Френдзоната за жените и как да излезнем от нея?

На мен не ми направи особено впечатление.

Здравейте, пиша тук с надежда да получа помощ и съвети от по- зрели жени. От приятелки и семеен кръг не успявам, защото не виждат нищо нередно в мен.
Често срещана ли е така наречената френдзона, но за жени? Навсякъде мъже се оплакват, че са във френдзоната. Много често се озовавам там с мъжете. Ще дам малко първостепенна информация за себе си. Не съм грозна, дори напротив, доста симпатична съм и по-далечни хора (преди да се сближим) често се заглеждат и ми правят комплименти. Не съм от хората, които смятат, че от поглед някой е влюбен в тях и съм социално интелигентна - знам как се флиртува, разчитам според мен знаци. Не съм зла нещо или непоносима, разговорлива съм и разбрана, не4 правя на контра и да имам претенции или кой знае колко невъзможни критерии. Имала съм гаджета през годините, с които нещата са се развили нормално, но имам мнооого случаи, в които общувам без задни мисли с даден мъж, той ми прави намеци, аз с времето започвам да го харесвам, сближаваме се, но те в един момент започват да ми говорят за всичко - за майка си, за братовчед си, за леля си, за страховете си, за ремонтите си, понякога и за други жени  и така нататък. В един момент аз все пак се дръпвам, защото съм развила влечение и не мога повече така и тогава се започва сякаш някакво привличане обратно с двузначни реплики, докосвания, погалване," романтично соаре" цитирам. Искам да кажа, че съм откликваща, когато отсреща има внимание, реципрочност с докосвания, усмивки и т н., но не им се хвърлям на врата. След това обикновено правят някаква ситуация, която е неуважителна - или ми отменят в последния момент виждане или ме игнорират в компания. Понякога се повтаря няколко пъти, понякога избухвам още на първата такава изцепка с недоволство което ясно подсказва, че очаквам друго отношение и отсреща получавам студен душ - че съм страхотна приятелка, че имам различни очаквания и все в тоя вид. Ама не спират да ме търсят...Вече започвам да се отчайвам и да се изолирам от другия пол за който постоянно слушам, че искал само секс, а мен дори не ме желаят. Губя самочувствие, не искам да допускам никой, за да не се стигне пак до там или си мисля, че трябва да съм в другата крайност и да сексуализирам всички отношения, но това би ме накарало да се чувствам зле. Какво ми има, аз ли  пък да съм най- неприятната и несекси? Около себе си имам момичета, които са обективно нищо особено, но мъжете тичат след тях и не могат д се отъват от ухажори. А аз съм тази, на която говорят за такива жени. Как да го спра, не искам никога повече да съм  в тази позиция, много такива разочарования ми се събраха. 
Много ще ми е полезно да прочета от жени, които вече имат повече житейски опит къде бъркам и какво мога да променя в себе си. Благодаря!

На мен ми направи впечатление по-скоро комбото от щедрото позитивно описание в началото на поста и накрая - как другите не били нищо особено. Затова се запитах дали авторката не създава усещане, че е надута.

И се започва лудо търсене по телефона, обяснения колко много си пасваме, каква страхотна жена съм и комплименти. Докато не "стопля" наново и не се съглася да се видим. Виждаме се и закъснява 20 минути. Не вдигам драма, но казвам - може ли да се обаждаш, ако ще закъсняваш по 20 мин. И вместо извинявай, ще го имам предвид получавам Еми те са 17 и спорче кой часовник е по- верен.