Зависи кой и как определя границите на френдзоната и дали няма едни невидими вратички към някакъв друг изход. За себе си считам, че умея да бъда приятел с мъжете, но обикновено във френдзоната съм с приятелите на мъжа ми или със мъжете на приятелките ми. С някои колеги също, но сменя ли работата, обикновено приятелството си остава някъде там. Лично мои приятели от мъжки пол в истинския смисъл на думата, не съм имала.
Да не говорим в случаите на раздяла с гадже, тогава най-близкият от френдзоната, винаги се оказва, че се е надявал на нещо, което ми е идвало като гръм от ясно небе.