Да се откажа ли?

Благодаря на всички. Приключих с този инструктор. Ще видя по-нататък.

И ние със сестра ми бяхме при доста нервен инструктор.
Бях така, като тебе, притеснявах се и защото имамх две катастрофи.(не шофирах аз).
"Човека" хем викаше, хем обиждаше.
Сестра ми веднъж изключи колата 4 пъти, един след друг.
На мен ми беше много смешно 😅🤭🤦‍♀️
Смени го. Голяма част от тях май са нерваци.
Разбирам, че може да им е писнало да обясняват, години наред едни и същи неща, но пък ние сме там за първи - втори път, нали?!
Шофирането не се учи, за толкова кратко време, за колкото очакват, те.
Без това си е притеснително и е супер нормално да грешиш и той като се развика, ти изпадаш в стрес и не стават нещата.
Аз шофирам добре когато съм сама или по скоро без мъжът ми, защото седне ли до мен, съм свикнала да ми прави забележка.
И изпадам в подсъзнателен стрес и му давам за какво да се захване.
Тези хора трябва да предразполагат, а не да правят обратното.

Смени инструктора. Аз също взимам допълнителни часове след мноого дълъг период на нешофиране. Също ме е страх и също правя грешки в паниката си. Моят инструктор също се ядосва на моменти, но не ми крещи. А това, че не карам е резултат от грубото отношение на първия ми инструктор, който ми внуши, че никога няма да се науча. И аз му повярвах.
Този сега е на път да те откаже. И ти му плащаш за това. И ти крещи. Смени го веднага с някой търпелив. Има и фирми, които предлагат уроци за хора с фобия от шофиране. Разгледай и намери твоя човек.

Не се отказвай! Най-важната крачка си я направила- да се пробваш отново!

Аз също не бях карала дълги години след взимането на книжка и после е трудно да се навиеш отново.
Сега обаче не мога да живея без кола и работата ми също е свързана с шофиране по клиенти

Няма човек, който да не може да се научи! Едни по-бързо, други по-бавно, но се научват.

В никакъв случай не се отказвай. Това ми е най- трудния изпит, взет в живота.
2 години, 5 инструктора и 5 пъти явяване. Смениха се сезони, години, но аз тъпо и  упорито се явявах и се пробвах.
Човек, като си постави цел, трябва да дерзае до дупка.
Вече 20 години не слизам от кола и нямам нито един акт и фиш.

Аз пробвах да показвам на дъщерята как да кара.
Ама то не става.
Казвам спокойно..... спри. То не спира.
Казвам дай газ, то не дава газ.

Знаело си. Преценяло.
И след 100 път, няма как да не се изнервиш.

Имайте в предви, че инструкторите и те са хора.
Нямат нерви, като корабни въжета.





 

RoninBG,
другият път с дъщеря ти ще се представиш по-добре. 🙂

Инструктурите са различни по характер и както във всички професии, така и при тях, не всеки е годен за определена професия, но факт, че я работи.

По-интелигентните и спокойни инструктори ти обясняват нещата поетапно и усещат кое ти идва от раз и кое втори и трети път да ти покажат, без да се усетиш защо. Имат визия къде си, кое не си усъвършенствал и за кое късно реагираш. Водят те оркестъра.
По-ограничените се ядосват, палят се излишно, крещят, защото не им идва отвътре да обучават. И подсъзнателно го знаят.

За да научиш някого на нещо, трябва да си способен да обучаваш. Не е за всеки.

Да, бе, ама ти не си инструктор. За да си такъв трябва да имаш подход и да знаеш как да преподаваш това, което работиш.
То и в университета има преподаватели, които като не са кеф ти тровят живота колкото и да си учил. И се държат зле и те сриват със земята.
То и аз имам дни дето не съм на кеф ама на никого не се ръбя, аз това и не мога да разбера на повечето хора.
Станал с гъза нагоре, целия му свят е крив, значи днеска Пенка ще ти е виновна. Еми аз не ги разбирам така нещата.
Плюс това трябва да си професионалист и да се държиш на ниво. На една жена ако й креснеш - ще се вцепени.
Аз самата знам, че не съм добра в обучаването, следователно не мога да го правя и не го правя. В гимназията ми се наложи след като схванах един вид задачи, да помогна на съученик да ги научи, за да може и той да вземе изпитите - еми разбрах, че не е моето. Изнервях се, като не схваща. Ама няма как всеки да разбира по един и същи начин. Всеки има различно възприятие, различна продължителност му трябва, за да се научи, хора сме.

