- Публикувана: 23 окт. 2024, 15:44 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2024, 11:04 ч.
Как се справяте с три или повече деца?
Покрай нас е пълно със семейства с 3 деца, дори ние имаше момент, в който си мислихме “що пък не, още едно дете, което да даряваме с любов?”. Повечето нямат и 5мин за себе си, а за половинките направо са под 0. Все някой с някое дете е нанякъде и почти нямат семейно време общо, тръшна ли се един болен и в повечето случаи 5/5 са болни. Тишина и спокойствие в домовете нямат. Подредба - няма, готви се като за световно, че да има за всички. Обаче ние няма да издържим на ритъма. Знаем си колко са ни силите. Едното е в градина и вече по-близо до училище, другото тепърва ще започне ясла след 1г. Баткото 4 от 5 дни в седмицата е на допълнителни занимания и търчим да го водим и взимаме. Представям се и малката като почне този момент. Логистиката в даден момент ще й свикнем сигурно, ама разходите… Който казва, че разходите за 1 и 2 деца не са толкова различни искам да обясни как успява. То само да се разболеят веднъж месечно заедно и там хвърчат трицифрени числа по аптеките. После дрехи, обувки, занимания, празници, училище, хапване навън, ако решите. Да, човек знае 2 и 200, но това х 3 само за деца - нас лично това ни е голям стопър. Не може вечно малките да износват от големите или да правим компромиси с уроци, занимания, излизания и да броим вечно разходи. За нас стигнахме до извод - по-добре 2 деца и да имаме възможност да го живеем този живот, отколкото 3 деца и все да си обясняваме как не може сега това, как ще е някой друг път и т.н. Ако с финансите сте ок - отпада ви тази гледна точка.
Другото, което мен лично ме спира - не бих се върнала за трети път отначало. Да, бебета са сладки, но колики, зъби, колички, кошари, ей тия дребни неща (на фона на останалото) са ми дошли вече до гуша. Или все да съобразяваме кога да излизаме, че някое дете да не му се разбута режима. С баткото нещата вече са доста по-лесни откъм излизане, заведения, разходки, комуникация и цялостно гледане. С бебето сега ми е по-трудно, въпреки че съм минала този път вече. Върнахме се към нулата така да кажа. Бях започнала да се връщам в ритъм, да имам повече време за хобита, за тренировки, за козметик, въпреки работата. Сега с бебето трябва пак да се планира всичко толкова предварително, че то докато дойде време да отида някъде и никакво удоволствие. Вечно се бърза. Като са малки нещата стоят по един начин, но пораснат ли - вече са с нуждите като на възрастни, но не и изцяло с тяхната самостоятелност.
При нас вече децата са доста самостоятелни и е много по-различно отколкото, когато трябваше да тичам след две малки деца. Времето на бебешките истории минава бързо и много от трудностите дори не се помнят. Но идват и други ангажименти, така че не може да се каже, че все едно си без деца. Така че не е за всеки, със сигурност
Аз лично сега се чувствам по-осъзната с опита ми с две деца до момента, и все си мисля, че с трето бих била по-спокойна и по-уравновесена. Дори си мисля, че бих се наслаждавала много повече, знаейки че всички периоди минават бързо.
Дали ще си уравновесена, дали не - Божа работа 
Проста математика - двама родители с едно дете = отрицателен прираст на населението. Двама родители с две деца = replacement level. Така че, евала на тези българи с 3 и повече собствени деца, че иначе ако всеки мисли че с едно дете се е отчел и няма нужда повече, ще се затрием като нация до 50 години.
Имаме 5. От тях вече трето заминава след няколко месеца, без изгледи за връщане.
Ние заминаваме с другите две до 2-3 години.
Т.е. прирастът на български граждани ще е -7 (даже -8, защото съпругът на втората ни дъщеря също е българин).
Толкова за "отчитането", защото не мисля, че ние сме длъжни на държавата, нито децата ни, нито пък тя на нас.
Относно шум, подреденост и т.н. - при нас има голяма разлика между децата и никога не сме били с повече от 3 деца едновременно у дома (не на гости, а за живеене), нито сме имали повече от 2 бебета едновременно (само първите 2 са породени и после са с големи интервали).
Да ви кажа честно, човек каквито и сметки да си прави могат да излязат страшно криви. Но пък има ли желание, добра организация и любов се получава.
Аз имам 3 броя - 2 големи момчета, ученици и 4 годишна госпожица. С баща им бяхме заедно 18 години, повечето от които прекрасни, щастливи и т.н. Преди 2 години се разделихме, а в началото на тази година той почина.
Ще излъжа, ако кажа че е лесно. Особено сега, когато съм единствен родител и всичко е изцяло моя отговорност.
На малката съм създала железен режим, защото работя, не разчитам на баби. Батковците са гимназисти, вече самостоятелни, не ми се налага да ги водя, прибирам и т.н.
Винаги съм искала 3 деца и нито за секунда не съжалявам, че се реших да ги имам.
Аз имам 3 броя - 2 големи момчета, ученици и 4 годишна госпожица. С баща им бяхме заедно 18 години, повечето от които прекрасни, щастливи и т.н. Преди 2 години се разделихме, а в началото на тази година той почина.
