ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 1

шишарче, много си права, тук сме да се подкрепяме, а не да се сравняваме и осъждаме. И наистина всеки си прави изборите. Съгласна съм и за мъжете. Детето ми понякога на мен се възмущава, защото “само нареждам, да не би да съм се помислила за кралица?” И аз обяснявам, че татко ѝ има нужда от подробни инструкции и списък със задачи. Той горкия колкото и да е оправен, ми звъни по телефона да ме пита как да свари картофите… колко точно минути да стоят на котлона.

И един съвет за теб - приоритизирай храненето и хидратацията. Важно е за кърменето, ако искаш да продължиш. Аз гледам винаги да се храня, нищо, че искам и да отслабна. Предишния път с първото дете забравях да ям, бързо отслабнах, ама не знам дали не навредих на кърмата с това неядене.

sweety, не мога да коментирам темата за ваксините, но ти пожелавам да няма никакви странични реакции и да се притесняваш напразно. И се радвам, че въпреки настройката ти, не се опитваш да “излъжеш” системата и да не слагаш задължителните имунизации. Абсолютно съм “за” за ротарикс, първото ми дете нито един стомашен вирус не е карала, а е на 5 години. И не е като да не е имала досег. Не знам доколко е помогнала тя, ама мисля, че има ефект определено.

Ние първи ваксини ще слагаме чак януари. На мен пък ми се искаше да ги сложим преди това, но така прецени личната.

Аз днес щях да ходя на коледна вечеря с колеги, ама си духам носа през 10 минути, говоря на нос и хич не мисля, че ще ми е спокойно и приятно да се влача до центъра на града с градски и да пръскам вируси. Много ми се искаше да изляза малко сама, ама явно ще е по-натам.

mommy22, не мисля, че правя нещо по различно от всяка една жена с деца. Приоритезирам кое ми е важно и кое не. И гледам всичко да съм свършила до към 4, за да мога да легна с малкия.
На никой не му е лесно с помощ или не. Избора да съм самотен родител си е мой с неговите позитиви и негативи. Нямам право да се оплаквам. Единственото, които ме дразни е, че никой не пита аз как съм (не че съм зле де, ама ей така), а питат само бебето как е и какво прави.
Това с храната за погачата да се поръча е невероятна идея... Просто аз съм ненормална. И сега като правя списъка ми се струва малко. Надявам се да се спра и да не правя някакви храни по нощите.

До мамчетата, които сте с момченца- забелвате ли ги? Или ако още не сте започнали, кога мислите да започнете? Докато са още бебета или като пораснат малко повече?

Започнах скоро, на 2 месеца е.

Момичета може ли малката да ми е много сънлива от ваксината днес,че тя никога Ане е спала толкова много

Яни възможно е, моят спа 2 дни след ваксините, по много, чак ме притесни. Следи температурата. Аз дадох половин доза Панадол профилактично, вечерта. На следващия ден вдигна лека Т и му дадох цяла.
И аз много се чудя за забелването. За сега само леко мия. Страх ме е да не получи срастване, ако я забелим по-рано. Четох толкова разнородни мнения по въпроса. А майките, които са против, направо са готови да налитат на бой. С малкия ми син не я забелихме докрай, от страх да не го боли, та после го водих на хирург. Тогава определено го боля повече.
Мисля да започна скоро, купила съм и гентамицин за мазане, ама още събирам смелост

По въпроса със забелването - направихме консултация с детски уролог, който препоръча да започнем забелването през 6тия месец и ако има нужда след това ще ни изпише и крем за по-лесно забелване. Мисля така да процедираме.

Мами, четох ви всичките! С вас съм.. и аз съм с моя куп задачи, но стига малките да са добре ще го измислим.

