Как се справяте с три или повече деца?

По темата ти, аз също го забелязвам около мен, доста семейства са с по 3 деца, в групата на голямото ми дете в детската градина 20% от децата бяха или станаха в семейство с 3 деца. Истината е, че е трудно, изисква се огромен ресурс от страна на родителите особено като децата станат ученици и тръгнат извънкласните занимания, нужно е и двамата родители да участват активно във всичко покрай децата и си е натоварващо. Но за който го иска си заслужава. Също не е за подценяване,че големите деца се научават да участват активно в гледането на най малкото, и стават далеч по отговорни от връстниците си отглеждани като едно дете. Щом имаш желание, преценете си с мъжа ти, вижте и някое семейство с 3 как живеят, ако сте готови, действайте.

А бихте ли осиновили третото дете? 🙂

Всеки действа според собствената си ситуация Наистина чуждия опит тук май не помага.
Нещата невинаги вървят по план. И с едно, и с повече деца. Изскачат изненади, промени, предизвикателства. Тези неща, за които никой не мисли предварително, особено когато е млад и в еуфория. Например финансови кризи, раздяла, други проблеми. Трябва да си знае човек - особено майката - че детето си е сериозен ангажимент поне първите 20 години. И каквито и други промени да има, от родителите зависи то да получи всичко необходимо за живот, образование и т.н. Навити ли са - действат и това е

Жената е писала, че иска да си роди дете, далеч по-бързо и лесно е от осиновяването.
Авторката, питай в подфорум Многодетни родители.

Има подфорум за многодетни родители - https://www.bg-mamma.com/?board=499
На повечето ти въпроси вече има отговор, и то от многодетни родители.

Аз като майка на породени момче и момиче, както на всеки който пита, казвам истината - забравете за лично време, да си изпиете кафето без някой да ви дърпа за полата и да крещи, да отидете до банята когато си пожелаете, без детето да тръгне след вас да ви направи "проверка" къде отивате, да излезете сама, за повече от пет минути, да спите следобед или нощем и т.н. С една дума - предизвикателство. С две деца ежедневието е напрегнато, натоварено от отварянето на очите, когато ревнат едновременно и цял ден устата се изтърква от повтаряне на "не там", "не пипай", "не хвърляй", "ще паднеш", а с три не искам и да си представям, просто с броя деца аз съм ударила тотала - край. Но смея да кажа, че се справям и то съвсем сама, макар и (все още) със съпруг в картинката.
Старая се да съм гъвкава и всичко свързано с мен да го правя по максимално бързия начин. Къпя се само вечер като ги приспя, през деня нямам физическата възможност да го направя. Дори и ям като легнат, защото баткото изпада в истерия и иска от храната само за да я хвърли на земята и да се разкикоти как е изиграл мама. Вие вече имате две и сте се справили, ако не сте се чувствали стресирани, изнервени и пред тотален бърнаут и сте случили на кротки деца (аз не - със сина) и ако смятате, че ще се справите, нищо не пречи да имате още едно дете. Но ако човек без деца ме пита дали да има повече от едно - не бих го съветвала. Много е важно и средата да е здравословна - тоест, отношенията с мъжката половинка. От опит ви казвам, че стресове в брака и отглеждане на малки бебета идват много нанагорно.
Успех!

То хубавото е, че покрай отглеждането на две деца свикнах да съчетавам работата с отглеждането на децата, така че при трето дете не бих спряла да работя. Голяма част от работата ми мога да я върша и от вкъщи. Така че няма печката и децата да са ми единственият ангажимент.

Вашите деца явно са малки още и е нормално да е лудница. Моите не са точно породени (две год. и половина разлика), но пак са с малка разлика и при мен е било лудница. Само че идва момент, в който се усеща значително разтоварване и нещата влизат в релси. Моите деца са на училище и детска градина, изградили сме вече режим и се справяме добре. Единственият проблем при нас е, че често се карат и понякога обстановката става доста напрегната. Надявам се това с времето да отмине. Като бяха по-малки изобщо не се караха, но сега всеки си отстоява неговото си. Момиче и момче са.

Ние сме с 3 деца. Ами за мен е дооооста тегаво. Постоянно си разкъсан между децата и ангажиментите с тях, вкъщи, на работа....лично време О.
Децата са на 11 г., 4 г. и почти 1 г., второто и третото ги родих след 30 г., ами трудно ми е и няма как да го скрия. Децата са почти постоянно при нас. Помощ в много крайни случаи имаме от едната баба, а и тя вече е възрастна и няма как да помага на 100%, та като цяло си разчитаме само на себе си.
Каката ходи на училище, на частни уроци по АЕ. Малката ходи на ясла. С бебето съм си вкъщи, но въпреки това нямам никакво време за себе си или да свърша всичко, което съм запланувала вкъщи.
Вече не е подредено НИКОГА! колкото и да ми се иска. Все коша за пране е пълен............през ден - два трябва да се готви...на където и да се обърнеш деца и все някоя вика: "мамоооооо", "татииииии" и е пъъъълна лудница. На моменти просто искам да излезна и да не се върна няколко дни за да си почина от всичкото викане, мрънкане, търчане по децата.....

