Любители на котки - Тема 200

  • 24 596
  • 767
  •   1
Отговори
# 75
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 204
Линка е красавица и не само тя обича кабели 😂
Памук ни е прегризал няколко слушалки. Лео също унищожи 2 бр на мъжа ми докато се усетим. Дано като започне да сменя зъби, не прегризе къщата 😂
Кети пък обичаше да си меси с нокти върху обувките на мъжа ми. Заминаха му 2 чифта кожени, целите в дупки. Дори си спеше върху тях. Оня ден , вадя от шкафа любимите ми кожени , есенни обувки. Много си ги харесвам, бордо червени, удобни. И какво да видя - спомен от Кети, лявата обувка е била много обичана...

# 76
  • Мнения: 3 323
Поми как установихте автоимунното заболяване и проблема със зъбите? Питам, защото нали и Пуфи е с извадени зъби. Останаха и само предните и кучешките. Вет лекарите споменаха, че подуването на венеца може да се влияе и от това, че има останали зъби и да помислим дали да не ги извадим всички.

# 77
  • София
  • Мнения: 3 966
Много обичаме циганското лято 🌞



Скрит текст:
И да си мързелуваме обичаме...



# 78
  • Мнения: 15 104
Снощи Мишето не остана очарована от Бурканите. Сутринта й стоплих малко и го смесих с половин гурме. Започна да яде, но дали с апетит или не, нямам идея, че я оставих, бързах за работа. Видях, че има цели пилешки сърца. Като чета някои коментари във фейса, ме хваща страх. Дано не й се отразят и на нея негативно. Като си помисля за 120 лв. колко месо, черен дроб и сърца можех да взема и да й направя аз буркани... Ама откъде толкова акъл?

# 79
  • София
  • Мнения: 40 958
AnyHr, в магазина за перилни препарати до пощата в 1  има дезинфектант за дрехи.
Освен на 60⁰ пера и с него. Реално дрехите се изплакват с дезинфектанта, защото се слага в отделението за омекотител.

Не успяхме да пренесем парвовирус у нас значи ефект има.
Само трябва да си занеса коженото яке на шивачката... прах го в пералнята и пак го направих камък. Преди 16г пак прах яке от естествена кожа в пералня и пак стана на камък. Акъл не ми дойде.
Ама ветеринарите ме ошашкаха.

Dara888, не се ядосвай. На куче/та?

# 80
  • Мнения: 15 104
Ще видя стоплено дали ще го яде, че снощи гребнах направо от буркана. Притесниха ме някои коментари, че котките и кучетата повръщали след прием на тази храна. И се шашнах. Други пък са много доволни... В темата за кучетата една потребителка сподели, че нейното много ги харесало и аз затова реших да й купя. Ще видя тези дни как ще е. Но ще направя и аз, колко му е. Ще сваря месо, дреболии, морков и картоф (или тиква, ориз), ще пасирам заедно с бульона и в бурканчета. Как не ми е хрумнало досега не знам, при положение, че на кучетата варя карантия.

# 81
  • София
  • Мнения: 40 958
На мен също ми ги бяха похвалили затова и взех 1 буркан за проба.
Даже Дейзи не го е искала.

Като взехме Аш направих риба със задушени зеленчуци. Хари изяде рибата, а Аш - зеленчуците Joy
Варила съм им черен дроб и сърца. Обичат ги.

Взех сушени сърчица от Зооплюс. Обожават ги. Аш се катери на стелажа и се пробва да си отваря сам бурканите Joy Излапаха една опаковка.
Прибрала съм едно бурканче за Йори. Не знам обаче кога ще стигнем до него.

# 82
  • Мнения: 5 005
По повод месните консерви: Възможно е реакцията да е субективна. Кучето ми например, ако яде каквото и да е месо, получава разстройство. Не подхождайте предубедено, а вижте как ще се възприеме от конкретните "потребители" Simple Smile

# 83
  • Мнения: 8 514
Днес става 1 година, откакто Томчето ни избра за свои човеци. 😃Една година щастие и любов. Пожелавам си още много такива години.

