- Публикувана: 7 ноем. 2024, 10:19 ч.
- Последно мнение: 14 ноем. 2024, 09:38 ч.
Какво означава семейство?
За мен семейство са минимум 2ма души, между които има сериозни, стабилни във времето емоционални отношения. В този смисъл моето семейство сме аз, мъжа ми, детето ни, което ще се роди февруари (живот и здраве), кучето ни и майка ми, въпреки че последната не живее с нас.
С мъжа ми не бяхме официално женени до тази година, а имаме 12 годишна връзка. Бяхме семейство с общ дом, ипотека, куче и общ бюджет и преди подписването. Бяхме сгодени сума време, но все имахме други приоритети преди сватбата и накрая се оженихме като забременях.
Сега не сме повече семейство от преди, само документално.
Кучето си Е член на семейството, обичаме го, грижим се за него като за дете и е навсякъде с нас, за мен няма как да го отделя под каквато и да е друга форма. За мен домашен любимец е риба, хамстер и тн, но кучето си става съвсем пълноправен член на семейството.
Майка ми е винаги до мен и се подкрепяме във всичко и това, че вече не живея с нея, не я прави някаква странична единица, за мен си е мое семейство - хайде, щом предпочитате, нека е "разширено".
В този смисъл, семейство са и 1 родител с 1, 2 и повече деца, и двама души без брак и деца, и най-слънчевия вариант от двама души с деца, и общо взето всички варианти, в които има поне двама души, които искат да са заедно и делят хубави и лоши моменти.
С мъжа ми не бяхме официално женени до тази година, а имаме 12 годишна връзка. Бяхме семейство с общ дом, ипотека, куче и общ бюджет и преди подписването. Бяхме сгодени сума време, но все имахме други приоритети преди сватбата и накрая се оженихме като забременях.
Сега не сме повече семейство от преди, само документално.Кучето си Е член на семейството, обичаме го, грижим се за него като за дете и е навсякъде с нас, за мен няма как да го отделя под каквато и да е друга форма. За мен домашен любимец е риба, хамстер и тн, но кучето си става съвсем пълноправен член на семейството.
Майка ми е винаги до мен и се подкрепяме във всичко и това, че вече не живея с нея, не я прави някаква странична единица, за мен си е мое семейство - хайде, щом предпочитате, нека е "разширено".
В този смисъл, семейство са и 1 родител с 1, 2 и повече деца, и двама души без брак и деца, и най-слънчевия вариант от двама души с деца, и общо взето всички варианти, в които има поне двама души, които искат да са заедно и делят хубави и лоши моменти.
Аз пък в момента съм семейство със съпруга ми и децата, които още живеят с нас. И с кучетата ни донякъде.
Родителите ни са наши родители и много ги обичаме, но те СА отделни семейства.
Децата ни, които живеят отделно и имат свои семейства, са наши деца и винаги ще са такива, както и винаги ще сме насреща за тях при нужда, но те имат свои семейства.
След няколко години мое семейство ще остане само съпругът ми и дано имаме късмет да сме дълго заедно.
Родители, възрастни деца, внуци и всички останали (сестри, братя, братовчеди, лели и т.н.) са част от роднините, от т.нар. разширено семейство, но те са отделни домакинства и не делим ежедневието и бита си с тях, не зависим от тях или те от нас в рутината си, колкото и да сме си близки.
Родителите ни са наши родители и много ги обичаме, но те СА отделни семейства.
Децата ни, които живеят отделно и имат свои семейства, са наши деца и винаги ще са такива, както и винаги ще сме насреща за тях при нужда, но те имат свои семейства.
След няколко години мое семейство ще остане само съпругът ми и дано имаме късмет да сме дълго заедно.
Родители, възрастни деца, внуци и всички останали (сестри, братя, братовчеди, лели и т.н.) са част от роднините, от т.нар. разширено семейство, но те са отделни домакинства и не делим ежедневието и бита си с тях, не зависим от тях или те от нас в рутината си, колкото и да сме си близки.
За мен и "сам съм си семейство" звучи правилно, макар и в съвсем абстрактен смисъл
Иначе, интересно как в различните култури родът зависи или от мъжа, или от жената. При евреите "бащата никога не е сигурен" (както е шегата) ми е по-разумна причина от жената да зависи рода. Тя поне е сигурна.
Иначе, интересно как в различните култури родът зависи или от мъжа, или от жената. При евреите "бащата никога не е сигурен" (както е шегата) ми е по-разумна причина от жената да зависи рода. Тя поне е сигурна.
По презумпция следва да са сигурни и двамата, иначе язък за семейството.
