Любители на котки - Тема 200

У нас Билбо и Олив вече са си първи приятели.
Тя все още е на каишка, за да не зачезне из чуждите дворове, където не всички кучета и котки са така благоразположени.

Днес след работа ще отида до куриерската фирма да ги взема. Три вида поръчах (24 бр.), защото за първа поръчка ми даде 15% отстъпка и да ги прецакам, нали... Дано ги одобри, че за 120 лв. ще умра от мъка. Успокоява ме само това, че кучетата няма да им простят. Но целта е Мишето да заблажи. Ще ми е нанагорно и на нея да готвя, освен на кучетата, но ще го обмисля.

Flash*,аз също харесах Изи от пост във фейсбук, а искахме да си вземем кученце. Като я видях си казах, че това ще е нашия семеен любимец, една шепа любов❤
Това беше снимката

Още на другия ден я прибрахме у дома! 🥰

Огромна благодарност на Таня за новата тема!🌹
Познайте кой кой е:

Аз пазя леглото на кака

Поздрави от Леонсио, Леонид, Леонардо... Абе, Лео! Лео с изписаните очи.

С Хари беше любов от пръв поглед.

Аш не ни обърна внимание когато отидохме да го вземем. След това опищя таксито до нас. Купих си ново кожено яке след това.
Все още изобщо не обича да е в кола. Добре е ако е пуснат да се разхожда.
На третият ден започна да облизва ММ, а след това и мен. Накрая дойде и ред на децата.

С Оникс също беше любов от пръв поглед. Бяха три и като ни видяха хукнаха да се крият. Сестрите му изобщо не излязоха до края. Той дойде да си играем с въдичка. И той врещя в таксито
Дъщеря ми сама го прибра у дома, защото аз отидох да изпращам приятелка до летището. Приятелката ми много го хареса. И тя иска черна пантерка.

Дейзи сама ме избра. Хранех две котета тогава. Момчето беше много страхливо.
Показах клип на дъщеря ми как ми се гали Дейзи и подскача около мен. Дъщеря ми само попита "взимаме ли го". Вечерта беше окъпана. И два пъти обезпаразитена.

При мен и Кети беше любов от пръв поглед. До последно тя обичаше само и единствено мен.
Чери в началото беше на мъжа ми. Но мъжът ми замина за няколко месеца в чужбина и Чери започна да иска да е до мен, прегръщайки ръката ми за сън. Върна се мъжът ми, но Чери си остана мой и с времето и аз се влюбих в него.
Биби и Памук - нямаха месец когато ни изскочиха от храстите, и двамата със зверски възпалени очи. С мъжа ми и кучето бяхме тръгнали за къпини. Само му казах - те няма да оцелеят сами. И без да си кажем и дума, той взе Памук, аз Биби. Хранехме ги през два часа със спринцовки и бебешко мляко, миех им дупетата с влажен памук, да имитира езика на майка им. Биби имаше ужасно разстройство което не знаех от къде е, давах ѝ смекта, глюкоза. Докато един ден Памук се сви и спря да яде. И така два дни. На третия, когато мислех - това коте няма да оцелее - той повърна глисти. Тогава той беше 160 гр, а тя 180гр. Излекувахме и очите с постоянни промивки с лайка и капки Тобрекс, изчистихме ги от паразити. Пораснаха прекрасни, гальовни. Биби обичаше всички и всички я обичаха. Памук си стана котарака на мъжа ми. За съжаление, Биби живя една година и си замина за 24 часа без да знаем от какво. След като се накъсах да рева 2 месеца, мъжът ми донесе Точка. Точка е своенравна, крива, абсолютен антипод на Биби. Никого не обича, подчинява се само на Чери. Но пък е страхотен ловец.
И дойде ред на Лео, знаете как ни откри - бягаше към нас. За сега обича всички и всички го обичат. От котките Чери се старае да го преобщи, докато дребният не започне да му скача на гърба и да му хапе опашката да си играят. Памук свикна с него също. Но Точка ръмжи дори да са в съседни стаи.
С нея наистина нямам такава връзка, както с другите, вероятно защото не е имало любов от пръв поглед, защото е различна... Знам ли. Първото ѝ лято с нас - идвала е да се храни докато спим. Есента когато се прибра през деня се сетих - вярно, че имахме и такава котка 🙄

