Как да се науча на здравословен егоизъм?

Авторке, това е проблемът. Че не може всички да те харесват. Защо ти е неприятно като някой не те харесва?

Хората сме различни - един ти е симпатичен, друг те дразни. Ми нормално.

И аз съм за НЕ то.
Научи се да казваш не.

Аз съм израснала с агресивен втори баща, което е още по-неприятно. Майка ми също не беше цвете и беше вторачена и напълно обсебена от брат ми, така че за мен ресурс нямаше. Ами аз си станах егоист, на първоto място винаги поставям себе си, защото от най-ранно детство се научих, че никой няма да ми го даде наготово. Дори и сега, когато аз имам дете, в центъра на моята вселена съм аз и първо гледам аз да съм добре. В самолетите при евентуална авария, нареждането е първо да сложиш маската с кислород на себе си и чак тогава да помагаш на другите. Аз на този принцип действам и в живота.

Но аз никога не съм изпитвала нужда от всеобщо одобрение и никога не съм имала проблем да прекъсна рязко и завинаги отношения, които ми вредят. Нямам нужда от непрекъсната комуникация с куп хора, даже това ме натоварва. Имам си мои занимания и интереси, работя доста, имам да чета на професионална тематика, обичам по принцип да чета и тренирам много. Това ми запълва времето смислено и не остава много време, в което да се чудя защо някой си не ме харесвал.

Изобщо смятам, че човек трябва да се фокусира върху себе си. Да се развива, да прави неща, които обича и му носят удоволствие. Да се стреми да си подобри стандарта, квалификациите и да си намери мястото в живота. Тогава смятам, че правилните хора ще се появят, а излишните ще си заминат. Много си млада още, имаш време да си направиш грешките и изводите и да промениш това, което не ти допада.

Бабри е много права. Даже ми е хубаво да чуя, че човек израснал така е успял да стане малко егоист. В повечето случаи егоист е детето с многото ресурс. То мисли, че всичко му се дава по презумпция. Другото се бута да се доказва и да спасява, да се раздава до безкрай. Браво, бабри, дано повече хора прочетат думите ти.

Аз също съм се учила на здравословния егоизъм. Нито всеки ще те хареса, нито е нужно. А и няма как да помогнеш на друг, ако не си помогнал на себе си. Това във всяка ситуация важи.

Аз не съм съгласна. Няма да се уморя да повтарям, че за мен съвестта е маркер за човечност. Ако нямаш съвест, заникъде не си.

Давам пример, който винаги ще помня и ще се гордея с него. Като подрастващи играехме с едно момиче, което не беше добре. Не е била луда, но си имаше психически проблем. Беше по - голяма от нас и ни носеше на конче. Един ден цикълът ѝ дойде и каза, че не може да но носи и всички настояваха и я убеждаваха без мен. В крайна сметка тя се съгласи и ги носи.

Имам и други примери в по- съзнателна възраст. Това, че някой няма граници, не променя фактите  профила на хората, които биха стъпили, докъдето могат. Знам, че ще има мнения, че човешката природа е такава, но тя е и много други проявления, върху които хората работят. Хубаво е да се възпитава съвест, защото иначе ни чака смелият нов свят, още по- изкривен.

Та в контекста на темата - не бих се обвинявала, че не съм спряла хората, които безскрупулно и използвачески са минали слаби граници. Имали са възможност да спрат, но не са.

Авторке, не искам да пълня темата ти излишно, затова накратко - моите преживявания са по- различни, но имат подобни проявления. Аз просто съм жалостива, помагам, когато смятам, че има нужда. Просто в един момент неминуемо виждаш от кого можеш да очакваш взаимност и от кого не. Тогава е време да затвориш кепенците. Обикновено имам поне още една случка след като вече са ме разочаровали. Демек един даден шанс повече.
Иначе, нямам точно твоя проблем - конфронтирам се свободно, понякога дори на инат, ако сметна, че нещо не е справедливо. При теб заради баща ти сякаш имаш страх да се заявиш и от там просто хората те ползват.

Има логика в това, че който е получавал, смята, че му се полага.
Но е възможна друга логика: който е бил ограничаван, се научава да се бори, за да постига, защото се задейства механизмът му за самосъхранение.

В случая на авторката, механизмът за самосъхранение не е сработил и тя се раздава до пълно изчерпване на ресурсите. Няма лошо, защото този негативен опит вече я е научил, че така не може. Авторке, тези, които те използват, мислят за собственото си добро. Време е да понаучиш нещо от тях, точно, за да се съхраниш, а и да развиеш потенциала си. Млада си, животът е пред теб. Съсредоточи се върху развитието си.