Усещането за продължаването на рода явно, макар и да са го мислели като кръвна линия, е много свързано и с обичаите за фамилно име и принадлежност към семейство, които са си специфични за културата, а съществени притеснения за несигурност не са имали.
Иначе това, че като кръвна линия продължават и двамата, мисля, са го знаели още в древността най-общо по наблюденията на кого приличат децата, нищо, че не са знаели как става.
Не знам, впрочем, това при евреите дали наистина точно така се е схващало, или е преекспонирано до градска легенда.
Усещането за продължаването на рода явно, макар и да са го мислели като кръвна линия, е много свързано и с обичаите за фамилно име и принадлежност към семейство, които са си специфични за културата, а съществени притеснения за несигурност не са имали.
Иначе това, че като кръвна линия продължават и двамата, мисля, са го знаели още в древността най-общо по наблюденията на кого приличат децата, нищо, че не са знаели как става.Не знам, впрочем, това при евреите дали наистина точно така се е схващало, или е преекспонирано до градска легенда.
Забелязала съм, че хората с травматични изживявания от семейството, в което са израсли, и в нефункционални или несъществуващи отношения с близките си по родство, когато съумеят да се оженят/омъжат, започват да бранят със зъби и нокти формата "мъж и жена в законен брак" като единствената възможна и правилна.
И обратното - хора, израсли в любяща и подкрепяща среда, са много по-склонни да приемат различни формати на съжителство - защото знаят, че по-важни са отношенията между хората и начините им за спокойно съвместно съществуване, а не думите, с които ги наричаме.
Разбираемо е, че всеки има нужда да рационализира изборите си и да утвърди модела си, но в конкретния случай едно такова отричане говори повече за хората, които го правят, отколкото за тези, към които е насочено. Децата с един родител как трябва да описват битието си - нямам семейство, защото съм отгледан(а) съм от един родител? Дори на чисто езиково ниво "нямам семейство" има съвсем различен смисъл.
И обратното - хора, израсли в любяща и подкрепяща среда, са много по-склонни да приемат различни формати на съжителство - защото знаят, че по-важни са отношенията между хората и начините им за спокойно съвместно съществуване, а не думите, с които ги наричаме.
Разбираемо е, че всеки има нужда да рационализира изборите си и да утвърди модела си, но в конкретния случай едно такова отричане говори повече за хората, които го правят, отколкото за тези, към които е насочено. Децата с един родител как трябва да описват битието си - нямам семейство, защото съм отгледан(а) съм от един родител? Дори на чисто езиково ниво "нямам семейство" има съвсем различен смисъл.
Сигурно се водят. Или съквартиранти на свободен наем. Но семейство със сигурност не са. Все пак семейството предполага някаква родственост.
Веднага контра въпрос: а мъж и жена, скрепени уж в семейство(брачна двойка), семейство ли са наистина? Семейството не е единица, а е цяло от двама или повече свързани не от брак, а от уважение, любов и привързаност.
Семейството се състои от родствени връзки. По принцип. Затова ме учудва, че самотните родители не се считат за нормално семейство от новите възгледи. То това е семейството на първо място – най-близко роднинство по пряка линия. Ся пълноценно ли било без втори родител и тн, няма какво да коментираме. Естествено, че е най-добре човек да има всичко, но животът не винаги работи така.
Семейството се състои от родствени връзки. По принцип. Затова ме учудва, че самотните родители не се считат за нормално семейство от новите възгледи. То това е семейството на първо място – най-близко роднинство по пряка линия. Ся пълноценно ли било без втори родител и тн, няма какво да коментираме. Естествено, че е най-добре човек да има всичко, но животът не винаги работи така.
Що пък да не работи, задължават всички да се женят и правят социално неприемливи разводите. Само преди 30-години беше така.
Семейството се състои от родствени връзки. По принцип. Затова ме учудва, че самотните родители не се считат за нормално семейство от новите възгледи. То това е семейството на първо място – най-близко роднинство по пряка линия. Ся пълноценно ли било без втори родител и тн, няма какво да коментираме. Естествено, че е най-добре човек да има всичко, но животът не винаги работи така.
Що пък да не работи, задължават всички да се женят и правят социално неприемливи разводите. Само преди 30-години беше така.
Аз съм отгледана от майка ми, баба и дядо. За мен те бяха моето семейство и изобщо не съм разсъждавала дали се водят разширено, стеснено или традиционно семейство. Отгледали са ме, възпитали са ме, грижили са се за мен във всеки един момент. До такава степен съм попила от тях, че след време си избрах мъж, който като темперамент, характер и отношение е копие на дядо ми - както момиченцата понякога залитат към мъже, които имат общи черти с бащите им. Не виждам защо да е различно при сам родител с дете.
