвам една дама в Инста - "vesela.savova" (No Sugar) и от нея се бях запознала с цикорията като заместител на кафе. Някой път споделя и други интересни неща.
Прего, напълно съм съгласна с това, винаги съм давала 1000% от себе си за близките около мен, но наскоро усетих, че трябва да започна да поставям себе си на първо място, защото усещам, че на моменти ми идва в повече всичко. Годината за мен беше много тежка, загубих близък и репродуктивните проблеми ми бяха само черешката на тортата. Моя близка роди и след няколко дена започна с това колко реве бебето, как няма време за себе си и тн. и мъжът й ме помоли да й помогна да мине през този период (знае за всички наши проблеми) и естествено отново правя за нея каквото мога, но вътрешно се чувствах, че аз имах нужда от помощ в момента и нямам енергия за "даване".
Отделна тема, затова слагам в нов скрит текст
) Отскоро започнах пак на ново, липсваше ми аромата и вкуса, та малко се поотпуснах и с по 2 кафета на ден. Следвам една дама в Инста - "vesela.savova" (No Sugar) и от нея се бях запознала с цикорията като заместител на кафе. Някой път споделя и други интересни неща.Прего, напълно съм съгласна с това, винаги съм давала 1000% от себе си за близките около мен, но наскоро усетих, че трябва да започна да поставям себе си на първо място, защото усещам, че на моменти ми идва в повече всичко. Годината за мен беше много тежка, загубих близък и репродуктивните проблеми ми бяха само черешката на тортата. Моя близка роди и след няколко дена започна с това колко реве бебето, как няма време за себе си и тн. и мъжът й ме помоли да й помогна да мине през този период (знае за всички наши проблеми) и естествено отново правя за нея каквото мога, но вътрешно се чувствах, че аз имах нужда от помощ в момента и нямам енергия за "даване".
Скрит текст:
Онзи ден нещо ме хванаха лудите и направих един пиклив тест вечерта, който бях изоставила и като се върнах имаше супер бледа черта. Щях да получа инфаркт тъкмо преди лягане, аз втора черта освен на тест за овулация не съм виждала от година, не можах да спя от вълнение, с идеята да повторя със сутрешна урина и да ходя за ЧХГ. Станах направих 2 нови лентички - тотално отрицателни. Днес също направих нов (12 DPO) - пак пълна 0, даже няма смисъл да ходя да ме бодат. Явно е била изпарителна черта, ама за момент така хубаво се развълнувах. Днес 37 ден и започнах да се дразня поне да идва МЦ, за да не си отменям отново часа за обливки.
Отделна тема, затова слагам в нов скрит текст
Скрит текст:
Заради настъпването на по-мрачното и гадно време ( не обичам есента и зимата) започна да ме бъгва фактът, че годината свършва и шансът и 2025 да съм майка намалява. Края на миналата година се успокоявах, че 2024 няма да стане, ама 2025 вече няма къде да ходи и чувствам, че все едно времето изтича и остава чааак за 2026. ММ постоянно ми казва, че не сме в състезание и когато трябва, ще се случи, да не си слагам краен срок, дати или нещо, което още повече да ми влияе, ама като съм в дните на очакване на цикъл и винаги ме налягат тези мисли. Трябва да посетя психолог и да си отработя манията за контрол.
Prego Не ходи на погачата ако това ще те нкара да се чувстваш зле. Аз лично не мисля,че пречи на бебепрявенето ,всичко си го втълпяваме ,но влияе на щитовидната и хормоните,това го знам. В крайна сметка имам съседка 83 набор ,пие кафета,пуши ,пие 2л бира на ден и има 6 деца ,заченати естествено от раз ,и то с различни бащи . Така ,че животът е доста несправедлив . Даже близначките си ги остави в дом ,това най-много ме боли,че хората спазват режими ,пазят се от всичко ,дават луди пари и теглят кредити за да се възползват ин витро центрове и в крайна сметка нищо ,или ако стане нещо се губи. 😞
За безкофеиновото,това на водна основа извлечено е супер и биологичен произход. Цената е добра 17 лв за 250 гр. https://happygreen.bg/p/bezkofejnovo-kafe-deka-arabika-250-gr/
За безкофеиновото,това на водна основа извлечено е супер и биологичен произход. Цената е добра 17 лв за 250 гр. https://happygreen.bg/p/bezkofejnovo-kafe-deka-arabika-250-gr/
кактус,подкрепям АА, не се тревожи за килограмите. Аз не ядях просто защото нямах апетит. Буквално вечерята ми е била половин малко бурканче домашни консервирани домати и то не веднъж. Също свалих първи триместър и като цяло до края не качих много. Бебето си взима необходимото. Но ти желая не заради килограмите, а заради теб самата, гаденето скоро да спре.
Аз от кофеина си не се лишавам. Първата причина е, че просто си обичам вкуса на кафето, а от както си взех качествена термо чаша се родих и си пия 2-3 часа топло кафе. И второ - с цигарите, че и с алкохола (имах период преди мноооого години когато пиех стабилно) нямах проблем с абстинениция. Обаче ако не съм пила кафе преди 14ч, то до края на деня е ясно, че ще съм с мигрена. И то силна мигрена, от тези заради които повръщам. Та, не си го спирам. А и като бременна пак си ми доставяше удоволствие, тогава просто го бях ограничила до 1 на ден.
