Промяна на местоживеене на дете

И аз мисля, че нещата ще ти се получат, ако кажеш на бащата на детето, че си решила да заминеш без детето.

Финансово помага за детето. Но като присъствие или някакъв ангажимент покрай детето - училище, извънкласни дейности и т.н - не.
Детето се разбира много добре с новия ми партньор. То иска да се преместим при него. Дори го каза на баща си, но ..
По отношение на това да оставя детето той да го гледа, честно казано не виждам как ще стане. Работата му е свързана с пътуване, той живее сам. Има баща, но човека пие и не е ок детето да е около него. Също така условията в жилището, в което живее, вече не са много добри за детето. Най-малкото няма душ. Повреден е от месеци и няма кой да го оправи. Жилището се нуждае от основен ремонт, но няма кой да го направи. А и самото дете не иска да ходи там. Не искам да използвам детето по този начин и да го насилвам, да ходи на място, на което не иска, само за да видя дали ще реши да подпише.
Детето е на 9 години.

Т.е той освен пари и свиждане от дъжд на вятър не полага грижи за детето, никога не е полагал трайни такива и не подписва да излезе детето от страната? Не мисля, че не може с едно дело да се постигне промяна на местожителството - очевидно той не може да осигури условия и адекватна грижа и няма как да претендира за родителските права, а не може и чрез детето да държи майката като заложник - тя има право да решава за живота си.
Консултация с адвокат и дело за родителски права и определяне на местожителството на детето може би ще решат проблема. Дано да попаднете и на съдия.
Вариант да изчакате да мине десетия рожден ден на детето и тогава и то да бъде изслушано в съда къде и с кого иска да живее имате ли?

Писали са ви и юристи в темата, щом не става с договаряне доброволно, адвокат, дела и така. Не може да бъдете държана заложник до пълнолетие на детето
Допълвам: ако се стигне до дела, зависи и в коя държава отивате и какво ще бъдат условията за детето там. Съдът в България забрани извеждането на дете от майката в Русия. Покрай бащата, който е наш съсед в България, научихме и за други случаи, например Израел. Тоест е важно как пред съда ще се аргументира по-доброто положение на детенцето в другата държава. Знам и за известен музикант(няма да пиша имена), който доброволно подписа бившата му съпруга и детето да заминат за САЩ. Мислете и успех

Обективно погледнато, щом помага финасово за детето и работи в чужбина, а когато е в Бг също по работа отсъства дълго време, няма как да води детето на училище или на извънкласни занимания - тук не би трябвало да му приписвате вина.

Доброто разбиране на детето с новия ви партньор не трябва да изключва или минимизира разбирането му и с биологичния баща.

Един душ да се оправи/смени не е невъзможно или непосилно като време или разход. Излиза, че мъжът ви не живее там постоянно, а другаде, иначе не виждам как един човек ще живее и работи без душ.

Ако детето не иска да ходи там, добре би било да разберете причината и да съдействате да се среща с бащата, да имат добри отношения, да се уважават. Това е от значение за детето ви. Няма връзка с това, че вие имате нов партньор, с който и вие, и детето се разбирате добре. Едното не изключва другото. И двете са необходими.

Имате ли родители, които да ви помагат за детето? Ако да, бихте могли да поискате от тях съдействие за месец-два, време през което вие да отидете сама при новия партньор, да видите на място нещата, както за езика, така и за живота с новия партньор, за работата също. . И най-вече за училищата и учебната система.

Вижте, разбирам, че подбудите ви са добри и мислите за бъдещето на детето си, а и за своето, това е добре. Но... имайте предвид, че липсата на знаене на езика при 9 годишно дете, в някои страни е голям проблем за интегрирането в училище, да има добри оценки и да учи в по-добри училища. Попада се в най-ниските по качество на обучение училища, адаптацията е доста трудна за тези деца, сприятеляването също.

