Здравейте, мили родители и детегледачки,
Започвам тази тема, за да споделя опита си с надеждата да получа и вашата гледна точка.
Майка съм на почти 3-месечно съкровище.
Със съпруга ми я гледахме сами първите два месеца и половина, но той започна отново да работи и за да се справим, потърсихме детегледачка за 10 часа седмично.
Опитахме и, за съжаление, не ни се получи.
Оказа се, че нейното разбиране е, че в тези часове бебето трябва "да спи, да бъде нахранено, да бъде с чист памперс", тя идвала "само за 2 часа", и до там. Всъщност разпределението беше 4 дни, 2/3/2/3 часа.
На пръв поглед - какво повече?
За нас обаче е важно и бебка да бъде занимавана, когато е будна - с дрънкулки, черно-бели карти, да и се пускат 1-2 песнички, да я разхождаме из стаята, за да разглежда. (активната гимнастика я взехме след това)
Представях си идването на детегледачка като един вид "заедно" отглеждане на детето, следене на развитието му и напасване на активностите му към етапа на развитие.
Тук не успяхме "да се срещнем".
Всъщност жената разказваше многословно неща от личния си живот, истории на предишни семейства, казваше ми непрекъснато какво и как се правело, без да съм помолила за съвет, а бебка оставаше на заден план, като някакъв "фон", и от погледа и ми се свиваше сърцето. Бях си вкъщи през цялото време, идеята ни беше да наваксвам малко със съня, но не можах да се успокоя и да стигна до там...вършех домакинската работа и вземах душ.
Разбирам, че е важно детегледачката да има добри отношения със семейството, но някак си не ми се връзва тя да бърбори на мъжа ми в кухнята, а детето ми да плаче в леглото си в другата стая...( не е ревност, уверявам ви:) )
Или то да реве здраво и да тръгне да му сменя памперса, понеже плачело, защото се е напишало ...
Признавам, че заради безсънието и моята чувствителност е изострена. Както и че ние имаме пропуски като родители, като например да не стерилизираме шишетата на всяко хранене, "да не и слагаме пудра", и др, които дамата е видяла.
Разбирам и, че бебе се гледа трудно, то понякога плаче просто за майка си и не очаквам чудеса. Но смятам, че отношението към детенце трябва да бъде най-важно в цялата комуникация.
И на последно място, да не говорим и за цената на час, и усещането, че ние на някого сме длъжни, а не обратното.
Иначе решихме да опитаме с помощница за домакинството, почистване и приготвяне на лесни ястия, за да ми се освободи това време.
И без друго редуваме нощните смени с баща докато отпадне нощното хранене, остана още малко да устискаме
Благодаря предварително за всички коментари и се извинявам, ако неволно съм обидила някого.
Започвам тази тема, за да споделя опита си с надеждата да получа и вашата гледна точка.
Майка съм на почти 3-месечно съкровище.
Със съпруга ми я гледахме сами първите два месеца и половина, но той започна отново да работи и за да се справим, потърсихме детегледачка за 10 часа седмично.
Опитахме и, за съжаление, не ни се получи.
Оказа се, че нейното разбиране е, че в тези часове бебето трябва "да спи, да бъде нахранено, да бъде с чист памперс", тя идвала "само за 2 часа", и до там. Всъщност разпределението беше 4 дни, 2/3/2/3 часа.
На пръв поглед - какво повече?
За нас обаче е важно и бебка да бъде занимавана, когато е будна - с дрънкулки, черно-бели карти, да и се пускат 1-2 песнички, да я разхождаме из стаята, за да разглежда. (активната гимнастика я взехме след това)
Представях си идването на детегледачка като един вид "заедно" отглеждане на детето, следене на развитието му и напасване на активностите му към етапа на развитие.
Тук не успяхме "да се срещнем".
Всъщност жената разказваше многословно неща от личния си живот, истории на предишни семейства, казваше ми непрекъснато какво и как се правело, без да съм помолила за съвет, а бебка оставаше на заден план, като някакъв "фон", и от погледа и ми се свиваше сърцето. Бях си вкъщи през цялото време, идеята ни беше да наваксвам малко със съня, но не можах да се успокоя и да стигна до там...вършех домакинската работа и вземах душ.
Разбирам, че е важно детегледачката да има добри отношения със семейството, но някак си не ми се връзва тя да бърбори на мъжа ми в кухнята, а детето ми да плаче в леглото си в другата стая...( не е ревност, уверявам ви:) )
Или то да реве здраво и да тръгне да му сменя памперса, понеже плачело, защото се е напишало ...
Признавам, че заради безсънието и моята чувствителност е изострена. Както и че ние имаме пропуски като родители, като например да не стерилизираме шишетата на всяко хранене, "да не и слагаме пудра", и др, които дамата е видяла.
Разбирам и, че бебе се гледа трудно, то понякога плаче просто за майка си и не очаквам чудеса. Но смятам, че отношението към детенце трябва да бъде най-важно в цялата комуникация.
И на последно място, да не говорим и за цената на час, и усещането, че ние на някого сме длъжни, а не обратното.
Иначе решихме да опитаме с помощница за домакинството, почистване и приготвяне на лесни ястия, за да ми се освободи това време.
И без друго редуваме нощните смени с баща докато отпадне нощното хранене, остана още малко да устискаме
Благодаря предварително за всички коментари и се извинявам, ако неволно съм обидила някого.
