ОКТОМВРИЙСКИ бебчета 2024 тема 1

Днес получих чудесен календар с бебенца герои на всяка страница. Едното е родено 720 грама! Борба за живот! ❤️
Само да са здравички!

Moonlit, далеч сме от режими.
Ама аз и не обичам граници, режими..
Вкъщи аз съм "доброто ченге", не ми пречи да направя късно вечер палачинки за баткото или да запаля колата за да му купя пуканки..(всъщност много рядко яде джънк и сладко, просто такъв пример давам.) Баткото винаги е с нас, навсякъде. Няколко НГ на заведение бяхме, ляга късно и така. Не робувам на режими. Е, ест. утре като ще става рано днес си легна в 21ч.
Та бебо суче и спи, когато си поиска. ☺️🤫

Моми, бързо да се оправяте. Ако има кой да ти помогне поне малко се възползвай.
*Sweety*, пожелавам ви скоро да не се разболявате. И ваксината да не даде отражение на бебо.
Козметика ползвам на биодерма. 2 пъти в седмицата извинен гел и през ден го мажа с лосион. От крема на бебо за подсичане също съм доволна - дори и най малкото зачервено го маха бързо.
Дана, искрено ти съчувствам. Освен консултант по детски сън за друго не се сещам. Бял шум евентуално.
Иначе давам старо мляко. В повечето случаи той изпива към 100 мл и заспива, буди се след 30 минути и си го дояжда.
Moonlit, моя има някакъв режим. Сутрин в 7 се буди - памперс, хранене и бесуване до към 8:30. Спи до 10:30 - пак памперс и хранене, но този път заспива почти веднага. В 12:30 пак се буди като тук е буден до към 14 часа. И така през два часа. Като има три по дълги периода, в които не спи. Вчера и онзи ден заспиваше към 1 през ноща, но днес отново си заспа в 23:30.  
Не съм го нагласяла аз, той така си тръгна самичък. В повечето случаи сутрин и по обяд излизаме с кучетата на разходка, минаваме през магазин и се прибираме. До я похваля Кайра, че когато сме на разходка с малкия изобщо не се отдалечава от нас. Плътно ходи по мен, а аз се притеснявах, че ще търчи като ненормална.
Днес водих малкия на църква за 40 дена, но преди това осъзнах, че имам.само една чертичка бензин в колата и се натоварихме по пижами до най близката бензиностанция. Малко ме хвана срам, ама... Та в църквата бебо продължи да си е по пижама, поне аз се преоблякох.
В събота ще.му е погачата но се надявам да не ми изиграе някой номер това дете, че да си направя менюто - еклери, хапки, тарталети... Се пипкави неща, но лудостта в мен напира.
За самотните майки - реално всяка майка за момент си гледа сама детето, когато таткото е на работа. Чувствам се много по-добре като знам, че няма кой да ми помага, защото не го очаквам от никой, от колкото да се надявам на помощ и после да съм разочарована.
След раждането си се чувствам така както се чувствах и преди да забременея и когато бях бременна. Свалих си килата, имам си коремче, но аз е преди имах. Не съм забелязала нещо хормонално да се е променило от преди и сега. Освен,.че.ме сърби белега. Другото са и но старо.му.

Бързо оздравяване ня всички!

Явно сме фенове на Мустела тук.
Аз съм +1, много ги харесвам.
Ползвам и крем за подсичане на Baby crema, много добро попадение.
Някои дни при смяна на памперса ползвам само олио с лавандула на Джонсън,  вечер с него правя масаж на цялото и тяло. Къпането е с Джонсън с лайка.
При зачервяване - Судокрем.
На лицето - памуче с натурална розова вода.

За приспиването защо не пробвате в бебешката количка с повече клатушкане и по прагчета/неравности вкъщи за повече подрусване...При нас помага.