За да имаш обективна представа за живота в чужбина, в която и да е страна, е необходимо доста време - минимум 1 година като резидент, ако искаш да имаш  яснота.
Затова моят съвет е, ако можете да оставите детето, ако не на бащата, то на родителите си за 2 месеца. Така ще приключи със срока, ще си идвате вие, до май месец, когато ще е завършило учебната година. През това време му осигурете ученето на езика и да идва при вас през ваканциите. След края на май го вземате при вас в чужбина, пращате го на интензивен летен курс за 3 месеца. И на септември ще избирате училище с дете, което е вече поне с В1 ниво.
Няма да е лесно, но не е невъзможно.

Само така ще преодолеете бариерите, за които споменаваха по-горе.
Следвайте преди всичко юридическите съвети.

Как ще си остави детето в България. Това е абсурд. Бащата в чужбина, майката в чужбина, а детето при баба. Тогава никога няма да може да си го вземе при нея. Да не говорим за психическите поражения при детето.
Това за лошите училища и езика са пълни глупости. Ще посещава училище, в което тя го запише и което тя е избрала. Езикът се научава много бързо. Има специални програми за това.

Де да беше така..

Това е най- лошият съвет детето да остане в България при баби и дядовци. Едно нормално 9 годишно дете лесно учи език и лесно се интегрира.

За 2 месеца или 6-7 месеца не е фатално, ако детето има връзка с бабата и дядото, те да се грижат за него. Още повече че може да прекара двете ваканции в чужбина с майката и в края на май да се премести и то окончателно

Тогава, когато майката е абсолютно сигурна, че там й е мястото, че има работа, която я удоволетворява и че нещата с партньора вървят добре.
В крайна сметка детето ще учи езика през това време, ще има стимул. Не е изоставено дете.
Но колкото хора, толкова мнения. И това е нормално.

Айде по-добре да не дава козове на бащата... Не че му трябва детето, ама колкото да ѝ направи мръсно, може да ѝ спретне едно дело и да я изкара, че си неглижира детето, захвърлила го при майка си и си живее живота с любовника.

AIDA-N,
аз имах предвид всичко да е юридически оформено, никакви стъпки на своя глава да не прави майката.
В по-горен пост точно това подчертах - да съгласува намеренията си с юрист и да следва съветите му.

Не се сещам за правно работещ вариант при двама живи родители детето да се остави на баби... И то при условие, че има неразбирателство между родителите.

В никакъв случай не обвинявам бащата, че няма времето, което би трябвало, за да е при детето си. Но .. аз също работя, но работа, която е съгласувана и с това, че имам дете. Стига да е искал, има професия, с която може да работи и тук. Но поне аз така го виждам, предпочита да е винаги в командировка. Решението си е негово и аз не го съдя. Но нещата между нас са приключили и аз искам едно добро бъдеще за детето си. Не мога да се съобразявам с неговия график - кога е тук, кога има време, кога има желание. До момента не съм го ограничила по никакъв начин кога и по кое време ще си види детето. Но самото дете вече не иска да се виждат, защото той не му обръща вниманието, от което има нужда, а го разпитва за мен. При тези обстоятелства, нито то е спокойно, нито аз. Да се разберем помежду си, няма да стане очевидно. За това ще търся съдебни варианти.

Ами пожелавам ти успех! Дано съдът да разреши детето да смени местоживеенето си и да сте щастливи на новото място!

За мен е "леко" лекомислено мисленето ви. Заради мъж вие да ходите а детето в чужбина..... преместете се в по-голям областен град или елате в София, но тотално да променяте целия живот на детето си, защото така мислите, че ще е по-добре за него аз не мисля, че е ок.
А за извадите заместваща декларация - тя е за определен срок. След това пред съда трябва да докажете нуждата от такъв документ за детето. Съда не дава толкова лесно такъв документ, имайте го предвид. И едно такова дело отнема не по-малко от 1 г.
Седнете и помислете по-добре над нещата. Ако отидете в чужбина и този мъж ви в един момент ви зареже, вие как ще се справите финансово - с квартира, работа, разходи за детето......в чужбина саама жена с дете не е толкова лесно както в БГ.