И аз вече не се пъна, то каква кариера - никаква. Ама ми е хубаво да не съм си постоянно вкъщи за да върша всекидневно еднообразни неща. Просто не е моето. Който може и го иска - наистина се радвам за него.
- Публикувана: 1 ноем. 2024, 06:19 ч.
- Последно мнение: 1 дек. 2024, 08:53 ч.
Плам пламти! Котел бълбукай! Адска смес мехури пукай! Ноемврийска вещерска и спортна
Фил, с малки деца е така, ако са големи, седенето в къщи е друго. Ходиш по концерти, пътуваш, срещаш се с приятели, имаш време за хобита. Гледам едната ми приятелка, тя от както роди, преди 30 години 🤣 не е работила. В началото и се чудех, защото буквално се занимаваше само с детето, уроци, спорт, училище. Обаче, много четеше и ходеше на всякакви културни прояви. Сега, от 15 години е шапка на тояга. Всяка седмица пътува някъде.
Иначе те разбирам, рутината може да е доста неприятна, но има светлина в тунела.
Иначе те разбирам, рутината може да е доста неприятна, но има светлина в тунела.
Вън времето е супер все едно е пролет.
Направих си голяма разходка. Ходих и на гробища. Не разбирам ходенето на такова място със скъсаните дънки, цигарата в ръка и кучето. Но хора всякакви. Нещо съм изпаднал в размисли за живота. От всякъде се виждат някакви промени, но не са такива каквито трябва да са.... Живота си тече.
Направих си голяма разходка. Ходих и на гробища. Не разбирам ходенето на такова място със скъсаните дънки, цигарата в ръка и кучето. Но хора всякакви. Нещо съм изпаднал в размисли за живота. От всякъде се виждат някакви промени, но не са такива каквито трябва да са.... Живота си тече.
Сис, не ги съдя. Не ги разбирам. Влизат с колата вътре, музиката се чува, излизат с кучето, палят си цигарите .... Наистина не го разбирам. На мен са ми обеснявали,че поведението на такова място трябва да е съвсем друго, да пазиш тишина, да уважаваш и не смущаваш околните. Всеки си има собствени причини поради които е отишъл там. Но всеки отговаря за себе си.
Азалия, обяснението за собствените си емоции трябва да търсим в нас самите, да си отговорим на въпросите защо така мислим и така искаме да реагираме. Един вид себепознание. Така че имаш върху какво да разсъждаваш. Това не е потъване, това е крачка назад за засилка преди скок напред!
Азалия, обяснението за собствените си емоции трябва да търсим в нас самите, да си отговорим на въпросите защо така мислим и така искаме да реагираме. Един вид себепознание. Така че имаш върху какво да разсъждаваш. Това не е потъване, това е крачка назад за засилка преди скок напред!
Ха ха, Азалия, надали, за това бачкаме и двамата. Поне ми е интересна работата, а от една година насам и спокойна, че преди бях стигнала до прегряване.
Лан, какъв е проблемът с дънките, кучето и цигарата? Мен много ме натоварват българските традиции свързани със смъртта. В повечето държави гробищата са паркове и хората ходят там без тягостни чувства. Близките ни трябва да са в мислите и сърцата ни и то с хубавите моменти. Останалото е по-скоро за пред хората. Голям праз ако сложа траурни дрехи веднъж в годината, за да не ме обсъди някой в БГ Мамма.
Лан, какъв е проблемът с дънките, кучето и цигарата? Мен много ме натоварват българските традиции свързани със смъртта. В повечето държави гробищата са паркове и хората ходят там без тягостни чувства. Близките ни трябва да са в мислите и сърцата ни и то с хубавите моменти. Останалото е по-скоро за пред хората. Голям праз ако сложа траурни дрехи веднъж в годината, за да не ме обсъди някой в БГ Мамма.
Българските традиции свързани със смъртта са меко казано ужасни. Човек умре, опечалените ядат, че и до песни могат да стигнат. Задушница, отиваш и ядеш върху починалите, че и си пийнеш. Гробищата се превръщат в бунище от тарелки с храна, бездомните кучета ги разнасят, тъмнозелени граждани подритват. И още мога, ама ще спра тук.
