"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

"Не обръщах сериозно внимание на това, което се случва с постановката на пиесата на Бърнард Шоу „Оръжията и човекът“, режисьор на която е световно известният Джон Малкович. Не гледах сериозно на откъслечните призиви /дори на близки хора/ да се бойкотира премиерата. Смути ме обаче, декларацията на Съюза на писателите против пиесата като антибългарска, подиграваща се с нашата нация.
Разбира се, че ще отида да гледам спектакъла на големия режисьор в нашия национален театър.
Но добре, че се погрижих да намеря самата пиеса, издадена в отделна книга през 2018 година в Университетското издателство „Свети Климент Охридски“.
Прочетох пиесата и останах поразен от инсинуациите, които се разпространяват за нея.
Това е една пиеса, която не само че не унизява моите сънародници, а напротив – показва ги като интелигентни хора, способни на тънки чувства и усещания, попаднали в една класическа ситуация в световната драматургия – любовта с всичките ѝ сложности, перипетии и обрати.
Това не са глупаците от „Криворазбраната цивилизация“, нито простакът бай Ганьо, за който ще напиша още нещо, макар че действието става горе долу по едно и също време – края на 19 век.
Самият факт, че един от най-големите световни драматурзи на всички времена е написал пиеса, в която действащите лица са шест българи Катерина, Райна, Лука, Никола, Петков, Сергиус /Саранов/ и един щвейцарски офицер вече е уникален факт, който говори за световното внимание към току-що освободената ни родина, която е спечелила първата си война съвсем наскоро след освобождението си.
Ето как започва пиесата с диалог меду майката Катерина и дъщерята Райна.
Катерина:
Чудесни новини! Имало е битка!
Райна:
/очите ѝ засияват/ Ах!
Катерина:
Победоносна битка! Край Сливница. Спечелена от Сергиус.
Райна:
/в радостен изблик/
Ох, майко! /изведнъж се сеща/ Татко в безопасност ли е?
Катерина:
Разбира се. Той ми изпрати новините.
Сергиус е героят на деня. Идолът на полка.
Навсякъде в пиесата на Шоу, се възхваляват българските войници и офицери, макар че не това е основната тема.
Странно ми е откъде се появиха такива изцяло фалшиви и внушени от някъде писания, че авторът се е гаврел със Сръбско-българската война.
Точно обратното. Той симпатизира на своите герои военни участвали и спечелили войната.
Най-неприятната инсинуация, която явно е възмутила доста хора, които хабер си нямат от пиесата е тази, че българинът бил нечистоплътен и неграмотен.
Това е една реплика на героинята Райна, която се хвали че има библиотека, каквато никой друг няма. И една кратка дискусия трябва ли да се мият редовно ръцете.
И всичко това в една съсем безобидна и шеговита форма от страна на Шоу, който включва в „проблема“ и своите сънародници. Който иска може да го намери единствено на страница 53 от всичките 149."