Това, което казвате е така.
Но е опасно. Иначе не ми пречи.
Давам пример.
Излизаме от бензиностанция и се включваме в магистралата.

Казвам " дай газ"
Отзад идват коли с 100-120 км.

И отговора е "не мога" или " аз усещам с колко да карам"
Мисля, че сме съгласни, че няма време за обясняване и убеждения
С колите доста бързо става опасно, дори опасно за живота.
Ако ще се учиш!
Слушаш и изпълняваш.
Ако си знаеш ? Карай си сама
Това е !!!

Аз изкарах книжка на дърти години по две причини - нямах нужда да карам и от страх да не попадна на инструктор идиот. Имаше си една такава нагласа, че повечето са крещящи нерваци. В един момент реших, че не е лошо да придобия и това умение. Попаднах на супер спокоен инструктор. Чак му се чудех, че е такъв. Веднъж кара друга курсистка, а аз съм на задната седалка. Имах чувството, че ще мине на всеки червен светофар. Много стресиращо преживяване ми беше. После насаме си коментирахме с инструктора как се справя с той тоя стрес.Еми, каза че много от колегите му не се справят, затова се държат кретенски с курсистите.

Сега се возя със сина ми, че е съвсем пресен шофьор. Слуша ме какво му казвам. Непрекъснато обсъждаме кое как. Чак се чудя дали толкова приказване не му пречи. Аз като започвах всякакви приказки ми пречеха, и радиото и то. Той  явно бори стресът с приказване. Кара и без мен, но с приятелката му, която също от скоро е шофьор. Явно се оправят и сами.

Понякога е доста трудно да обясниш някви неща, дето реално се свеждат до "muscle memory". Аз преди тъй разбрах, че не ставам за даскал, щот приемам за очевидни неща над които съм висял с дни.

С карането е същото (аз впрочем се изказвам и аз като тепърва каращ курса ). Правилникът е лесен, действията сами по себе си са лесни, ама пак си ни изпадат бъбреците като спирам, щот просто не съм свикнал на спирачката. Знаците ги познавам, ама пак не се разминавам правилно винаги на кръстовище, щот още мисля за скорости и съединители, вместо за пътя и докато асимилирам къде сме - вече трябва да се разминем.

Тва не значи, че не мога да карам, а че съм карал общо 5 часа. Пък и реално ме пускат от час 1 на път сред истински коли (предполагам е така навсякъде). Та, не е като да можеш да си угасиш колата или да врътнеш от 5та на 2ра просто за ташака, за да видиш кво се случва, щот отзад има коли движещи се с 90.

Ама то и моя приятел в началото, когато трябваше примерно да излизам от улицата и да спра, да се огледам от двете страни и да се включа, ми викаше повече газ, давай по-бързо. За мен беше по-важно аз да се огледам и да преценя дали мога точно в този момент да се включа. И му обясних, да, той като дългогодишен шофьор има изградени навици и рефлекси и по-бързо преценява ситуациите - а аз имах кола от седмица. На мен ми трябваше повече време да се огледам, да съм сигурна и да преценя кога мога и какво мога. С времето започнах по-бързо да се включвам. И му казах - мен въобще не ме интересува кой ще ми свирка и какво ще ми казва - никой не се е родил научен - те също са започнали от 0. Тези неща се изграждат с времето. И да, точно заради бързите ми рефлекси съм излизала от ситуации, в които идиоти са щели да ме блъснат.
В началото даже първото ми самостоятелно излизане с колата беше по обед, трябваше да се прибирам вече и от главния път да завия наляво в улицата, обаче тези, които идваха от тази улица не завиваха по-вдясно (тяхно), а директно минаваха в средата на пътя. Прецених, че ми е по-важно да съм жива и здрава, колата да е невредима, да не блъсна някого и да не ожуля някого със скъпа кола, за това реших да се свия в дясно и да изчакам да минат. Обаче тези зад мен не знаят защо съм спряла в дясно, започнаха да свиркат с клаксони и да ме изпреварват, без да помислят, че от дясно идват коли и за да видят дали могат да минат трябва да се изнесат малко повече. 3-4 коли от изпреварващите ме бяха на косъм да се сблъскат. И просто си казах, дишай, ти си по-важна, кой каквото иска да прави.
Тука е пълно с простаци. Не е нормално на околовръстния от крайна лява да решава в последната секунда да мине в крайна дясна без мигач. Добре, че следя обстановката, та намалих скоростта и го оставих тоя да си мине. И това днес се случи два пъти в рамките на половин час.
Или пък от лентата в дясно, жена решава да даде ляв мигач, а е наравно с мен. Намалявам, не я знам какво точно иска да направи. Ми, какво направи, с ляв мигач се включи в локалното в дясно 🤦♀ грам не се влага мисъл. И това са повечето дългогодишни шофьори.