Днес бяхме на преглед, 5,100 на 7 седмици, 55 см. Гледаха органите на бебка на ехограф, всичко наред, ще следим хемангиомчето, и общо взето за каквото попитах, получих  подробна информация  с  подчертана грижа към бебето. Доволна съм. Прегледаха и ставите и, с което си спестяваме на този етап ортопед.  Мекички са ставните ябълки,  казала никакви упражнения да не и правя повече, нито гимнастики,  само масаж и лежането на корем за няколко минутки.

Тези, които вече минаха ваксината в края на втория месец, как беше при вас имаше ли проблеми? По кое време на деня я поставиха?

Sway, трябва да си била войн в минал живот 👏🏻👏🏻👏🏻
Това с очакването и неочакването на помощ има логика, като не чакаш на никой и се мобилизираш.
Лично аз чакам/нечакам, както казах вече имам нужда от помощ. Вчера таткото го нямаше цял ден, после се прибрал след като ние си бяхме легнали с мъничката, съответно като започнахме да се будим, кърмим и приспиваме, той вече спеше и на мен ми се стори 24-часа смяна. Днес цялото тяло ми е скавано и боли, не от друго, ами от напрежението вчера сама цял ден, не че не се справих, но от стреса, че съм сама. И хем си представям, че има мами го правят всичко това сами и нон-стоп, хем няма нужда да си представям нищо, изпитанията за всички ни са различни, на всички ни е трудно, дори по различните начини, по които реагираме. Та това, че на Вуте му е зле, не означава, че на мен ми е добре. Та в този ред на мисли,

Mommy, Dana, Sweety, не сте сами! Пишете и споделяйте, затова сме тук.

По въпроса за козметиката не виждам голяма философия, имам още тестер на Weleda шампоанче и душ гел и ми харесва, че е с невен, и един камплект на Jojo Bebe, на които са им хубави опаковките, май нищо друго. За подсичане имам Павловича мас, майка настоя да пробвям Бочко, бепантен не харесах и едно друго, дето едвам се разнося. В крайна сметка не ползвам нищо през повечето време, а през другото глицерин, мия с тампони напоени с вода, с минимален контакт с кожата, да няма никакво търкане като е напишана, като е наакана мия направо.

Mamamishka аз се чувствам ужасно. Кожата ми е суха, на корема се прибира сууупер бавно. Нямам корем, имам кожа. Ползвам козметиката на бебо - Мустела и Хип.
Вашият започват ли да се опитват да стават?!  Бобчето не обича по корем, не изявява желание да се върти, но вдига главата и се надува да се изправи, все едно прави коремни преси. Ако му хвана ръчичките се набира до седнало положение. Струва ми се твърде малък за такива неща. Толкова му харесва, че го прави постоянно и съответно - след като се нахрани - повръща от напъване. Не стига, че правя планини от подвизи за тая кърма и той да я върне. Обича да го държа изправен с лице към мен и той си разглежда. Четем книжки с шарени картинки, пея му песнички и му правя маймунджилъци, а той не спира да се смее.
Да ви кажа какво ми се случи вчера - сигурно откачам вече от това постоянно седене затворени вкъщи с малчо. Живея на квартира в къща - два самостоятелни етажа - аз ползвам само втория. Пералнята ми е в мазето. Четири стаи в един коридор, 3 заключени /проверено/ ползвам една, в която ми седи пералнята /стаичката си е направена -ламинат, гипсокартон, правена е за кухня/. Та вчера моето кученце цял ден не спира да гледа към входната врата и да ръмжи и лае. Така прави само, когато някой идва по стълбите. В двора имам друго куче, което пуска вътре само нас и майка ми баща ми. Чудя се аз какво й стана на малката цял ден да се газира така с това ръмжене. Слизам вечерта да пусна пералня и едната врата /от заключените/ леко отворена. Зарязах и пране, и всичко. Няма начин някой да влизал. Кучето няма да пусне никой в къщата. И се вкарах в някакъв филм. Заключих си вратата на етажа и се обадих на ММ да вика поп, екзорсист и аз не знам какво. Нощес спахме на нощна лампа, а аз само се ослушвах 😆 сега чак ми е смешно. Тая изолация нат гууд. Днес съм решила, че каквото и да става ще излезем малко, да ми се проветри смахнатата глава

Leylah, и моето момче е точно така - не обича времето по корем, не се опитва да се върти, макар като го държа вдигнал да си държи стабилно главичката. Но сложа ли го на краката си с лек наклон към мен, веднага започва да вдига главичка и част от телцето като коремна преса.

