Това ми напомня на една случка с баща ми, който се оказа, че разбира от кърмене и може да дава съвети.
- Публикувана: 1 ноем. 2024, 18:15 ч.
- Последно мнение: 8 дек. 2024, 08:57 ч.
Свекърви и Тъщи
Аз не се оплаквам от никой. Нито майка нито жена нито тъща
А от учителите по български език?
И аз не се оплаквам. Отдавна живея на хиляди километри от родители и свекъри и няма от какво да се оплача.
Свекърва или тъща вероятно никога няма да стана. Пълнолетните ми деца нямат намерение да се женят или даже да живеят с партньор. Не искат и деца, та няма да има много почва за конфликти.
Добре, че като млада не си загубих времето да пиша тефтери и дневници!
Аз обичам моята свекърва,едно че е страхотен човек,второ че друга майка нямам,трето че за 20+ години само веднъж сме се карали и то по вина на ММ.После пак си станахме близки.Но тя е достатъчно умна ,деликатна и съобразителна и просто няма как да не я харесам.Може само да се надявам да съм добра като нея един ден (за сметка на това ММ мърмори и намира на всичко кусури като за три свекърви и тъщи,аз съм му свикнала и не ми пука, защото си го познавам и му знам същността,но един непознат човек не знам как ще реагира).
Не живееш със свекърви и тъщи и си решаваш 90% от проблемите.
Не мъкнеш жената/мъжа всеки уикенд "у мамини" и ти отпадат още малко проблеми.
Две простички правила - следваш ги и живееш спокойно.
Не мъкнеш жената/мъжа всеки уикенд "у мамини" и ти отпадат още малко проблеми.
Две простички правила - следваш ги и живееш спокойно.
Колега,
Объркал си се.
Тука всички жени си обичат свекървите.
Объркал си се.
Тука всички жени си обичат свекървите.
Колега,
Май наистина съм се объркал. “ къде го чукаш, къде се пука”.
Накрая се оказа, че голяма любов има от съформците от женски пол и техните свекърви.
А аз моля ти се да взема да ги заподозря за некоректни взаимоотношения.
Сега се чудя с какъв пост да им се реванширам. Може би ще е добре да пусна нова тема със заглавие. “ Колко е силна любовта между снахи и свекърви и има ли почва у нас?”
Одобряваш ли???
Не знам дали правилно разбрах, обаче тука чета между редовете и мението на автора ми звучи така:
1. Ако жена ми и майка ми се карат, проблема е в жена ми. Може и да е в майка ми, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
2. Ако аз се карам с майката на жена си, проблема е или в майката на жена ми, или в жена ми. Казвам им го направо, защото не ми пука нито за жена ми, нито за майка й. Да се оправят.
3. Ако майката на жена ми и майка ми се карат, проблема е или в жена ми, или в нейната майка. Може и да е в мойта майка, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
4. Вместо да се занимавам, защото така и така не ми пука, чакай да посъветвам жена си да има едно наум, че един ден ще е и тя свекърва, да не знае много-много сега, дорде е млада... Пък може да даде и някой съвет на майка си, да не знае много-много и тя... Бе тя и моята майка много знае понякога, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Абе да се оправят.
Извод: Който и да е виновен, не съм аз. Какво толкова не могат да се разберат нямам идея. За нищо нямам идея. Е, бъркам се, защото съм мъж, нищо, че нямам идея какво и защо се случва. Въпроса е принципен. Важното е да се направя на важен и ощетен от неразбирателството между тях, за да ме оставят намира и да се оправят както могат. Нямам идея защо не се получава...
1. Ако жена ми и майка ми се карат, проблема е в жена ми. Може и да е в майка ми, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
2. Ако аз се карам с майката на жена си, проблема е или в майката на жена ми, или в жена ми. Казвам им го направо, защото не ми пука нито за жена ми, нито за майка й. Да се оправят.