Preggo, и с моята психоложка водим подобни разговори, но още не съм го усвоила тънкото майсторство да мисля за себе си на първо място. Даже внимавам какво споделям на приятелите си, да не ги натоварвам и разстройвам.
Аз от кофеина си не се лишавам. Първата причина е, че просто си обичам вкуса на кафето, а от както си взех качествена термо чаша се родих и си пия 2-3 часа топло кафе. И второ - с цигарите, че и с алкохола (имах период преди мноооого години когато пиех стабилно) нямах проблем с абстинениция. Обаче ако не съм пила кафе преди 14ч, то до края на деня е ясно, че ще съм с мигрена. И то силна мигрена, от тези заради които повръщам. Та, не си го спирам. А и като бременна пак си ми доставяше удоволствие, тогава просто го бях ограничила до 1 на ден.
Preggo, и с моята психоложка водим подобни разговори, но още не съм го усвоила тънкото майсторство да мисля за себе си на първо място. Даже внимавам какво споделям на приятелите си, да не ги натоварвам и разстройвам.
Скрит текст:
Миналата година нали една моя приятелка забременя, но за съжаление загуби бебето в средата на бременността. Та. тя като видя положителния тест веднага ми прати снимка и поиска да се чуем, защото беше шокирана, не го очакваше и първоначалната ѝ реакция беше притеснение, а не радост. Това беше 25 дни след моята операция от ИМБ, а също така точно тогава бяхме на почивка в град, в който бяхме ходили като бях бременна, но и двамата с мъжа ми късно се усетихме. Самия факт, че се бях разхождала там с корем с две бебета в него, а сега бях там с едно дете ме смазваше, нямаше и месец откакто друга бременност приключи, но трябваше да се събера и да успокоявам приятелка за това, че е забременяла, защото така правят приятелите. Ама реших, че приятелите не могат да кажат "ужасно тежко ми е в момента, искам да плача по цял ден", защото как мога да говоря за загубите си на приятелка, която сега е разбрала, че е бременна. И психоложката и тогава, и много други пъти ме е питала защо не се откривам пред приятелите си, нали за това ги имам, щом аз самата съм винаги насреща защото не очаквам същото от тях, но съм си оverthinker и все ме е страх да не навредя на някой.
Аз също съм с адов главобол ако не пия кафе в точно определен час. Правих си нещо като “разтоварване” - събота и неделя без кафе, някъде събота по обяд черепът ми вече се разцепваше от болка, повръщане, не можех да съм в светло помещение. По принцип винаги пия по 1 кафе сутринта, не си позволявам второ следобедно, защото всичко в гръдния ми кош почва някакъв кючек. В момента съм го паузирала, главобол нямам, щото съм си казала че нямам капацитет за повече драми по тялото.
Днес ЧХГ е 68.98, върви си стабилно с 50% надолу за 48 часа. Взимам си и думите назад, че е рехав тоя “цикъл”. Пратих се на хоумофис с една офисна хавлия на седалката на колата, че оле мале.
Допълвам се, защото дочетох написаното от Preggo, имам сходно преживявяне.
Днес ЧХГ е 68.98, върви си стабилно с 50% надолу за 48 часа. Взимам си и думите назад, че е рехав тоя “цикъл”. Пратих се на хоумофис с една офисна хавлия на седалката на колата, че оле мале.
Допълвам се, защото дочетох написаното от Preggo, имам сходно преживявяне.
Скрит текст:
Близка/позната/съседка прави погача точно в деня на моя аборт, даже поканата беше за 11 часа преди обед. Мен ме смъкнаха в родилната зала някъде към 10:30-40. Та имах дилеми.. дали да ида и да видя дали съм окей и съм го преживяла и мога да продължа напред или да пропусна, защото не ми се правят емоционални експерименти. Една приятелка ми наговори някакви неща, че това щяло да е едва ли не лечебно за мен ако ида, щяла съм да видя нещата по друг начин. Докато я слушах реших, че абсолютно няма да ходя, защото не кореспондира с асоциациите ми в момента към ситуацията.
Грам не съм мислила за жената, която ме покани, за нейните чувства признавам си. Извиних се, благодарих, написах, че при първа възможност ще се видим и толкоз.
Имам и случка с позната, която споделила с мъжа си, който споделил на мъжа ми, че им направило впечатление, че не съм реагирала много “оао” като ни казали, че са бременни, нищо че ни знаят историята. Все още са леко дръпнати.
Грам не съм мислила за жената, която ме покани, за нейните чувства признавам си. Извиних се, благодарих, написах, че при първа възможност ще се видим и толкоз.
Имам и случка с позната, която споделила с мъжа си, който споделил на мъжа ми, че им направило впечатление, че не съм реагирала много “оао” като ни казали, че са бременни, нищо че ни знаят историята. Все още са леко дръпнати.