Момичета, изпитвате ли тревожност? И ако да, как се справяте с нея? През бременността имах всякакви безпочвени в повечето случаи притеснения. И сега отново ме връхлитат някакви тревожни мисли - за вируси, боледувания, дали всичко е наред, развива ли се спрямо “нормите”. Това страшно много ме напряга. Може би съм по-тревожна и откакто не излизаме много навън - цял ден вкъщи, насаме с мислите си.. Вие как се справяте?

Аз съм спокойна, като виждам, че имам щастливо бебе. Щом на консултациите казват, че всичко му е наред, значи е. Има проблем с вирусите и микробите. Само се карам вкъщи за миене на ръце, не пипай бебето тук, не го целувай там... Опитай да се фокусираш върху нещо друго. Нормално да мислиш за детето, но да не ти става фикс идея. И то най-вече страховете. Аз по цял ден сама с него, когато ме си играем, си правя някакви планове за близо и далеч. Мисля как ще се организираме за празниците, как да опаковам подаръците, правя си план за седмицата, какво ще готвя, дали ще можем да излезем навън, мога ли да се видя с някоя приятелка, чуя се с някоя баба по телефона. Мисля си идеи за някакви малки ремонтчета и подобрения. Ей такива неща. Аз имам такъв проблем, когато нещо конкретно ме вълнува, се обсебвам и задълбочавам. Ако е нещо негативно - става страшно, стигала съм до депресии. За това сега гледам фокусът ми да е разхвърлян върху повече неща от ежедневието.
Всичко е наред, спокойно 🙂

Sway, шапка ти свалям на теб! Бебе, кучета, къща, всичко сама си правиш и оправяш.

За моята погача аз поръчах храната, не ми се занимаваше аз да я подготвям.

leylah, моето бебе също не иска да стои по корем. Не си надига главата, а само си суче ръцете и пелената. То и аз не съм много постоянна в слагането по корем. Трябва да призная, че не му говоря много, рядко му пея и чета книжки. Когато се сетя и имам желание го правя, ама не повече от един път на ден.

Аз се чувствам тотал щета откъм възстановяване. Тазово дъно, сила, боли ме от секс, имам още 5 кг да свалям, много бавно върви отслабването. Нямам време за упражнения, а даже не мога да се изправя от легнало положение в коремна преса. Просто нямам думи. Тежки са ми пазарските торби, а до преди няколко месеца кляках с 60 кг във фитнеса.

Leylah, точно такава съм и аз - имам склонността лесно да се обсебвам от някой страх и от супер незначително нещо го превръщам в огромен проблем. Това се отключи в последните години, покрай изолацията през ковид годината. Само като си помисля колко спокойна бях преди 8 години с първото ми дете … тогава бях на 27 години и нито съм се притеснявала, нито толкова съм следяла как расте, само му се радвах на това бебе. Колко е странно - на 27 бях далеч по-смела, спокойна и уравновесена, отколкото съм на 35. И искам да променя това. Даваш ми много хубави насоки, да се фокусирам върху дребни, различни неща. Ще се опитам 💙

Harmony , много хубава и важна тема повдигаш. Аз откакто съм родила определено не се чувствам "себе си". Първите няколко дни преливах от радост, което рязко се промени в момента, в който в болницата ме наплашиха, че бебето ми не наддава достатъчно. Имахме и един особено неприятен епизод покрай изписването, който никак не помогна. Оттогава насам съм другата крайност - изключително съм тревожна за наддаването, как се отразява на развитието й и като цяло. Толкова зле не съм се чувствала от години, а по принцип съм много устойчива и не се шашкам лесно. Сега има дни, в които се разплаквам от най-малкото нещо. Недостатъчният сън не помага особено.