Това е една от първите му снимки.

# 84
  • Мнения: 3 210
Томчето е късметлия! 😍
Вижте кого срещнах в чакалнята на една гара. Само то е останало без дом, другите три били вече осиновени.

# 85
  • Мнения: 29 254
Oх, милото малко коте.
Начи…чета ви сега, гледам снимки и направо си поплаквам.Никога не съм смятала, че ще обичам толкова едно животинче и ще плача от умиление на историите на други котаци.
Така ми е мъчно, че моята Блеки вече е голяма котка.Реално тя ни беше избрала нас, още като малка, нищо че съседите я гледаха.Носеше ни подаръци през вратата.И аз се чудех защо.
Когато съседите докараха друга ранена котка, която бяха спасили, Блеки не успя да ср разбере с нея и просто се нанесе при нас.Знаела е, че я обичаме, а ние разбрахме, че и тя нас.Вече почти 2г е на “мама момичето”, а ММ ѝ казва” дъщеря ти”😀.

# 86
  • София
  • Мнения: 35 522
Като се сетя как не исках да взимаме коте... Две години мъжът ми и малкият ми се молеха, а аз се дърпах. Сега сме голяма любов двете, тя ми се е качила на главата, а аз я оставям да ми се разхожда там Smile

# 87
  • Мнения: 3 210
Като се сетя как не исках да взимаме коте... Две години мъжът ми и малкият ми се молеха, а аз се дърпах. Сега сме голяма любов двете, тя ми се е качила на главата, а аз я оставям да ми се разхожда там Smile
Все сме така... Добре дошла в отбора, сестро 🤣

# 88
  • Между гори и планини
  • Мнения: 12 204
То и мъжът ми не искаше преди години. Тъкмо си говорихме - детето е малко, с един куп алергии и всякакви други. И изведнъж на пътят ми се изпречи Кети. Какъв удобен момент, пе мъжът ми беше в чужбина. Тогава говорихме по скайп и той при свекървата се разсърди, че дъм действала на своя глава. А свекърва беше наша порода - коткарка. И само видя как Кети лежи по гръб на килима и едно четири годишно подскача около нея, а тя мърка от удоволствие и се застъпи за мен. Мъжът се прибра и каза - ако искаш да я задържим, трябва да я кастрираме. И след няколко дни го направихме. В началото Кети ревнуваше от него и го хапеше леко по краката като легнем да спи 😂 А после той ѝ купуваше Гурме 😂
С Чери го размекнах напълно, сега е на фаза - всички котки са негови. Дори се сърди, ако някоя предпочете мен и все още ми напомня - А Чери трябваше да е моят котарак!

# 89
  • До морето...
  • Мнения: 413
И аз като видя бебе коте и си спомням за нашия случай.Имахме през годините котки, но нямахме късмет да се задържат за дълго.На работата на мъжът ми имаше една котка.При предпоследното й раждане видях всичките сладури и много исках,но нещо не можахме да се организираме.Детето с алергия/ринит/ и мъжът не беше много съгласен за коте.Мина се време ,котката пак родила.Сполетя я лоша съдба и котетата на няма и две седмици останаха сами.Сутринта след почивните дни мъжът като отива и разбира от охраната,че от няколко дни бебетата не са хранени ,защото майка им я няма.Звънна ми да купя мляко и да отида да ги нахраним.И така аз се прибрах още на същия ден с едното.Другите две ходихме всеки ден по няколко пъти да ги храним.Като пораснаха им намерихме дом и на тях.Сега като си говоря с някой и кажа моето котето еди какво си и е поправя леко засегнат ,че не е само мое, но понеже изцяло съм поела аз грижата за него и оттам така 😀Вече чувам
понякога да го нарича на "тати" котака🙂

Общи условия

Активация на акаунт