Любители на котки - Тема 200

  • 24 296
  • 767
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 5 598
Аз вече се издадох в тая тема,колко съм луда😊 Фин ме гледаше с погледа на любимата ми баба.Беше роден на 25 декември и имаше мисия да бъде при нас.Беше в много тежък момент/и.

# 31
  • Мнения: 4 917
Не си луда - връзките в семейството (и между хората) са надрационални, разгадаеми от невербална интуитивна сетивност.

# 32
  • Мнения: 912
Хоп - цоп в новата тема! Много хубава, Танче, с тези тиквочи! 😻
Като заговорите за такива връзки съзнателни, подсъзнателни и ме карате да мисля. 😁 Та в тази връзка, освен, че Линошката ни е любов от пръв поглед е родена на 6.06.-това ми беше термина с кака и реших, че е знак, нищо, че тя избърза с 8 дни преди термин - Линошката е на предполагаемата дата, на която трябваше да се роди кака. 😉
От днес вече пуснахме климатика, студенко му е на детето и се навира под завивките, гушва се и спинка, пък аз само я мисля как диша изобщо. Като се прибера на обед за малко, гушва се в краката ми и заспива на секундата.
Ето такъв момент :

И завитичка. 😁

# 33
  • Мнения: 28 879
И моята Блеки, настанила се до мен, увита в юрган.Днес ме нямаше цял ден, не знам кога си е дошла,, синът ми я е пуснал вътре.Видя ме, изчака да разбере  какво ще правя и като усети,, че ще се увивам на дивана, веднага и тя цъфна при мен.Големи сме си приятелки с нея.Така сладко ме буди нощем- за храна(ако я е изяла и няма) или да ходи навън- едно нежно тъничко “мяу”.

Последна редакция: вт, 22 окт 2024, 21:44 от ДХ3

# 34
  • Мнения: 822
И аз влизам с гордост в отбора на лудите. Цял живот мечтаех да съм майка на три момичета. Толкова обичам деца. Учих педагогика, детско юношеска психология, но Бог реши, че не мога да имам повече от едно дете. Намерихме Буда и Марса в много труден за семейството ми   житейски период, след голяма семейна трагедия. Те са другите две мои момиченца. Те ми дадоха отговора как една майка успява да  обича еднакво децата си, въпреки различията им. Те изпълват майчиното ми сърце. Винаги ще съм им  признателна и благодарна за ежедневната радост и усмивки. Никой човек не ме е карал да се смея толкова много.

# 35
  • Мнения: 912
Оооо, Ну Заяц, и аз мечтаех за 3 дечица и аз ги обожавам затова работя с деца още от студентка, но съдбата отреди друго... и останах с 1 дете, Линошка ми е второто, значи ако се разберем някога с кака, може и до три да ги докарам, да не губя надежда..., макар шанс да не виждам, все пак кака ми е най - важна и нейния комфорт и се съобразявам. И сега ако знаете докато пиша как се чувствам... Кака и Линош на моето легло... ммммм безценно. ❤️

# 36
  • Мнения: 5 598
И аз съм в отбора с мечтите за 3 хлапета Плана беше за през година,че нямах много време Котка и куче  Съдбата или каквото е там,реши да остана с едно,за да съм до него жива.В някой друг живот сигурно ще имам три дребосъка.С тези двамата,дъщеря ми ще си вземе Зак и аз взимам ксоло или малиноа и Сакура.Надявам се тя да живее дълго,защото друга котка няма да взимам.

# 37
  • Мнения: 15 172
Лио сам ме избра. Седнах до котилото и той ме полази. Знам, че ни избра, защото е болен и знае, че ние не просто искаме маркова котка, а ще се грижим за него с любов.

Джулиъс аз го избрах. Първото черно коте, което ми излезе на обява във фейсбук. 
Много ме боли кръст от няколко дни, вчера се изкривих чак. Снощи като легнахме Джуджо се навря под одеалото, шегна точно на кръста и пусна мъркалката. Така сме заспали.

Така се гушкаме откакто е студено.