3. Ако майката на жена ми и майка ми се карат, проблема е или в жена ми, или в нейната майка. Може и да е в мойта майка, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
4. Вместо да се занимавам, защото така и така не ми пука, чакай да посъветвам жена си да има едно наум, че един ден ще е и тя свекърва, да не знае много-много сега, дорде е млада... Пък може да даде и някой съвет на майка си, да не знае много-много и тя... Бе тя и моята майка много знае понякога, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Абе да се оправят.
Извод: Който и да е виновен, не съм аз. Какво толкова не могат да се разберат нямам идея. За нищо нямам идея. Е, бъркам се, защото съм мъж, нищо, че нямам идея какво и защо се случва. Въпроса е принципен. Важното е да се направя на важен и ощетен от неразбирателството между тях, за да ме оставят намира и да се оправят както могат. Нямам идея защо не се получава...
Не знам дали правилно разбрах, обаче тука чета между редовете и мението на автора ми звучи така:
1. Ако жена ми и майка ми се карат, проблема е в жена ми. Може и да е в майка ми, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
2. Ако аз се карам с майката на жена си, проблема е или в майката на жена ми, или в жена ми. Казвам им го направо, защото не ми пука нито за жена ми, нито за майка й. Да се оправят.
3. Ако майката на жена ми и майка ми се карат, проблема е или в жена ми, или в нейната майка. Може и да е в мойта майка, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
4. Вместо да се занимавам, защото така и така не ми пука, чакай да посъветвам жена си да има едно наум, че един ден ще е и тя свекърва, да не знае много-много сега, дорде е млада... Пък може да даде и някой съвет на майка си, да не знае много-много и тя... Бе тя и моята майка много знае понякога, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Абе да се оправят.
Извод: Който и да е виновен, не съм аз. Какво толкова не могат да се разберат нямам идея. За нищо нямам идея. Е, бъркам се, защото съм мъж, нищо, че нямам идея какво и защо се случва. Въпроса е принципен. Важното е да се направя на важен и ощетен от неразбирателството между тях, за да ме оставят намира и да се оправят както могат. Нямам идея защо не се получава...
1. Ако жена ми и майка ми се карат, проблема е в жена ми. Може и да е в майка ми, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
2. Ако аз се карам с майката на жена си, проблема е или в майката на жена ми, или в жена ми. Казвам им го направо, защото не ми пука нито за жена ми, нито за майка й. Да се оправят.
3. Ако майката на жена ми и майка ми се карат, проблема е или в жена ми, или в нейната майка. Може и да е в мойта майка, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Да се оправят.
4. Вместо да се занимавам, защото така и така не ми пука, чакай да посъветвам жена си да има едно наум, че един ден ще е и тя свекърва, да не знае много-много сега, дорде е млада... Пък може да даде и някой съвет на майка си, да не знае много-много и тя... Бе тя и моята майка много знае понякога, обаче не мога да го призная открито, все пак ми е майка. Абе да се оправят.
Извод: Който и да е виновен, не съм аз. Какво толкова не могат да се разберат нямам идея. За нищо нямам идея. Е, бъркам се, защото съм мъж, нищо, че нямам идея какво и защо се случва. Въпроса е принципен. Важното е да се направя на важен и ощетен от неразбирателството между тях, за да ме оставят намира и да се оправят както могат. Нямам идея защо не се получава...
Erebus,
чудесно резюме си направила. Липсва само заглавие: "Изкуството да бъдеш мъж"
Ако е писано, един ден ще съм и тъща, и свекърва. Ужасна тъща и свекърва. Нито ще им давам акъл за на младите за манджи, нито ще проверявам дали са си избърсали праха правилно. Уикенда си грабвам раницата и щеките и да ме няма. Да не ги натоварвам да пишат по тефтери, не за друго...
Майка ми и бившата ми свекърва не са така, те са класически тъща и свекърва с мнение за всичко😁
Майка ми и бившата ми свекърва не са така, те са класически тъща и свекърва с мнение за всичко😁
Бих заменила Мъж с Мамино синче в заглавието.
Нее.. Хрумна ми "Изкуството да бъдеш Мъж" , защото направих асоциация с книгата "Изкуството да бъдеш Бог"