Помпончето отзад на обувката се мушнало във връзката и се закачило. Добре, че бях в класната стая с малко деца в началото, а не тичах на улицата например 
- Публикувана: 1 ноем. 2024, 19:14 ч.
- Последно мнение: 22 фев. 2025, 19:38 ч.
Номинации за най-голяма муня (тема 11)
Да се похваля или оплача не съм много сигурен. То и не знам колко мунско беше точно, но - преди час на работа - катеря се на една стълба че да направя нещо на тавана и както бях горе как ми се зави свят - беше нещо като олимпийската дисциплина скок във вода. С такъв грандиозен апломб се сгромолясах на земята, че от долния офис се качиха да видят какво е станало чак. С изключение на леко натъртване тук и там съм добре де, но съм убеден че и в кечмания не са падали така от стълби.
Mали, добре че не си се потрошил. Виж си кръвното и кръвната захар .
- Зелеви сарми, та зелеви сарми, сънувам ги вече, толкова ми се ядат, че решавам да направя една тава сарми с праз и кълцано месо. Така, спомням си, ми се ядеше кисело зеле, когато бях бременна. Бях в шестия месец, когато изядох сама половин зелка и след половин час реших, че ще раждам. Мъжът ми се наложи да ме закара във Спешното, щото аз съвсем се подух и изплаших да не изпльоскам бебето пред витрината с месо на Кауфланд. Та, да се върна на сармите. Нямам кисело зеле вкъщи, ще взема от свекър ми. Той живее в другия край на града, но нищо - целта оправдава средствата. Отидох у тях, харесах си една хубава едра зелка. До тук добре, само не знам как да я транспортирам до нас. Свекърва ми предложи да я взема в една алуминиева тенджера. Как пък не! Ега не я помъкна така по улиците. Набутвам зелката в плик, даже в няколко плика, че мирише на ад. Увивам я хубаво, завивам, стягам връзките на торбите да не вземе да текне и се запътвам към спирката. Идва автобуса, качвам се, вътре не се живее от жега, пълно с хора, няма място да мръднеш. И тва тъпо зеле почва да мирише, ама така да мирише, че чак ми става вече лошо. Хората се споглеждат да не би някой тайно да е пр@дн@л на задната седалка и сега да се спотайва. Моля се никой да не припадне, както и очите на шофьора да не се насълзят, че ще ни изтрепе. Возим се, пътниците продължават да се оглеждат, може би все пак някой се е наср@л. Броя спирките, едвам се влачим, отгоре на всичко ни хваща и червен светофар. Всичко е срещу мен. Почвам да се потя, да ми става жега, да ме заливат вълни и да се чудя дали все пак да не сляза на другата спирка, че излагацията е чутовна. И в тоя момент едно момиченце с опашка и очила ме поглежда строго, после поглежда към майка си и пита: Майко, тук защо мирише така на л@йна? 🤣🤣 Вече ми е зле, ама явно и на детето му е зле, защото си слага ръката пред носа. И настоява - кажи, де, защо мирише така на л@йна? Горката му майка, виждам я,че се чуди какво да му каже. "Не мирише на л@йна", смотолевя тя. Но то настоява - мирише! Светофарът вече е зелен, зелето ще превтаса в тая жега. Иде ми да повърна, момиченцето и то май има позиви вече. Автобусът спира, разгеле, слизам. Дейб@ и сармите.
Току що тавата свърши.
Смея се с глас на сармите на La farina 
Баба ми е мнооого отнесена, веднъж била тръгнала на някъде и вместо телефон, взела дистанционното, а друг случай преди доста години е било - вместо мобилен телефон... Напъхала в чантата си домашния миналата година ходихме с нея и др роднини до близък град на около 30-40км. Като стигнахме се сети, че е сложила на котлона да вари някаква храна за кучето ние всички се шашнахме бяхме готови да си тръгнем веднага, но тя звъня на един съсед да отиде да го спре - нямаше щети за щастие и разходката продължи по план
Баба ми е мнооого отнесена, веднъж била тръгнала на някъде и вместо телефон, взела дистанционното
, а друг случай преди доста години е било - вместо мобилен телефон... Напъхала в чантата си домашния миналата година ходихме с нея и др роднини до близък град на около 30-40км. Като стигнахме се сети, че е сложила на котлона да вари някаква храна за кучето ние всички се шашнахме бяхме готови да си тръгнем веднага, но тя звъня на един съсед да отиде да го спре - нямаше щети за щастие и разходката продължи по план
Като за начало на седмицата не знам защо обърках листите и смачках и изхвърлих важен документ. Добре че се усетих преди да изляза и да изхвърля боклука в контейнера пред блока. Сега измислям оправдания защо документа е в този вид, ако там където ще го подавам ме попитат и откажат да го приемат.