"Оръжията и човекът" в Народния театър: за или против?

"Пиесата не ми хареса, все ми е едно, че я е харесал Джордж Оруел.
Леле, нима съм на път да се съглася със СБП и да наруша собственото си правило?! Хм, нали и спрелият часовник е верен два пъти на ден, и т.н... Слава богу, не е това.
Нека не поставяме знак за равенство между съждението на вкуса (“Не ми харесва”) и присъдата на простака  (“Това няма да види бял свят!”).
Не съм съгласен с бойкота, цензурата и фашизма – не от някакво морално превъзходство, не от жълтопаветие и умнокрасивитет (макар и жена ми да ме смята за красив, а майка ми за умен и това да ми стига), ами… от хигиена.
Същата българска хигиена, която Шоу осмива. Тя отрича фашизма.
А може би е още по-просто – може би всеки обикновен, нормален човек някак си подразбира, че зенитът на естетическото възмущение не е да избиеш очилата на Владо Пенев.
***
Да ви кажа, аз намерих нов ключ към смешното в тази не особено смешна комедия, такъв, за който Бърнард Шоу не се е досетил: всъщност пиесата му е рядка възможност да се посмеем на британското колониално мислене, да се хилим с глас на невежото снизхождение на световната метрополия към един съвършено непознат за нея народ.
Пиесата е покана да се посмеем малко и на автора за упоритата му претенция, че знае каквото и да е за България и българите.
Вижте само имената – младият майор Сергиус Саранов. Така разпространеното, традиционно българско име Сергиус... Кой ли от нас няма чичо, свако или баджанак Сергиус! Б. Шоу наистина е вникнал в българския бит.
Или пък слугинята на име Лука – забележете, Лука като женско, а не мъжко име. Аз се казвам Иван Лука Ланджев – Лука ми е бащиното име и, освен от Евангелието, знам от хайдушката ни панагюрска рода (има ни в музея на Априлското въстание), че Лука си е мъж.
Но познавачът на нашенските нрави Шоу пише за слугинята Лука. И после аз трябва да се сърдя, че говорел за българската хигиена?! Той не знае как се казваме, аз ще му се сърдя… Не, ще му се смея.
Трябваше да се смеят и фашистите, но те не умеят, уви. Там всичко е сериозно. Вечната ирония в битието на тези хора е, че агресивните им напъни всеки път карат другата страна да изглежда права.
Ако малко се бяха разровили, Бърнард Шоу щеше откровено да им хареса – нобеловият лауреат е един от първите документирани антиваксъри и цял живот си пада по диктатори, от Мусолини до Сталин. Залита и по евгеника. Иначе е социалист. Симпатяга.
***
Наричам изцепките пред театъра “фашизъм”, тъкмо защото съм много внимателен с тази дума – просто вече няма друга.
Няма и нужда да викаме на помощ Умберто Еко с 14-те точки, по които да разпознаем явлението – всичките са налице, и то не от вчера.
Вече спираха кинопрожекции, щото не може “такива” филми.
Вече си направиха закон за училищата и след него си съставиха списъци с “вредни” учители, щото не може “такива” учители и “такива” теми.
Вече ни обявиха за агенти, защото сме се върнали от западни университети и работим, и си плащаме данъците тук.
Защото сме българи.
Всичко това вече се случи.
Преди време написах в едно селфи, че ние навсякъде и във всичко виждаме фашизъм (медиен, либерален, медицински и какъв ли не), освен в най-обикновения, фашистки фашизъм. Там не виждаме грам, нямаме проблем с него.
Е, обикновеният, фашистки фашизъм стигна до театъра и тръгна да бие актьорите.
Вече можем ли да го видим? Или ни трябват очилата на Владо Пенев, за да ни се проясни?"