Това, което ми се отразява добре, е излизането навън, дори и само с колата. Миналата седмица след поредния преглед карах над час без цел и без посока (с бебето в кошчето на задната седалка) - толкова жива не се бях чувствала отдавна.

Вярвам, че като се успокоят хормоните и нещата малко от малко се канализират, и психичното ми състояние ще се подобри. Дотогава опитвам да живея извън главата си и повече през тялото, да се заземявам и да се връщам в настоящия момент, да се радвам на детето си и времето ни. Получава се с променлив успех, но продължавам опитите.

Тревожността след раждането май е нормална, от хормоните. Аз също отключих страшна тревожност и постоянно ми се въртят разни неприятни сценарии и мисли в главата, все търся под вола теле 🙈 взех си капките на Бах, донякъде помагат

Moonlit, разбирам те напълно! И аз се чувствам така. Колкото съм щастлива, толкова и съм напрегната. Един ден съм толкова въодушевена, на другия се чувствам смазана от постоянни мисли. Надявам се и аз това да е от хормоните. Много ми хареса “да живея извън главата и повече през тялото си”. Ама точно от това имам нужда - искам някой да блокира мислите ми, но този някой трябва да съм аз. Как искам да си отпусна тази душа. И ние сме хора, трябва да се пазим, да се обичаме, да си доставяме спокойствие..

Здравейте скоро не съм се включвала само успявам да ви прочета даже понякога е по отгоре отгоре.По темата за помощта и аз си гледам малката сама макар че свекърва ми живее на долния етаж,но така предпочитам.ММ не ми помага много.Вечерите си ставам аз не ме отменя да поспя,през деня се опитвам каквото мога да свърша от домакинството и вечер едвам дочаквам Кая да заспи че да си легна.Изморена съм много и недоспала ама се опитвам да се радвам на шушулката ми и да не мисля за умората и това че съм затворена вкъщи по цял ден,всеки ден.Днес беше на ваксина и нашата ЛЛ я радели та утре пак ще я боцкат.Явно доста я заболя плака миличката толкова жално че сърцето ми се сви.Все още се борим с коликите а от една седмица и със запек.Кофти комбинация,но от вчера смесваме две млека и запека май се оправя.Вчера и днес по един път се изходи.Оплаках се и аз,надявам се да мога пак скоро да пиша.Спорен и лек ден на всички изморени,но щастливи мами

Наваксах последните 10 страници и толкова много се препознавам в едни от вас, толкова много си давам сметка от други, че проблемите ако не бяха едни, щяха да са други и че всяка една от нас се бори с предизвикателствата на новороденото бебе, което има свой собствен характер, тяло и генетика и няма универсално “ръководство на употреба”…