А за muscle memory,, когато карах с баща ми в началото, още нямах изградени навици колко бързо да сменя скоростта - тоест давах газ, за да сменя от 2 на 3, обаче докато я сменя те ми падат оборотите. А сега го правя по усет, без да се замисля и без да се бавя.
Имай предвид, че си мислех, че първия месец от взимането на колата ще въртя само на паркинга и няма да ходя никъде с колата, но ето, че още първия ден с моя приятел излязохме извън София, в околните села, втората седмица се прибрахме до родния град и карах аз в пороен дъжд 😂, на втората ми седмица от новата работа му казах, че искам сама да започна да шофирам дотам.
Днес ми беше първото зареждане на бензиностанция сама и човека от ОМВ падна от смях, защото сбърках на коя колонка да ида, после от притеснение не можах хубаво да се доближа до колонката, викам не ми се смей, за първи път ми е. 😂 та се избъзикахме нещо.
Важното на шофирането е да не вредиш на себе си и на другите - да не застрашаваш своя и чуждия живот.

Аз не разбрах авторката има ли валидна книжка в момента. Ако да, бих се упражнявала по обичайния маршрут към работа по време, когато няма движение. Неделя рано сутрин, или късно през нощта. Естествено не сама, а с някой който умее да шофира. Свикваш с маршрута, и още по-важно свикваш със самото каране. Като се успокоиш малко, ще забелязваш какво се случва наоколо и няма да правиш толкова грешки. Стресът ни прави глухи и слепи.

Има 20 годишна вероятно българска. Сега живее в Лондон и в УК макс срока за ползване е една година. Значи няма

Преди беше така и в западните страни - до една година караш с бг книжка, през това време трябва да я конвертираш в местната служба като нашия КАТ. Лесно и бързо, но пропуснеш ли срока, после не.

Ако авторката обаче е изкарала успешно  изпита по теория в УК, (сигурно е така, иначе нямаше да шофира с инструктор), вероятно е както в западните страни - дават ти документ, с който веднага можеш да шофираш, но само в присъствието на шофьор до теб с книжка поне от 2 години и възраст до 65 год.
Вероятно това е при авторката, така че законът е спазен.

Аз лично не харесвам тази част от закона. Не визирам авторката, която все пак някога е шофирала, взела е книжка. Имам предвид младите момчета и момичета. Да седнеш като родител до юноша със взета теория, в кола без двойни педали, си е голямо изпитание.
Все едно си инструктор, но без да ти се плаща. Но като видях, че всички приятели и приятелки на дъщеря ми така взеха книжка, карайки с родител, се примирих и влязох в ролята на инструктор.
Защото и да искаш това да свърши инструктора, да платиш много много допълнителни часове, не става. Просто час ти дават веднъж на седмица, максимум 2 пъти, но рядко. Освен това има и паузи от по 10-15 дни, в които или са празници, или отпуски, или дни на изпити, и не дават часове. На практика караш 3 пъти в месеца, максимум 4.
Затова единственият шанс на авторката е шофиране с мъжа й! За един месец, ако кара поне 3-4 пъти в седмицата с него, ще научи всичко и ще вземе изпита. Вместо да попада на серия от неподходящи инструктори.