# 38
  • Мнения: 638
Моите три котки също сами ме намериха.
Първият се беше самонастанил в задния ни двор, тъй като няколко години не живеехме там, та нямам идея от къде е дошъл и колко време е стоял.
После от нищото след един пороен дъжд изчезна и не можах да му хвана следите. И взех да преглеждам шелтърите и в един в другия край на метроплекса имаше снимка на котка на 99% същата като моя котарак. Като отидох се оказа, че е спасена от някаква къща с над 60 котки. И реших все пак да разгледам котките за осиновяване. И още като влязох от над 20 клетки с котки, Наско се метна на вратата на клетката и като замяука. 😅 Знак от съдбата и реших, че трябва да го взема.
А откакто е дошъл вкъщи, почти не се е обадил.
И номер 3 ни намери на паркинга на един огромен горист парк , където ходим понякога да караме сегуей. Мръсен, пълен с бълхи и кожа и кокал. Как е оцелял не знам.

# 39
  • Между гори и планини
  • Мнения: 11 908
И нас са ни избрали. Най- пресният случай е Лео.
Нямаше ме 4 дни у дома и Чери ме посрещна с такава радост от вратата на двора. После залепна за мен, заспахме гушкайки ръката ми, която гали коремче му. Толкова много лю се усещаше у него. Лео си подскачаше, но през нощта и той дойде за галене и гушкане.

# 40
  • София
  • Мнения: 3 933
Блеко си го избра мм, без да го е видял 😃
Казах му, че ще взема едно от трите осиротели котета в работата. Той каза "добре, но мъжко да е!". Той беше най- хърбавото, гладно и шумно коте, което съм виждала.
Сестрите му приличаха на руски сини, едни загладени- два пъти по- едри.
Добре, че взех него- с времето установихме, че не чува добре и със сигурност нямаше да оцелее. ❤️.
Ето го, току- що изкъпан и нахранен- в един юлски ден преди 7 години 😻

# 41
  • София
  • Мнения: 890
Съдбата си знае работа.
Ние като решихме да имаме коте, всичко водеше до Чита. Първо исках от улицата, буквално в квартала имаше много малки котета, постоянно ги хранехме цялата улица. В момента в който решихме да имаме коте, нямаше нито едно, обикаляхме всеки ден и нямеше, може би беше студено. Почнах с обяви в групи. Харесах си едно черничко, много сладко, писах на жената и тя пише - никой не го искаше цял месец, но точно днес ще го вземе една жена. Не беше моето явно и така още няколко . След това от обява в Базар си харесах едно трицветно, много сладко. Обахме се, човека каза след седмица, но в неделя не пожела да даде това. Каза вие много искате коте давам ви това - Чита. Чакахме се на един паркинг, аз не бях сигурна, че искам с тази шарка, но като я гушнах и стана голяма любов. Много дълго стана Simple Smile))

Аз исках това в ляво, а Чита е в дясно.

# 42
  • Мнения: 2 855
Нашият Лъки го взехме от едно село, селска котка беше родила и раздаваха котета. Отдавна не съм ви го показвала. Супер добричък е и обожава децата, растат с него и любов към животните.

# 43
  • Варна
  • Мнения: 7 082
Мен никой не ме е намирал. Не съм обмисляла да гледам котка. Истината е, че събирах смелост за кученце.
Един петъчен ден в обедната почивка в офиса видях снимка на Теодор във фейсбук и не можах да отлепя поглед от него. Simple Smile Беше любов! Оказа се взаимна.
След работа се засякохме с ММ, той бързаше за тенис, все закъснява. Казах му, че съм взела важно решение за живота си а той - напусна ли?/работа/. Simple Smile) Казах - не, ще имаме коте. Очаквах да припадне, но той каза само - добре, но не ме карай мен да правя нищо. В неделя, Тео беше у дома. А ММ прави мнооого неща.
След 4 месеца напуснах и работа, сега на стари години опитвам да съм си началник у дома и да превърна хобитата си в работа.Simple Smile Тео помага.
Това беше снимката Sparkling Heart

# 44

Общи условия

Активация на акаунт