ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 1

Аз не съм правила погача на нито едно от децата. Дори не знам какъв е самият ритуал. Сега, за малкото, майка ми дойде до нас, донесе една питка и мед, разчупи ни я над главите и това беше.
Моите тревожни мисли са свързани по-скоро с бъдещето, когато малкият порасне. Сега, когато разказвам на другите двама, какви каскади са правили като малки, като гледаме снимки и се вижда по някоя рана, усещам много гадно чувство. Нормално е всяко дете да падне и да си ожули коляното, но самата мисъл, че ще го заболи ме ужасява. А това е нещо, от което не можем, а може би дори не трябва да ги предпазваме. Определено не съм имала такива притеснения в аванс, когато момчетата бяха малки, не знам сега какво ми става и защо ги мисля тези неща.
Средното, което е на 11 г. онзи ден излезе следобяд да кара колело, уж пред нас, на улицата. Не си взе телефон. Но след 1 час вече се стъмни, а него го нямаше никъде. След още един час вече бях организирала баща му и настоящия ми мъж да обикалят с колите и да го търсят. Какво ли не ми мина през главата - че го е блъснала кола, че са го набили други деца, че са го отвлекли.... Създадох страшна драма. Детето след малко се прибра, карал си из квартала, около вкъщи. Обясних му, защо не трябва да е навън по тъмно /то беше 18ч, не посред нощ, ама все пак/ и без телефон и после ми стана криво, че така изтерясах и му се накарах. Ние, когато бяхме деца, не сме имали телефони, нашите не знаеха къде сме по цял ден, пък не са вдигали армията на крак. Това ми е втория такъв случай - пак той, когато беше на 8 години, посред бял ден впрегнах жардамерията да го търси, а той отишъл пеша от баща си до нашия дом, без да каже на никой.
Отново той, когато беше на около 4-5 години, беше толкова болен от някакъв стомашен вирус, че не ставаше изобщо от леглото. Нямаше никаква сила, беше обезводнен, много зле. Вдигах го на ръце, като бебе и го изнасях навън, да го погрее малко слънце.
 Баба ми много обича да ми казва - малки деца, малки ядове. Когато усетиш паниката и безсилието, че не знаеш къде е детето ти и дали е добре или когато не е добре, осъзнаваш, че безсънните нощи и храненето през 2 часа са били по-малките проблеми. Но сега, в тази фаза, ни се виждат огромни. Всяко нещо с времето си

Аз също имам понякога черни мисли.
Ето такива.. като на Dream, да не падне, да не го блъсне кола, катастрофи, да не се удави, да не изтърва бебето, пази Боже.
Преди не бях така!

При нас баткото снощи вдигна температура, дано бързо оздравее и да успеем да опазим бебето.. Ах, как чакам пролетта с нетърпение. Вече да е малко по-голямо бебче, да не му треперя толкова, да не е такова вирусово време, да можем по цял ден да сме навън. Гузно ми е, че така искам бързо да минат следващите месеци, знам, че трябва да се наслаждавам сега на бебешкия период, но и съм сигурна, че ще се чувствам по-спокойна след няколко месеца.

И аз да се включа, чета ви редовно и когато започна да пиша и нещо ме прекъсва.
И аз имам много тревожни мисли, а като че ли с по-големите не бях така. И моите мисли са такива, да не го изтърва, да не се разболее, да не заспя докато го държа и да стане нещо лошо.
Сега в понеделник имаме консултация с ваксина, но той има хъркащо носле (откакто се е родил) и не знам ще я бием ли. От седмица се засили ходихме на частно на педиатър и на детски гастроентеролог и се оказа с тих рефлукс. Това напъване, извиване, ръмжене, неспокоен сън, хъркащ нос, всичко е от това. Много ми е мъчно, когато се присвива, понякога накрая на яденето плаче, защото киселини се връщат и са болезнени. Лекарката каза, че е много болезнено и в нослето щипе от киселината, която се връща. Пие АР и гастротус сиропче с него е по-добре. Всичко съм го направила с наклон, кошара, количка, не го оставам легнал без наклон, дори и повивалника съм надигнала иначе го виждам как примлясква и после се започва плач и безпокойство. При тихия рефлукс не повръщат а само им се качват мляко с киселини и се връща обратно, но е сори по-болезнено състояние от нормалния рефлукс. Купих възглавница да колики и рефлукс, като малко матраче с наклон, дупки за да може да го слагаш по корем и да диша и торбичка черешови костилки в зоната на коремчето. На нея го слагам в активната гимнастика да не е легнал.
И да не е лесен период…, но си заслужава, моментите с усмивка заздравяват всяка рана.