Малко есен
Днес се впечатлих от уредника на историческия музей в Перущица. Поговорихме двайсетина минути, за което време се опита да налее колкото може повече знание. Искаше да говори, да даде. Очите му тъмни и умни, но разочаровани. Не трябва да е уредник, трябва да е учител.
И на фона на него, това боде очите
Малко есен
Днес се впечатлих от уредника на историческия музей в Перущица. Поговорихме двайсетина минути, за което време се опита да налее колкото може повече знание. Искаше да говори, да даде. Очите му тъмни и умни, но разочаровани. Не трябва да е уредник, трябва да е учител.
И на фона на него, това боде очите
Ре, никой не казва, че трябва да сложиш траурни дрехи за да ходиш на гробища.
Ходенето там е по-скоро вътрешна нужда. Причините за ходене са лични и не ми се дискутират. Но докато си там музиката и кучешкия лай нарушават единението, което човек търси когато е на гроб на свой близък. За цигарите - има хора които носят там, палят я и я оставят, на този който не е вече между нас. Има и такива които носят и оставят алкохол. Не го намирам за странно това. Също не разбирам и яденето и пиенето там.
А за това със софрите и песните е едно от най-неприятните неща които съм виждал. Но хората са различни.
Спирам по този въпрос.
Ходенето там е по-скоро вътрешна нужда. Причините за ходене са лични и не ми се дискутират. Но докато си там музиката и кучешкия лай нарушават единението, което човек търси когато е на гроб на свой близък. За цигарите - има хора които носят там, палят я и я оставят, на този който не е вече между нас. Има и такива които носят и оставят алкохол. Не го намирам за странно това. Също не разбирам и яденето и пиенето там.
А за това със софрите и песните е едно от най-неприятните неща които съм виждал. Но хората са различни.
Спирам по този въпрос.
В една друга тема обсъждат парфюми и можело ли старите хора да им се радват. Което ми напомни, че пуснах в ковчега на татко последния му парфюм, който му подарих на последната Коледа. Беше си още в опаковката. Сега си стоя на дивана по чорапи и яке и си плача. Липсва ми
На музика на гробищата и аз бих се подразнила.
Ритуалите наистина са ужасяващи. Не стига, че си изгубил близък и без това ти е мъчно, ритуалите сякаш имат за цел да те смачкат още повече. Толкова много ми беше опротивяло ежедневното ходене на гробищата до не знам кой ден, няма значение можеш ли, какви други ангажименти имаш, добре ли си - задължително там. После помени, некролози. Ако случайно не направиш нещо точно както се изисква и очаква, значи не ти пука, не страдаш достатъчно. Но при нас е някаква прекомерна набожност, в доста случаи по-скоро псевдо и показно.
Сиросче, как е бирарията?
Ние после сме на ресторант с приятели. Точиха се на някаква брутална кръчма, но се размина този вариант, пу-пу.
Сестрата на МУ дойде след 13 при уговорка 10. Не знам в мен ли е проблема, но много се бях ядосала. Не толкова на нея, колкото на МУ.
Ритуалите наистина са ужасяващи. Не стига, че си изгубил близък и без това ти е мъчно, ритуалите сякаш имат за цел да те смачкат още повече. Толкова много ми беше опротивяло ежедневното ходене на гробищата до не знам кой ден, няма значение можеш ли, какви други ангажименти имаш, добре ли си - задължително там. После помени, некролози. Ако случайно не направиш нещо точно както се изисква и очаква, значи не ти пука, не страдаш достатъчно. Но при нас е някаква прекомерна набожност, в доста случаи по-скоро псевдо и показно.
Сиросче, как е бирарията?
Ние после сме на ресторант с приятели. Точиха се на някаква брутална кръчма, но се размина този вариант, пу-пу.
Сестрата на МУ дойде след 13 при уговорка 10. Не знам в мен ли е проблема, но много се бях ядосала. Не толкова на нея, колкото на МУ.