Закари врещя от момента,в който го взех от жената.На другия ден щях да летя и направихме среща в София,за да ми го донесе.Врещя по пътя до брат ми,там врещя цяла нощ/буквално/,Сиймор го успояваше през вратата.Сутринта врещя в таксито до летището и шофьора ме гледаше гадно в огледалото.Врещя на летището и слушах хората от опашката от чекинга"Оле,това ще лети с нас" Врещя в самолета Врещя във влака до Хага и в къщи яде като хала и се скри под гардероба

И мен Ади ме избра. Бях тръгнала за брат му, че е по-красива, ама само Ади ми обърна внимание. Бени пък на кой ли го не го предлагах, ама никой не го пожела и грам не съжалявам. По-прекрасно коте не съществува (не че обичам Ади по-малко, еднакво ги обожавам, обаче той е толкова лош, че прекрасен не можеш да го наречеш)

Здравейте, идвам с два въпроса!
Някой използвал ли е Неостомозан, как се използва и колко време предпазва ?

Колко време след хапче за вътрешни паразити може да се дава храна?

Първия ми - Бегинс, бях десети клас, някъде около преди 20 години. Казах че една съученичка има малки котета. Може ли да си вземем едно? Той беше на 45 дена някъде. И от другия край на София до нас, два или три рейса - Икаруси бяха тогава, под палтото го прибрах. Тя не знаеше как изглежда, мъжко искаше да е.
Първия й спомен с него е как ще пуска пералнята а той заспал вътре. Нещо я накарало да разрови дрехите. Стана й като куче. Той я гледаше в очите и преди да е казал А! тя му знаеше какво иска.
Сменях мъже, работи, квартири. Бегинс си ме чакаше вкъщи. Никой не говореше за ваксини, кастрация, здравословни храни. Най - много обичаше човешко ядене ама от масата да си хапне. Отиде си на 16 години от чернодробна и бъбречна недостатъчност. Тогава колко ми помагаха момичетата от темата ...



Няколко месеца след смъртта му сестра ми донесе Феликс. Майка ми рухваше - сърцето й си отиде. Тя го обичаше повече от децата си.
Феликс беше на 5 месеца. Сестра ми се запознала с жена от квартала. Тя споменава че иска да махне една котка. Мъжа й я е биел и гонел. С течение на времето се оказа че жената й е давала ядене след като я гушна. И до сега след прегръдки тя чака да й сипеи дори и две зрънца гранули.
Като дойде в нас месеци наред се криеше. Майка ми казваше оставете я на мира. Слагаше съдинки вода и храна в стаите, а котка няма. Излизаше нощем да яде. Постепенно започна да лежи, да дава да я гушкаме за малко.

Вече знаех урока от Бегинс за кастрацията. Липсата на такава е част от причините да го няма. Но четях темата и помолих за помощ. Тогава колко потребителки писаха ... Дадох на майка ми да чете. Тя е расла на село и там е кой оцелее ... Чете за пиометра и всички други ужасии при некастрирано женско ... Нави се! И плака докато я даваше и я чакаше да я вземе.

Мина се година и нещо и всичко изглеждаше точно ... Работех в една голяма хранителна верига и беше малко преди рождения ми ден. Беше началото на октомври.
На служебния вход където почивахме беше и мястото за зареждане - еднопосочна улица без изход. Минаваха тирове и бусове.
Малкия грозен негър, една шепа, с подут от бълхи корем на няколко пъти влизаше вътре и го гонеха. Майка ми работеше на място където отвън е голям булевард с много магазини но отзад беше оградено място, безопасно и имаше много купички и много котки. И реших да го спася - взимам го вкъщи и остава там. Помня как колежка й просих кашон. От Ленор ми даде ... Ей, това е идея да го изпера с Ленор че да стане бял!

Докарах го вкъщи и майка ми се влюби в него. Заведе го на доктор, обезпаразити го. Каза че там при установени територии може някой мъжки да го убие. На два месеца няма как да оцелее навън.