Егоизъм си е егоизъм.
Не те съветвам дс го търсиш. Той е лукав и води към тъмни места.
Търси ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ.
НЕ ЕГОИЗМЪТ, А ЛЮБОВТАе тази която храни душата. Любовта е правилното гориво, което трябва да използваш.
Всичко, което трябва да направиш е да успокоиш страховете си. Страховете, че няма да те харесат, страховете, че ще те изоставят, страховете, че ни си достатъчно добра.
ПЪРВО СЕ НАУЧИ ДА ХАРЕСВАШ СЕБЕ СИ.
ПРИЕМИ СЕ ТАКАВА КАКВАТО СИ.
Направиш ли това, ще виждаш много по-ясно нещата около себе си и сама ще знаеш къде са границите. Кога да кажеш - да. Кога да кажеш - не. Кога управляваш себе си толкова добре, че да знаеш кога можеш и сама да прескочиш границите си в името на нещо, което смяташ, че си заслужава, защото живота отдавна не черен и бял. От време на време бялото и черното се просмукват и раждат компромис. Само така може да се и развива човек. Приеми хората каквито са и те също ще те приемат много по-лесно.

Не мисля, че си осъзнала каквото и да е. Говориш със заучени фрази, по-скоро терапия с психолог, отколкото смислено възприети. Опитваш се да използваш чужди популярни фрази, отново за да се харесаш...
Хората са различни, не можеш да станеш друга, за актуална и харесвана.
Егоизмът няма нищо общо.

Аз мисля, че най-великото нещо е даването! Отзивчивостта, помощта към другите, никога не са били причина за личностен провал. Няма такова нещо като: " за мен не остава ресурс". Ресурс винаги има и е добре, честно пред себе си да си признаваме, дали това не са само наши оправдания, за да отложим своите планове. Едно е да искаш, второ е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш. Страх от провал, кара хората да изместват фокуса си, дори на ежедневна база.

Много хубава и полезна тема.
Аз мисля, че на първо място трябва да се работи върху това да обичаш себе си. За всеки човек важи това.
Ако осъзнаеш, колко уникален, неповторим, прекрасен и добър човек си, ще разбереш, че никак не ти е важно, какво мислят другите. И ако има хора, които не те харесват е напълно нормално, защото тези хора не виждат твоите добри черти, а са дошли към теб с користни намерения да те използват. Защо са ти? Ами никак не ти трябват и така че по-добре без такива около теб.
С времето ще разбереш, че няма лошо в това да си прекарваш съвсем егоистично времето сама с хубава книга,  хубав филм или просто с нещо, което правиш за себе си. И не си длъжна да вдигаш телефон, да отговаряш на съобщения , да отваряш вратата , ако се звъни.
На второ място правиш граници около себе си  : например в първия кръг влизат семейството и най-близките приятели, но само тези, които са истински и проверени. За тях си винаги на линия, както и ти ако ги потърсиш, трябва да са винаги на линия. Ако случайно имаш хора от семейството и приятелите, които не се държат добре с теб, вменяват ти вина, без извинения ги вкарваш във втори кръг.
Втори кръг - колеги, по-далечни роднини и не толкова близки приятели - тук слагаш обаче три големи удивителни !!! Не си длъжна да ги харесваш, нито те теб. Не си длъжна да им правиш услуги, нито те на теб.
Ако имаш хора, които трайно се възползват от добрината ти - просто ги отрежи изведнъж. Без обяснения.
И без вина - защото те си го заслужават и няма никаква причина ти да се чувстваш виновна, както те не са се чувствали виновни, когато са те използвали.
На трето, но не последно място е кръгът на романтиката - съпруг, приятел. Тук е същото. Не прави ли той за теб, което те прави щастлива, значи не е твоят човек. Ако е някой, който само недоволства и никога не си достатъчно добра, просто бягай на далече. Ако не те изслушва, не е до теб на важни дни, важни за теб моменти, когато имаш нужда от помощ и подкрепа - БЯГАЙ!

Практически съвети : отърви се от чувството за вина!
1. Искала ли съм аз да се родя ( естествено , че няма как) или родителите ми са ме искали и са ме създали? Тогава защо се държат все едно аз съм им длъжна за нещо?
2. Били ли са до мен приятелите ми в  най-тежките ми мигове?
Ако не са , защо аз трябва да ги подкрепям емоционално, когато на тях им е зле? Без извинения : ще се радвам да се оправиш бързо, но и аз си имам мои неща, така че в момента не мога да те слушам, успокоявам, утешавам.
3. Колеги, които очакват да вършиш работа вместо тях, да ги изслушваш, да си винаги в час с това, което се случва с тях и т.н.
Без извинения, но казваш : В момента съм се съсредоточила върху мои неща и няма как да поема повече работа, емоции, нуждите ви от вниманието ми. Надявам се да си ок, но сега точно няма как да съм на разположение.
4. Половинката : БЕЗ ИЗВИНЕНИЯ! Ти не беше до мен, когато аз имах най-голяма нужда, забрави рождения ми ден, не дойде еди кога си, не ме изслуша еди кога си, не дойде и не ме прегърна, когато плачех и т.н. и т.н. , така че искам да си добре, но не смятам да правя нищо по въпроса, защото щом аз мога да се справя сама, значи и ти можеш, голямо момче си, нали така.
Не подарявай подаръчета, не оставяй съобщения, не прави изненади, не го търси, не му казвай, че имаш нужда от него и че имаш силни чувства, не се впускай с главата надолу за мъж.
Не и докато не видиш, че държи страшно много на теб.

