Как се справяте с три или повече деца?

Какво ще рече това? Аз питах за впечатленията от динамиката с партньора при 3 деца. Според мен не е точно същото като с едно.
Flip, тенкс!

Ние с децата не сме от два лагера. Ние сме отбор. Така сме от самото начало - стремели сме се да възпитаме у тях усещане за едно цяло, съставено от индивидуалности. Семейството като отбор, общото благо заедно с личния интерес. Как понякога трябва да действаме в полза на отбора, позагърбвайки себе си за момент. Как отборът е зад гърба ни и винаги ще е зад нас, в подкрепа и помощ, в добро и лошо. Това за отбора помага и през пубертета, много даже.

Аз тези ги подредих. Няколко остри забележки, че това са групи за важни съобщения, а не групи за честитки и който има нужда да се подмазва на учителката - да го прави на лично съобщение.

Не съм съгласна. Според близостта се дължи на сходни характери. При мен по-близки са 1 с 3, отколкото 1 с 2 и 2 с 3.

Хубаво. У нас е различно.

И според мен характерите са по-водещи. Понякога братя и сестри не се разбират или са много контрастни независимо от близката възраст - обстоятелства разни.

Това деление на отбори за което говорите би ме съсипало.
Особено стигне ли се тийн възрастта и започнат да шикалкавят и лъжат няма да го понеса, тъй като съм хем лабилна, хем искам да става на моята.
С едно дете съм, а майка ми много делеше мен и сестра ми и от това много ме страх да не нанеса травми на повече от едно дете с проклетия си нрав.
Та за това едно детенце ми стига.Видях и хубавото на майчинството и лошото, не ми се минава 3 пъти през този кошмар.
Искрено се възхищавам на семейства с по 3, 4 деца, но виждам как работещите родители нямат нужното време и енергия да отделят достатъчно за 3-всяко с проблемите за възрастта и особеностите си.

А може би сте по-осъзната от повечето и по-самокритична.
Просто не бива да се давате на страховете да са причина за решенията ви. Разглеждайте го като мъдрост

За пояснение, мисля, че авторката с отборите говореше точно обратното - че трябва да се правят компромиси за всеки в различно време, защото били един "отбор" всички. Звучи добре. А как изглежда това и дали някой се чувства ощетен заради отбора, не знаем.

Проста математика - двама родители с едно дете = отрицателен прираст на населението. Двама родители с две деца = replacement level. Така че, евала на тези българи с 3 и повече собствени деца, че иначе ако всеки мисли че с едно дете се е отчел и няма нужда повече, ще се затрием като нация до 50 години. Но за съжаление, в днешно време на такива "многодетни" родители се гледа все едно са някакви особняци, да не кажа и други епитети.

Две деца са много, три са тълпа.
Но това е много индивидуално. Редовно се разминавам с една майка с 6 деца. И трябва да ви кажа, че едвам издържах на шума една минута докато чакахме на светофара. А за нея е сбъдната мечта. Всичко е много индивидуално и общо взето докато сам не пробваш, няма как да разбереш.

Да се отчиташ на държавата с деца?!?!  🤣🤣🤣 и математиката е доста грешна, защото хората се развеждат, така че една двойка може да има едно дете, но един човек може да има и 10 деца 😂

А ако 3-те деца на 18 год заминат за чужбина и останат там, по-реален прираст ще дадат двойки с 1 дете, останало в Бг. И това е математика.

Наистина що за глупост да мисля за прираста на държавата,  а държавата ли ще ги храни, възпитава и пази?Тц!
Нека всеки създава точно толкова, колкото може да отгледа качествено и издържа финансово.И най-важното-да не полудее!

общество=/="държавата"

Ако можете да ги възпитате, отгледате, изучите и искате 3 деца защо не? Ако мислите, че трудно ще издържите на шум, болести, финансово, ритъм в ежедневието, ще си заслужава ли всичката умора и нерви?

Покрай нас е пълно със семейства с 3 деца, дори ние имаше момент, в който си мислихме “що пък не, още едно дете, което да даряваме с любов?”. Повечето нямат и 5мин за себе си, а за половинките направо са под 0. Все някой с някое дете е нанякъде и почти нямат семейно време общо, тръшна ли се един болен и в повечето случаи 5/5 са болни. Тишина и спокойствие в домовете нямат. Подредба - няма, готви се като за световно, че да има за всички. Обаче ние няма да издържим на ритъма. Знаем си колко са ни силите. Едното е в градина и вече по-близо до училище, другото тепърва ще започне ясла след 1г. Баткото 4 от 5 дни в седмицата е на допълнителни занимания и търчим да го водим и взимаме. Представям се и малката като почне този момент. Логистиката в даден момент ще й свикнем сигурно, ама разходите… Който казва, че разходите за 1 и 2 деца не са толкова различни искам да обясни как успява. То само да се разболеят веднъж месечно заедно и там хвърчат трицифрени числа по аптеките. После дрехи, обувки, занимания, празници, училище, хапване навън, ако решите. Да, човек знае 2 и 200, но това х 3 само за деца - нас лично това ни е голям стопър. Не може вечно малките да износват от големите или да правим компромиси с уроци, занимания, излизания и да броим вечно разходи. За нас стигнахме до извод - по-добре 2 деца и да имаме възможност да го живеем този живот, отколкото 3 деца и все да си обясняваме как не може сега това, как ще е някой друг път и т.н. Ако с финансите сте ок - отпада ви тази гледна точка.

Другото, което мен лично ме спира - не бих се върнала за трети път отначало. Да, бебета са сладки, но колики, зъби, колички, кошари, ей тия дребни неща (на фона на останалото) са ми дошли вече до гуша. Или все да съобразяваме кога да излизаме, че някое дете да не му се разбута режима. С баткото нещата вече са доста по-лесни откъм излизане, заведения, разходки, комуникация и цялостно гледане. С бебето сега ми е по-трудно, въпреки че съм минала този път вече. Върнахме се към нулата така да кажа. Бях започнала да се връщам в ритъм, да имам повече време за хобита, за тренировки, за козметик, въпреки работата. Сега с бебето трябва пак да се планира всичко толкова предварително, че то докато дойде време да отида някъде и никакво удоволствие. Вечно се бърза. Като са малки нещата стоят по един начин, но пораснат ли - вече са с нуждите като на възрастни, но не и изцяло с тяхната самостоятелност.

Е, аз имам тийнейджъри. Никой, никъде, за нищо не водя. Е, водя де, ама ако съм в настроение, мога и да не водя. Но да, готвенето малко като в казарма, за малко ресторантче количества. А хаоса у нас аз го ОБИЧАМ, затова имам деца, обичам шум, хаос, приказки.