После започнаха да делят територии, хора и всичко. Сега той я бие и гони ...




Майка ми се влюби в него. Един ден се заговорихме че не можем да спасим всички бездомни. Тя ме попита кога ще е клъц на малкия. Сама се сети ...

Вече и втора годишна ваксина имаме. Щото аз съм й говорила каквото съм чела тук. Разбрахме се че повече от две в апартамент няма как.


И всичко беше точно ...
Малкия кюмюр се оказа болен от автоимунно заболяване - организма разпознава зъбите като чуждо тяло. На три години е, има само кучешки и кътници. Бие и гони сестра си като стой та гледай ...

А мечта ми е куче ... Няма кой да го извежда редовно а и тия говеда как ще го бият ...

Да има друг който да обича да лежи така 😂

Памук се беше излегнал на топло до камината, но Лео дойде да му подскача 😂
За това Памук отиде при Чери. А Лео продължи да подскача като таласъм из къщата. Нахранил се към 6ч, после спал, доял храната на останалите и събрал сили, в 9 ч вечерта е бодър за игри. Ако много пречи на големите, ше отиде да играе на двора за час - два. Точка както винаги се нахрани ръмжаща и ръмжаща излезе. Няма да го приеме и това е.

Точка колко прилича на моята Феликс - дива и трудно поддава на опитомяване ...
За моята си го обяснявам с ревност към брат й и с това че като малко бебе майката я е отхвърлила и не е намерила хора които да я обичат защото е трудна за разбиране. Тя иска да е единствена, да не дели ресурси и хора но няма как ...


И тя може да се научи на любов но трудно. Да си има скрит кашон някъде, къщичка, нейно убежище ама само нейно ... Да си имате 5 минути насаме - за гушкане или игра ама да ги няма останалите от котилото.

Точка иска да я обичаш по нейния начин и нейните правила. И да е насаме - без дразнители които са всички хора и котки около нея. Ако има как ... Останете 30 минути само двете. Дали ще я галиш в тоалетната и ще й говориш или в твоята стая ще си решиш гардероба ... Феликс обича гардероби - да рови и да се скрие. Или шкафа с чорапите - вади ги навън всичките.

И Точка си има слабо място ...


Чакам Таня да сподели за Преслава - най - мършавата и страхлива в котилото. И за Шкода Октавия нещо да сподели.





Добре че има хора като нея, АниХр и не помня никовете на всички дето са ми помогнали. Хора дето знаят две и двеста и въпреки всичко помагат.
Не че тук не са се заяждали с мен за мизерната обстановка вкъщи ... За храната е имало спорове но културни.
И не всичко е пари. Всичко е отношение... Леля ми пари има. Този й е втори мъжки и пак рижав. На лекар ходят редовно. Храна скъпа, доктора я е избрал. Играчки има всякакви. И когато и отида на гости той все е на високо. Ако дойде да ме подуши и ми даде да го гушна след малко започва да ме хапе. Той не е научен да го галят. За него ръцете са бой. На нея не й пречи да го хвърли към стената ако не се е изакал в тоалетната, ако е съборил нещо или реве ...
Но да се сети ако мине покрай него и да го погали ... Или да си играят с подръчни средства - сламка, касова бележка, мишка, топче - не. Аз ти купувам най - скъпото и ти си ми длъжен ... Не ги разбирам такива хора!

О, тя не обича да е галена, камо ли гушкана . Мъркала е и ми се е радвала, само след като я взехме от стационара, където беше седмица. След няколко дни ѝ мина. Абсолютен борсук е. Ако спи и я погалиш, без да иска започва да мърка, после отваря едно око, вижда те, става и най- показно се премества с 10 см , гледайки те с презрение. Нямам идея защо е такава. Никога не е била делена, взехме я голяма колкото Лео, всички я приеха, никой не я е тормозил. Просто е темерут и чешит.

Свикнала е да е сама и е инат ...
Според мен си има слаба точка но коя е? То си има някаква причина да е такава, но каква е? Ако можеха да говорят какво ли щяха да ни кажат?

Майка ми опитомява Феликс насаме или даване на лакомства.