В този ред на думи не мога да скрия възмущението си от Лунатичка. Да кажеш “на мен ми е по-трудно отколкото на вас”, докато сред нашите редици има самотни родители или такива с по-големи деца с увреждания, или пък току-що сменили жилищата си и влезнали в празен дом на 3ти ден след раждане, липса на мебели и т.н., си е чист егоцентризъм и понякога имам чувството, че просто търсиш внимание… Не е яко. Всяка има трудности, може да са различни от твоите, ама не е яко да кажеш, че на теб ти е по-трудно и на другите видиш ли, “им е лесно, защо се оплакват” едва ли не. За много неща от ситуацията ти сама си си го избрала или позволила. И аз в момента съм на прага на психическите си сили с това цедене на всеки 3 часа от както съм родила с надеждата кърмата ми да се увеличи, да гледам жалките 30мл общо от двете гърди и докато се цедя съм вързана за дивана, вързани са ми ръцете, приведена съм напред, боли ме гърба; ако бебето се разплаче ме прекъсва, не мога да довърша цеденето, защото няма физически как да държа бебето на ръце и да държа помпата върху гърдите ми, просто формата им не позволява, трябва да държа с едната ръка помпата с другата притискам гърдата. Отделно си бъркам АМ за да храня, заради страшни колики бебето ми постоянно пръцка, коремчето я свива, бута шишето и храненето ни отнема понякога цял час… и 30 минути цедене, 30 минути приспиване и дундуркане, миене на шишета, остава има-няма 45 минути докато всичко се рестартира на ново… и аз имам да пускам перални, все още гладя всичко и от двете страни на дрешките, понякога закусвам чак следобяд. А като бързам всичко да направя, че да излезнем на разходка за час пък пропускам цеденето и после трябва да наваксам някак…Радвам се в 1:30 през нощта след последното цедене ако съм събрала 200мл за деня. Ама цялото това нещо аз съм си избрала да го правя, ММ ми каза, да не се чувствам длъжна да давам кърма, ако ме изтощава, да спра, но аз съм го избрала. Същото е и с прането и гладенето - нищо не ми пречи да я къпем веднъж на два дни, както доста хора, ама аз имам желание да си създаде навик всеки ден да се къпе и да се сменя пелената върху гнездото, одеалцето на всеки 3 дни и да ги гладя и тях. Аз имам желанието да гладя и ризите на ММ, за да не ходи омачкан, да е облечен подобаващо за себеуважаващ се мъж (мъж на себеуважаваща се жена). Съответно ми е трудно, нямам време за себе си, вечвр като се прибере и вземе той да храни бебето аз продължавам да готвя, да чистя, последна аз си взимам душ след като всички други вече са си легнали… може да нямам кокошки, които да храня, но това не значи, че нямам други ангажименти, които е излишно според мен всяка от нас да изтъква, за да буди съжаление и внимание… не ти е леко, но за доста от нещата всеки си ги е направил такива още с избирането на партньор и решение да създаде дете заедно с този човек. И ММ ме дразни често, че не се сеща да каже “изцеди се, аз ще ида да сменя памперса”, но е безсмислено да се надявам той да се сети. Мъжете са такива. Трябва да им се каже, напише, зададе задача, за да я изпълнят. Не знам какво друго очакваш да ти кажат останалите освен - делегирай част от задълженията си към останалите. Приоритизирайте заедно задачите. Моите чинии също седят в момента в мивката и ще си останат така, докато не се прибере ММ за да му напомня да не забравя разтоварването на миялнята сутрин, защото и без това ми е трудно да намеря време да си приготвя обяд и да се нахраня, да е свободна да слагам директно мръсните съдове е поне малко улеснение за мен, което той може да прави.

Минахме първата ваксина. Биха му 1 в бутчето шествалентна (заболя го) и Ротарикс през устата. Сега доста се свива от колики, не спи спокойно. Мисля, че от ваксините го заболя корема. ЛЛ каза, че може по-рядко ако да има от ротавирусната. Дано не вдигне темп. Умирам си от притеснение с тези ваксини, така да ги мразя, колкото са полезни, толкова са и отрови според мен. Чела съм и съм чувала за деца, отключили сериозни последици след ваксини.
Снощи съм спала пак 3 часа, заспа в 3 и до 6 сутринта. После опитах да подремна, но не ме оставя бебо. Заспива много за кратко. Душата ми вече спи.
Трудно ми е и с взимането на баткото. С колата е ад, страшно задръстване, няма къде да се паркира, бебо пък адски ми тежи да го вдигам заедно със столчето за кола. С количката пък вече към 17ч е хладно, мрачно и гадно, няма почти път за пешеходци удобен, все паркирали коли, дупки, налага се през тревата да минавам. Снощи даже 💩 сме настъпали с количката. 😂