Моите са с малка разлика - по-малко от 6 години от номер 1 до номер 3. И друг път съм писала, че между 2 или 3 деца с малка възрастова разлика е все един хаосът, и умората, и разпокъсването. С едно дете (или две, но с голяма разлика) е съвсем различно положението. Тоест - където две, там и три. При нас поне беше така.

Аз се справих сравнително добре, но моите деца бяха еднорози, много добри, засмяни, спящи и кротки бебета. По-малките двама пораснаха и много самостоятелни, също така доста общителни извън семейството. Не знам дали е защото сме пълна къща.

Най-тегавият период ми беше около ДГ и начално училище - заведи тоя, вземи оня, с мъжа ми хвърчахме като финикийци. Сега и тримата са ученици, макар двамата по-малки да са в началното, и животът е много по-лесен.

Основният минус (освен подразбиращият се финансов) на многодетното родителство, който мога да посоча, е че се налага да участваш в 3+ непрестанно спамещи родителски групи във вайбър. Всичко друго понасям, но това ме побърква.

Три породени, които вече са на 16, 18 и 20.
Идеалният брой деца в семейството е толкова, колкото семейството може да отгледа качествено, без жестоки лишения и крайни тежести. За нашето семейство идеалния брой е 4.
Аз имах лукса да мога да си позволя достатъчно време да съм в професионална пауза и да съм само майка, да се отдам на децата, докато имат нужда от мен и да дам на семейството си спокойствие и сигурност в онези трудни, задъхани и много изтощаващи години, когато децата са малки. Ако се налагаше да жонглирам между работа, ясла, баби и гледачки, нямаше да имаме толкова деца. Сега, от разстоянието на времето, мога да видя кое свършихме добре, кое не толкова добре, къде грешахме, къде се справихме. Но поне знаем, че грешките и решенията са си наши, не на баби, бавачки, роднини.
Породените деца са радост и тежест. Когато поотраснат, се усещат повече добрите страни на малката разлика. Не бих сменила решението ни за деца с малка разлика сега, ако мога да върна времето назад. Да, физически ни беше трудно, но това трудно отминава и олеква. Израстват заедно, близки по интереси и проблеми, помагайки си и пазейки се един друг. Тази близост заради възрастта и общите спомени и емоции е незаменима. Има и финансов аспект при породените - моментите с големите разходи идват бързо един след друг и семейството няма много време да се прегрупира и възстанови, но с добро планиране нещата се случват.

Да си кажа и аз, според мен моментът за трето ви е идеален предвид възрастта на двете ви деца. Голямото ще помага, няма да има ревност. Нашата голямата беше на 7 и половина когато се роди бебето, много помага, даже можех да й го оставям, за да свърша нещо вкъщи. Сега бебето вече не е бебе, на 2 е и каката още повече играе с нея, храни я, облича, води на гърнето. На второто ви дете докато забременеете и родите ще му дойде време за училище, ще е голямо, разбрано, битово почти с всичко ще се оправя само. Докато номер три порасне достатъчно, за да ходи на допълнителни занимания като спорт и езици, другите ви две ще са вече големи и ще започнат да ходят и да се прибират сами от училище. Не е лесно, но вие вече имате две, разликата в натоварването се усеща най-вече между едно и повече от едно според мен. Бебето родих на 40 години и не съжалявам, много бързо ми мина това майчинство и даже ми е мъчно, че вече пораства и няма бебе вкъщи, особено като знам, че ми е за последно. Понякога голямата като започне да крои планове къде ще ходи в чужбина да  учи и живее, си казвам, добре че имаме едно мъниче да не ни се опразни къщата толкова бързо.

Браво за смелостта!
Един въпрос към многодетните от една връзка - когато децата надброяват родителите, партньорите не се ли отдалечават? Тука има много споделен опит, който е положителен, деца, които са в добри отношения, но това не винаги е така. Естествено предварително няма как да се знае. И надали трябва да е фактор за или против. Но отношенията между партньорите как се повлияват?

Точно обратното е, наблюдава се мобилизация и в двата лагера. Три деца са мнозинство, ако и родителите не са сплотени, поражението им е неизбежно и ще бъдат принудени да купуват сладолед и да разрешават късни филмчета до откат. Както пее Джим Морисън - They got the guns, but we got the numbers.

Напоследък чета тема, след тема или наблюдавам случаи около мен, в които и след едно дете партньорите или съпрузите се отдалечават. Затова е много важно преди да създаваме семейство да се информираме какво ни очаква. Аз още съжалявам, че в младостта си нямах шанс да натрупам повече опит с деца.