Ще излъжа, ако кажа че е лесно. Особено сега, когато съм единствен родител и всичко е изцяло моя отговорност.
На малката съм създала железен режим, защото работя, не разчитам на баби. Батковците са гимназисти, вече самостоятелни, не ми се налага да ги водя, прибирам и т.н.
Винаги съм искала 3 деца и нито за секунда не съжалявам, че се реших да ги имам.
Мда, в тези сметки човек само предполага, друг е този, който разполага. Ние винаги сме били с виждане за 3 деца, чак и план имахме за през 5 години. Планът рязко се развали, само две са момичетата с 12г. разлика. Не сме се отказали от идеята за 3, ако станат 4 добре дошли, но годините минават, а пък ние продължаваме да предполагаме, само...
Всяко дете е различно има майка с 4 породени и тя може да ти кажа, че е супер страхотно да има много деца, иам майка с 1, която може да ти кажа, че няма никакъв шанс да пръкне второ. Човек трябва да си преценява възможностите реалистично и да не си прави сметки за това как майчинството е момент когато скиташ по парковете с кафенце в ръка, буташ количка и още 2 тичат послушничко около теб. Предизвикателство е, но за мен си заслужава.
Всяко дете е различно има майка с 4 породени и тя може да ти кажа, че е супер страхотно да има много деца, иам майка с 1, която може да ти кажа, че няма никакъв шанс да пръкне второ. Човек трябва да си преценява възможностите реалистично и да не си прави сметки за това как майчинството е момент когато скиташ по парковете с кафенце в ръка, буташ количка и още 2 тичат послушничко около теб. Предизвикателство е, но за мен си заслужава.
Мъжът ми е от много голямо семейство, изначално имахме планове за три, но мен ме спират страховете за сегашните две, както и физическите страхове от нова бременност. Много време и енергия посвещавам на сегашните си деца и не знам дали ще мога да ги огрея с още едно бебе...а и малкият ми става на 5. Чисто физически се притеснявам за здраве, визия и килограми, защото с 0 проблеми се възстанових от първото, а от второто още не съм се. Иначе ни шум ни хаос ме спират, вкъщи и с две е ужасно...
От плюсовете е, че сме с много жилища и собствени и под наем, имаме жизнено пространство.
От плюсовете е, че сме с много жилища и собствени и под наем, имаме жизнено пространство.
Мда, в тези сметки човек само предполага, друг е този, който разполага. Ние винаги сме били с виждане за 3 деца, чак и план имахме за през 5 години. Планът рязко се развали, само две са момичетата с 12г. разлика. Не сме се отказали от идеята за 3, ако станат 4 добре дошли, но годините минават, а пък ние продължаваме да предполагаме, само...
В ретроспекцията на миналото, сега съжалявам, че изтървах момента за трето дете. Наистина съжалявам. Имам двама сина, големият вече живее самостоятелно в друг град, скоро и малкият ще отлети от гнездото и с мъжа ми ше останем сами. И само като ходим ние, или те си идват за празниците ще ми е пълна и къщата и душата.
Около мен почти всички са с по 2-3 деца, което много ме радва. С малка разлика във възрастта в началото е наистина трудно, после се създава ритъм, режим и става много по- лесно. Моите имат 5 години разлика и мислех, че е много добра, но се оказа по- трудно. Едното бебе, другото ученик, един тийнейджър, малкият го дразни ... Сега вече са си по- близки на акъл и са си много близки, почти като близнаци се водят когато са заедно.
Около мен почти всички са с по 2-3 деца, което много ме радва. С малка разлика във възрастта в началото е наистина трудно, после се създава ритъм, режим и става много по- лесно. Моите имат 5 години разлика и мислех, че е много добра, но се оказа по- трудно. Едното бебе, другото ученик, един тийнейджър, малкият го дразни ... Сега вече са си по- близки на акъл и са си много близки, почти като близнаци се водят когато са заедно.
А защо не се решихте на трето?
Прави впечатление, не само в темата, а по принцип, доста се изтъква това за неудобството ли/страха ли/скуката ли от оставането насаме или насаме с партньора, къде в прав текст, къде по-завоалирано. Естествено, то не е незаконно или непременно лошо това.
Прави впечатление, не само в темата, а по принцип, доста се изтъква това за неудобството ли/страха ли/скуката ли от оставането насаме или насаме с партньора, къде в прав текст, къде по-завоалирано. Естествено, то не е незаконно или непременно лошо това.
Защото мъжът ми пътуваше и двете ми бременности бяха рискови и свързани с лежане. При трета бременност нямаше как да лежа и кой да гледа децата.
Нямам никакъв страх иначе да сме си сами с мъжа ми. Просто вече е прекрасно когато семейството се събира около масата. Говорим, смеем се, децата ми са големи. Няма лудница като когато бяха по малки. И щеше да е хубаво да има още поне едно. После да идват с половинките си, с децата си...
Нямам никакъв страх иначе да сме си сами с мъжа ми. Просто вече е прекрасно когато семейството се събира около масата. Говорим, смеем се, децата ми са големи. Няма лудница като когато бяха по малки. И щеше да е хубаво да има още поне едно. После да идват с половинките си, с децата си...