Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 12

Животът ме научи да греша,
защото всяка грешка е от Бога.
Ако децата имаха крила,
те щяха ли след време да проходят.
Те щяха ли да знаят, че в света
освен, че грее слънце - идва есен,
и че дълбоко - вътре сред пръстта,
се ражда житото - след морна песен.
Живея и се уча да греша,
и всяка грешка ми е много,  много свидна,
когато падна - ставам след това
разбрала, че съм всъщност адски силна.
Разбрала, че когато преболи
изгрява ден - и той е още по-прекрасен,
след болката - започва да ръми
и погледът избистря се по-ясен.
Животът ме научи да греша,
калих сърцето си - започнах да прощавам,
и грешка подир грешка  осъзнах:
Обичам да греша, за да създавам..

автор Маргало

Докато истината  си  обуе бутушите, лъжата може да обиколи половината свят. - Английска поговорка

"Животът е мост. Премини го, но не строй къща върху него".

"Винаги намирай поне една причина да излизаш навън, да поскиташ, ей така, напосоки или където те отвее вятъра. Сякаш смъкваш години от гърба си. Две причини да обърнеш сериозно внимание на себе си, защото си го дължиш, особено когато все не ти е стигало времето. Три причини, които да те усмихнат и сто да благодариш. Стоенето пред телевизора не е само губене на време, въпреки, че то е скъпоценно. По-добре чети, защото който е казал, че хората, които четат книги, винаги ще управляват онези, които гледат телевизия, е бил до болка прав.  Използвай всеки миг за нещо добро и красиво, защото само това има смисъл. Защото само това си заслужава."
Рая Видинска

За любимите хора не си спомняш. За тях мислиш непрекъснато! (~Web)

"Трябва пот, за да свършиш работата,

но за да я критикуваш, е нужна само малко слюнка."
                                                                                                         Китайска поговорка

Трудно е да се спънеш, когато си коленичил.

(взето от сайт за християнски сентенции, не пише кой е автора)

“ Да се чувстваш нужен. Въпреки всичко.
Да бързаш за някъде, да носиш нещо, да вярваш,
че те чакат, че без теб не могат, че се взират в далечината идеш ли ...
Не е възможно да бъдеш излишен на тоз свят.
И последният човек е нужен някъде, някому, за нещо...”.

Блага Димитрова - " Пътуване към себе си"

Хората загубихме всякаква лоялност и уважение един към друг. Превърнахме се в най-жалкия съществуващ вид на тази планета.

Кравата и с какао да я храниш, пак няма да пусне шоколад.

“Най-трудният урок, който трябваше да науча като възрастен, е безмилостната нужда да продължа напред независимо колко разбит се чувствам вътрешно. Тази истина е сурова, нефилтрирана и болезнено универсална.  Животът не спира, когато сме изтощени, когато сърцата ни са разбити или когато духът ни се чувства изтъркан.  Продължава да се движи - непоколебимо, безразлично - изисквайки да поддържаме темпо. Няма бутон за пауза за скръб, няма пауза за изцеление, няма момент, в който светът леко да отстъпи настрана и да ни позволи да се поправим. Животът очаква от нас да носим товара си мълчаливо, да вървим напред въпреки тежестта на всичко, което носим вътре. Най-жестоката част?  Никой наистина не ни подготвя за това.  Като деца ни хранят с истории за издръжливост, обвити в спретнати и обнадеждаващи финали – приказки, в които болката има цел и всяка буря изчезва, за да разкрие светъл хоризонт. Но зрелостта премахва тези утешителни илюзии. Това ни учи,  че оцеляването рядко е поетично. По-често става дума за това да се появиш, когато предпочиташ да изчезнеш, да се усмихнеш през болката, която никой не вижда, и да продължиш, въпреки че се чувстваш така,  сякаш се разпадаш отвътре навън. И все пак някак си устояваме. Това е тихото чудо да си човек. Дори когато животът е безмилостен, дори когато надеждата ни се струва далечна, ние продължаваме да се движим.  Спъваме се, чупим се, падаме на колене — но ставаме. И като правим това, ние разкриваме сила, която никога не сме подозирали, че притежаваме.  Научаваме се да се утешаваме по начините, по които сме го очаквали от другите.  Ставаме гласът на увереността, който някога сме търсили. Бавно осъзнаваме, че устойчивостта не винаги е свързана с грандиозни прояви на смелост; понякога това е просто шепот: „Продължавай“... “   Ърнест Хемингуей

“Ако живееш – живей честно! Живей така, че никога да не причиняваш сълзи в очите на хората, които обичаш и които те обичат." Гьоте

Помощта която даваш, съгражда мост,

по който хората ще стигнат до теб, когато си в нужда.