Момичета, благодаря ви за окуражителните думи и идеите за заспиване. От тях само мобиле не сме пробвали. Иначе всичко друго, та даже и в комбинация. Бял шум, на топката, биберон, който тя отказва, ако не се държи в устата. Прекарвам си понякога половин час с биберон, обърната към мен все едно е на гърда, с бял шум в едната ръка, люлеейки я и говорейки ѝ. Уж се унася и изведнъж ококорва очи и всичко е било напразно. Вече започна явно да ака само веднъж на два дни. И аз се чудя това в рамките на обичайното ли е, или нещо ѝ пречи. Когато най-накрая напълни гащите предната вечер, беше до врата ѝ.

Вчера денят беше малко по-добре, може би защото аз вече се примирих, че ще си седим една върху друга и си пускам сериал да се разсея. Правя ѝ гнездо до мен на дивана и се опитвам да си откъсна няколко минути за мен, но не отнема много време докато усети, че е ДО мен, а не НА мен.

Естествено и при мен се прокрадва веднага мисълта, че не ѝ стига млякото и не може да се отпусне и да заспи. Акушерката иска да ми помогне, но съветите ѝ са много повърхностни, от рода на това да си сложа ръка на нея и да ѝ казвам Шшш, което е най-малкото което правя.

Все пак имам малък успех вчера. Имах контролен преглед на гинеколог и успях сутринта така да се организираме, че да е нахранена и заспала в количката и да стигнем навреме с метрото и тя да спи през цялото време. Обикновено се събужда като усети, че не сме навън. Нямаше този път циркове по метрото.

Гинекологът ми даде направление за физиотерапия и мисля да се възползвам. Иначе и аз като Mommy имам силно желание да правя упражнения за тазовото дъно и за гърба, не съм свикнала да съм така обездвижена толкова дълго време, а нямам никаква свободна минута. Тоест имам много свободни минути, но на дивана.

Възхищавам ви се как може да се организирате толкова добре и за погача, и за гледане на други деца, и кученца, че и болни.

Тези от вас,които нямат брак с партньора си, можете ли да споделите каква е процедурата за припознаването? Колко време преди да се роди бебето се ходи до нотариус? И ако може горе-долу ориентировъчна цена на тази услуга?
Благодаря🤗

Dana, аз също си запазих час за физиотерапия и ще ходя с целия детски цирк днес. Вече не съм болна, най-после и дано няма нови вируси да ни изненадат.

И моят син ака по веднъж на ден или веднъж на два дни и обикновено е доста голямо количество. Явно е нормално за някои бебета, пък дори и кърмени. Поне не сменям постоянно памперси, но пък доста пишка.

При нас все по-често е зор със заспиването и иска да спи върху мен. Поне като го оставя сам в кошарата стои буден, ама не плаче. Но прави много големи интервали на будуване и кратки дремки, не знам доколко е ок.

BlackAngel не знам дали навсякъде е така - при нас, на втория ден, след като се роди малчо, от родилното дадоха на бащата попълнени документи, пратиха го с тях при нотариус да декларира, че детето е негово. След това в общината да подаде документи за акт за раждане. И това беше. Не сме правили нищо предварително.
За хъркащият нос и моята педиатърка препоръча антирефлулсно мляко, но аз отказах, за сега. Сменихме млякото два пъти, до момента и не искам да го претоварвам. Пък и съм убедена, че е от въздуха вкъщи. Даже цветята ми страдат от сухия въздух. Бях поръчала овлажнител, който по някаква причина така и не пристигна.
Гледам да проветрявам често, постоянно чистя прах и тупам чаршафите. От няколко месеца на нашата улица има ремонт и ви казвам, че няма оправия с прахоляка. Тупам изпраните дрехи, като ги сваля от простора. А когато е слънчево и се вижда как хвърчи из стаите - изпадам в нервна криза. Имам чувството, че вината е моя, че не чистя достатъчно. Прахосмукачки, мопове, парочистачки, мебелите чистя само с влажна кърпа, ежедневно и все е така.
Снощи вечеряхме боб и май на малкия му се отрази. От 3ч започна едно мрънкане, едно надуване, тръткане... До сутринта. Хем внимавах да ям малко, защото знам, че трябва да се избягва

Една декларация при нотариус се попълва от таткото, може и преди раждането. Струва 25лв. После вече в родилното аз попълних документите и показах  декларацията.  После се отива в общината да се вземе готовия акт за раждане.

И аз това се чудя за дремките - малко и кратки не значи ли твърде уморено и стимулирано бебе? Докато измисля нещо по-добро я държа на ръце за поне една дълга дрямка през деня, защото иначе на всички ни се разказва играта.

Вчера направихме 3 ваксини - 2 в крачетата и една в устичката. Много плака по време на поставянето и след това цял следобед беше разстроена. Толкова, че не позволяваше дори да я нося с една ръка - задължително с две и с люшкане. Явно е имала нужда от наистина плътен и постоянен контакт.

