След всеки червен флаг който се проявяваше и слагах розовите очила и си мислех,че онзи човек в който се влюбих е някъде там и отново ще се появи.
После се появиха децата и имаше период в който всичко беше наред.Но на него сякаш му дойде в повече да бъде баща,съпруг,да ни подсигурява финансово защото моето майчинство даже и за децата не стигаше.Битовизмите ни заляха,животът ни стана една идея скучен.При всеки един мой опит да излезем някъде семейно или да отидем на почивка отказваше.Свободното си време вместо с нас предпочиташе да го прекарва навън с някой колега или приятел,да практикува хобито си или просто си намираше някакво занимание само и само ние да не го занимаваме.Мислех ,че това е някакъв вид мъжка депресия.
Но след появата на любовницата всички червени флагове направо ме заляха отново и с всеки изминал ден ставаше все по-зле и по-зле.
Финансово не съм била зависима,по-скоро мога да кажа емоционално.
Ама то този, в когото си се влюбила и този, когото описа в предишния пост, са един и същи човек. Вземеш ли едното, получаваш и другото. И цялата ти любов е... Целува ме, ама ме плюе. И ти мислиш за целувките, нищо че храчките са дошли от същата уста.
. 