От три дни ги гледам самичка горе-долу, защото се преместихме в новата къща и таткото се занимава с предишната и си идва късно вечер, хапваме и започваме нощната смяна. Имам моменти на еуфория, когато успея да ги сменя, нахраня, поиграя с тях и заспят спокойни, даже на разходка ги водих и сама на преглед с колата (а тук сме заринати в сняг) чувствам, че се справям…до…момента, в който нещо не успея да се организирам и имам две ревящи бебета, пълен хаос около мен и от хормоните ми се реве и се обвинявам за всичко ( а и като вас съм доста тревожна постоянно и това не помага). И тези две състояния се случват на всеки 5 часа може би.

Малката в момента се напъва много (ходи до тоалетна, но е зор като цяло) та през нощта ставах на 40 минути да я успокоявам и храня. Брат и пък вечер му идват коликите и изисква носене и танци до сън. Но! Една тяхна усмивка ми е достатъчна да ме презареди.

Цеденето винаги е сложно, защото точно тогава и двамата искат да ги вдигна, и успяваме някак, но понякога разливам каквото съм изцедила от навеждане и се обвинявам много, не стига, че отнема време, но и да разливам...

Ние възобновихме интимния живот, но не очаквах, че ще има болка дори след 6-7 пъти, а нямах големи поражения от раждането - предполагам, че ще спре скоро, но си беше изненада. Друго от това след раждането не ми е останало като проблем - все едно не е било. Доста късмет извадих с това и гледам да съм благодарна.

Виждам, че всяка се бори, но намирайте време да гледате през перспективата на това, че малките са с нас и страховете ни от бременността са преодоляни! Ако се върнете назад във всички коментари, които изписахме с тревоги тогава може би ще помогне да се преодолее недоспиването поне малко и останалите неща. А и мисля, че никоя не би върнала времето назад

Към момичетата с повече деца - как процедирате, когато голямото дете се разболее, вдигне температура? Делите ли ги в отделни стаи и ако да - за колко време?

Harmony,
 Каката беше болна и си стоеше повече в стаята. Не я гушках и целувах,  беше ми много трудно. Въпреки че е на 15 сме гушкави. Също стоеше далече и от бебето. Изтърпява се за няколко дни.

Ох, момичета, вие поне вече шофирате.  А аз още не, имам чувството, че забравих как се шофира. Опъва ме,  наболва ме след секциото,  усещам че не съм готова още.

Тежко е на всяка от нас, леко няма.
Труден период,  спор няма.
Но и прекрасен. ❤️

На моменти мисля, че не мога да се справя или че ще заспя права....

Аз съм също много тревожна. Постоянно мисля лоши неща, сърцето ми е свито. Явно е от хормоните, но кога ще мине. ( Остана ли сама с мислите си, става страшно. Изляза ли навън и аз съм добре.

Не, практически е невъзможно, особено като съм сама с тях. Просто постоянно следя голямото да не се завира в лицето на малкото, да си мие ръцете и да киха/кашля в лакът. Треперя им и се моля да не зарази някой друг.

Не ги деля. Голямото изкара вирус преди 2 седмици и се навираше в лицето на бебето, дори му се изкашля докато му се радваше и се молех да не му го предаде. Слава богу му мина 2 дни и бебето не го прихвана.

Аз по принцип съм голямо перде и на баткото изобщо не съм треперила. Докато бях бременна с бебо започна тревожност и при мен. Представях си най-лошите сценарии при всякакви ситуации от ежедневието на баткото. Примерно като пресичаме улицата да не го блъсне кола, като кара тротинетката да не се пребие, като се катери някъде по площадките да не падне от високо… Първите седмици за бебето мислех ами ако го изпусна  докато го нося, да не се задуши докато спи до мен. Явно е на хормонална основа, защото премина.

Ние не правихме и дори не поръчахме. Едната баба направи два сладкиша, едната прабаба направи кекс, почти всеки от гостите донесе още сладки неща, и накрая останаха много неразопаковани дори. Пробвай така, кажи на гостите да носят сладко, те може и сами да се сетят. Нашите сами се сетиха.

Нашата погача мина, беше приятно разнообразие и хубав ритуал.

С много малко хора, но пак е нещо.
Не знам дали не ви разказах вече за това.
Смятайте каква умора е...