Днес е значително по-добре, струва ми се по-топла от обичайното, но няма температура. Сякаш е и една идея по-сънлива, но отново спи само на ръце.

Как смятате да процедирате с кинезитерапията? Аз имам направления за кинезитерапия на гърба (упорита болка след епидуралната) и на тазовото дъно, обаче идея нямам как ще ходя, като няма на кого да оставям бебка. А ми се струва твърде оптимистично да очаквам да си стои кротко в количката по над половин час, докато аз се рехабилитирам.

Ние досега с количката сме излизали само 2 пъти  🤷🏼♀🙈 обаче е 6 градуса и ме е страх. Та второто излизане беше за първи път сами, направо се прибрах със сковано тяло от страх, през цялото време в супермаркета някой да не се докосне до количката, да не я бутне да се стресне мъничката, че спеше. По улицата същата работа.
Мисли за всякакви рискове ми се въртят в главата. Вчера за пръв път поисках ММ да смени SKY News канала, че само новини за гадости, пък аз си гушкам бебенцето, как да не се филмирам…
Снаха ми има две мънички дечица и каза, че страховите неврози са нормални за момента 😅
Sway, как се реши на тази стъпка с родителството? Може и да ти е била известна силна позитивна страна, аз вчера чак се замислих, че двама души се свързват доживот и няма туй-онуй. Може да стане много красиво си мисля вчера, но при пазногласия, не ми се мисли как може да се ризвият нещата между двойката родители

И на мен ми се струва, че така не спи пълноценно като само придремва тук там, но пък нощем няма проблем да рита и да се кокори до 3 часа. А пък вчера акушерката ми каза, че час и половина будно състояние било много за такова малко бебе. Този час и половина включва кърменето, разбира се.

Moonlit, предизвикателство е наистина да се оправиш с бебе и да разчиташ, че всичко ще е по мед и масло и ще спи. Аз вчера станах 2 часа преди часа, за да имам време да я накърмя на спокойствие, така че тя да се унесе накрая, плюс да направя 15 мин обиколка на блока с количката, за да съм сигурна, че е заспала добре, преди да се кача на метрото.

Аз искам да се запиша на курс за възстановяване на тазовото дъно, който започва от януари. Има опция с бебе или без бебе, но и двата варианта не знам как ще станат. Тя ако е с мен, няма как да я оставя да лежи в будно състояние. А иначе не знам дали ще може да я оставя на ММ.

Снощи ММ се опитваше да ме успокои, че това е само фаза и ще отмине, но и това не ми помага, защото не искам да отминава бързо времето. Искам да се наслаждавам на всеки миг, а не да си спомням, че не е могла да спи.

Аз, за да се разсея, а и следвайки вашите съвети, тъкмо разглеждах опциите за бебешко спа (в София). Бебчетата са с пояс около вратлето и плуват сами в много малко басейнче тип джакузи. Водата се пречиства след всяко ползване. Някоя от вас дали е пробвала и мислите ли да ги водите бебчетата?

Едит: и моето бебе спи в мен (в раницата), ако го оставя се буди до 5-10 минути, затова към момента го оставям да поспи в раницата.. Гледам да спазвам буден интервал около 1 час и 15 минути и го слагам в раницата. Така доста добре се структурира денят ни, с баткото не спазвах интервали и сякаш беше по-трудно със спането.

На мен ми се иска да ходим на бебешко плуване, но кой знае кога ще се организираме.

Isibel, как протече прегледът при гастроентерелога? Ние помолихме педиатърката за ултразвук на коремчето. Каза, че е трудно да се направи, защото е пълно с газове, а ултразвукът не обича въздух, но все пак визуализира затварящия се мускул на стомаха и каза, че дължината му имала значение. Ако е над 2 е проблем, а при нас беше 0.6. Тук по принцип смятат, че всички проблеми с колики и повръщане се израстват просто, няма какво да се направи.
Тя обаче си повръща и видимо не ѝ е приятно от това, предпочита да е изправена. А вечер започва ритането от газове.

Прегледа ни с ехограф, но не направи никакви коментари, а само предписа сиропче и изговори каква трябва да е моята диета. Аз храня смесено и когато го попитах дари са нужни някакви добавки за кърмата да е по-гъста, той отговори, че е достатъчно първо да дам кърмата, а след това АР. Да, но той понякога изпива шишето с кърма, което е 60-70-80мл и почти нищо не пие от АР. Май ще посетя още един гастроентеролог и аз искам да знам какво е поражението със затварящия се мускул и да ми изпише нещо и за кърмата, нали уж се надявам да кърмя изцяло.