Общо взето НЕ трябва да е основната ти дума в речника за повечето хора в живота ти.
ДА трябва да е основната ти дума за себе си. Да, харесвам се. Да, аз съм добър и стойностен човек. Да, аз заслужавам време за себе си. Да, аз съм интелигентен човек, чета, усъвършенствам се.
Да, заслужавам много и няма да се примиря с малко.Да, около себе си ще имам само истински приятели, които ме подкрепят, които ме дърпат напред. Да!

Повярвай, че научиш ли се да си казваш ДА на себе си и да казваш НЕ на другите, ще спечелиш уважението, за което винаги си мечтала.
И знаеш ли, изобщо не е толкова трудно, колкото си мислиш в момента... Не е трудно, лесно е и е естествено. До сега, което си правила е противоестествено, против инстинктите ти, против интуицията ти да се съхраняваш си раздавала парчета от себе си.
Пусни природата да свърши своето, остави се на инстинктите си, за да се възстановиш и самосъхраниш.

Дълго стана, но и аз съм минавала по този път и още вървя по него. Дано намериш частица истина за себе си в моите преживявания.

Кечър, човек гради защита с времето. На психиката, личното пространство и комфорт. Опитът дава възможност да разбереш ти за себе си къде са ти границите. И да правиш така, че другите да не ги преминават и да не нарушават вътрешното ти равновесие и усещане за комфорт.
Всеки човек е различен – има по-чувствителни, има по-студени, има по-разумни или по-емоционални. Съответно и реакциите са различни.
Описаният от теб пример не е релевантен.
Говорим за възрастен човек и способността му да уважава себе си, което предполага осъзнатост в една голяма степен.
Жестокостта при децата съвсем различно нещо. Тя е част от израстването на психиката, която все още е незряла и не осъзнава като голям човек. Някои после осъзнават, че са били гадни, други си остават същите баклучки. Капацитет.
//
Здравословен егоизъм го разбирам на авторката като – да обичаш и уважаваш себе си. Не значи да си егоист по познатия начин – азът в центъра, аз, аз, всичко за мен, само аз съм важен. Означава да пречупваш всичко през собственото си съзнание и да правиш правилният избор за теб. Според усещанията си, начина на мислене, предпочитания. И понякога с по-нахални, груби и настойчиви хора е наложително да сложиш явни и категорични граници, защото те просто те изцеждат емоционално (така модерното токсични са). Не е задължително да се вдигат скандали, но слагаш бариерата, да. Така човек се съхранява сам.

"Здравословен егоизъм" никак не ме кефи като фраза.
Това да имаш граници и да се погрижиш за себе си, не е егоизъм, защото не изключва да те е грижа и за други хора... Здрав разум е това, не егоизъм. И всеки има пълното право на това.
Човек егоист никога няма да има такива дертове, защото той тези неща просто не ги прави, а гледа само себе си. На другата крайност очевидно също не е добре, като човек поставя себе си на последно място, чак след другите, грижи се за себе си ако след тях останат време и ресурси.
Поне за мен първото нещо е да се осъзнае че не са само крайностите, а че трябва да се намери къде ни е мястото между тях. И да ни е комфортно на това място. И това че не се оставяш да ти се качват на главата, не те превръща автоматочно в егоист или нещо друго негативно. Напротив, много хубаво нещо си е.
Е, другите може да не ти се радват всичките чааак толкова, както ако винаги им се въртиш на пета Но това е техен проблем и не бива зорлем да го правиш твой. Ще свикнат. Някои сами ще се разчистят от живота ти. А ще има и такива, които ще те уважават повече, като виждат че ти самата се уважаваш повече. С тях прекарвай по възможност повече време.

Включвам се и аз да следя. И на мен ще се ми от полза съвети в насока изграждане на граници.
Мнението на Lanarte много ми хареса, ще си го запазя в "златни мисли".

Четеш, но за да го приложиш трябва са се изградят нови вярвания и възприятия, би ти помогнало, да си пишеш това което те е впечатлило от видео, книга и да го препрочиташ периодично, така се променя мислене. И не е егоизъм ти да си на първо място, това е правилно, ако ти даваш ресурс, изчерпана си, в един момент няма да си полезна на никого, включително и на себе си и ще си се загубила някъде в чужди нужди, проблеми и т.н.

От момента на осъзнаването на проблема, до момента в който ще започнеш да поставяш здравословни граници има процес да се измине. Казвам го от опит. Ще има първи път, в който ще пробваш да се отстояваш и ще ти е адски трудно, но ако успееш да го направиш, всеки следващ път ще ти е по-лесно и по-комфортно да казваш "не" и да поставяш своите граници. Но знай, че е процес, не става от днес за утре. Трябва да минеш през няколко "битки" за да се научиш.
На мен ми беше супер трудно да се конфронтирам с хора, особено колеги, приятели, съседи, все отстъпвах. Първият път, когато реших, че няма да остъпя, направо сърцето ми щеше да изскочи от мен. Но после стана по-лесно със всеки изминал път. Успех!