В момента чета ... 92

  • 41 481
  • 712
  •   1
Отговори
# 105
  • Мнения: 4 671
Изслушах и "Сайбиевата невеста" на Боян Боев , до колкото разбрах това е първият му роман и си личи. Много наивен и предвидим. С "Последна молитва" определено е надградил и бих следила творчеството му.

    # 106
    • София
    • Мнения: 4 300
    За Рьорих. Вече ми е бая назад във времето, но имах период, когато поизчетох каквото имаше за пътешествията му из планините и Изтока. Бях се запалил, понеже и той бил виждал странни и чудати неща при странстванията си (йети, НЛО). Като стил е леко архаично, но помня, че ми беше удоволствие да "видя" през очите му (при това - очи на художник, учен и интелектуалец) онези земи. Все пак, доста по-съвременни от пътеписите на Марко Поло не не по-малко интересни.

    Сега..., моля за извинение, дами и (няколко) господа тук. Имам нещо интересно, и е мое си изследване по наръч книги (и то романи), обединени в "местодействието" на сюжетите: Ватикана.
    Писано е през 2013-а в кратка версия за тогавашното сп. "Усури", ала ми стана толкова интересно (както преди година-две за скандинавската действителност, описвана в сканди трилърите; там станаха бая страници и с ваши цитати от темата - заради което се записах във форума; него поне публикуваха)..., че го развих и допълних. Нямам блог и си го "сложих" в една "Академия". Там няма благини (или "подаръци" за кликове и прочит), просто е място, където можех да оставя някои мои си неща. Затова се притеснявам до някаква степен. Все пак, мисля си, че ще ви е интересно, а може да ви "заведе" и до някои от книгите.
    На база на прочетени романи, рових и сравнявах и групирам някои митове и факти за Ватикана. Идеята ми (тогава) беше, че прочути - и не толкова - автори имат повече възможности да знаят/посетят/намерят и вмъкнат в сюжетите си известни и спекулативни реалии от Държавата на Светия престол. И се получи не само за Ватикана, но разширено за римо-католическите загадки, табута и конспирации. Е, старичко е вече, но използваните книги са вечни. Престраших се и защото, кой и как иначе би го прочел.
    Линк; интрото и библиографията:
    Скрит текст:
    https://www.academia.edu/26885498/%D0%92%D0%90%D0%A2%D0%98%D0%9A … D0%BA%D0%B2%D0%B0
    Замисляли ли сте се коя е онази институция – за разлика от ЦРУ, КГБ и МИ-6, видима, явна, на показ и вероятно по-мощна от всичките подобни служби, взети заедно… Която управлява без да отговаря на неудобните въпроси за управлението и съществуването си. Ние славяните в източния край на континента, може и да не се чувстваме зависими от мощта й. Но какво знаем и не знаем за Ватикана? Да загърбим Средновековието, Инквизицята, Конкистата, кладите…, да останем дори само в рамките на днешното време в днешния свят.
    •   Евангелията – свещените библейски табута
    •   Имал ли е съпруга Яхве-Първосъздателят
    •   Проклятие ли е Грехопадението
    •   Луцифер – Сатана или Утринна звезда
    •   Кой е истинският “Христос” – Исус или Йоан
    •   Следовници и самозванци – секти и ордени христови
    •   Изгорените на клада – повече от жертвите на Сталин
    •   Богохулните послания на Леонардо – геният-еретик
    •   „Българската следа” според Том Кланси
    •   Исторически, геополитически и още тайни и манипулации
    Дворци, богатства, произведения на изкуството, подозираме ли измеренията на владенията на Римокатолическата Църква? Ами тихата й реална власт? Политиката, влиянието й, външните й отношения; банката, скритата цена на явната благотворителност, емисарите й по цял свят /или разузнаването й?/… Ами натрупаните имоти, колекции, вещи – повечето “невидими”, не обявявани, не показвани – глупаво би било да се вярва, че са плод само на даренията на богатите католици.
    Има ли тайни във Ватикана?

    БИБЛИОГРАФИЯ
    Братството, Томас Гифорд /ИК Ера/
    Ватиканът - история и тайни, Клаудио Рендина /Изд.: Рива/
    В името на Измаил, Джузепе Джена /ИК Бард/
    Видях сатаната, как падна от небето като светкавица, Рене Жирар /Изд.: Изток-Запад/
    Дъщерята на Бога, Люис Пардю /ИК Бард/
    Историята на Ордена на тамплиерите, Марион Мелвил /Изд.: Мириам/
    Култът към светците, Питър Браун /Изд.: Агата-А/
    Луцифер. Забранената пътека към познанието, Лин Пикнет, /Кръгозор/
    Мария Магдалина. Тайната богиня на християнството, Лин Пикнет /Кръгозор/
    Машината на Уриел. Кр.Найт, Р.Ломас /НСМ Медиа/
    Месианското наследство, Майкъл Бейджънт, Ричард Лий и Хенри Линкълн, /Хермес/
    Пиратите и изчезналият флот на тамплиерите, Дейвид Хатчър Чайлдрес /ИК Бард/
    Прозрението на тамплиерите. Тайните пазители на истината за Христос, Лин Пинкет и
    Клайв Принс /Изд.: Мириам/
    Ръкописът Q, Джонатан Раб /ИК Бард/
    Семейната гробница на Христос, Симха Якобович, Чарлз Пелегрино, /НСМ Медия/
    Смъртоносната тайна на тамплиерите или истината за Иисус, Робер Амбелен /Изд.: Мириам/
    Сянката на Бога, Джон Кейс /ИК Бард/
    Тайните общества на всички времена и народи – том I: От древните мистерии до
    Ордена на тамплиерите, Чарлз Уилям Хекеторн /Изд.: Мириам/
    Теория на хаоса, Джонатан Раб /ИК Бард/
    Червеният заек, Том Кланси /Изд.: Прозорец/
    Шестото клеймо, Дан Браун /ИК Бард/
    Шифърът на Леонардо, Дан Браун /ИК Бард/

    Сега виждам, че там (в "Академията") са го направили да се чете и изтегли - в пдф - с логване. Обаче допускат влизане с акаунти от Джимейл-поща или ФБ профил.

    # 107
    • София
    • Мнения: 7 406
    EM brother, много интересно, ще го прочета. Може ли линк и за скандинавския текст?
    Аз след две силни и не много лесни за четене книги, започнах точно скандинавски трулър - "Кралят на планината" и засега не ме разочарова, много е добър.
    Иначе след "За разлика от слоновете", прочетох "Някой си господин Пекелни". И двете книги са от издателство Аквариус и съвсем случайно попаднаха в полезрението ми (всъщност от подкасти, например Бележка под линия). Копирам тук текста си от Инстаграм:
    Как да различим кое е литература и кое – не, кое е фикция и кое – реалност? Тези въпроси вълнуват автора Франсоа-Анри Дезерабл. В своята книга той тръгва по следите на „някой си господин Пекелни“, споменат в (предполагаемо) автобиографичния роман на Ромен Гари „Обещанието на зората“. Дезерабл попада случайно на адреса във Вилно, където Гари е живял като малък и където е живял и господин Пекелни и оттам любопитството му се възпламенява до степен да проведе собствено проучване на съдбата му.
    Дезерабл създава многопластов паралелен роман, където следвайки съдбата на Пекелни, ни разкрива и подробности от живота и творчеството на Гари, а и на своя собствен живот.
    Авторът пише с много (само)ирония и лекота, а и с много ерудиция. Освен френската литература, той познава добре и руската литература, като прави много литературни препратки.
    Книгата е истинско пиршество за ума и наслада за сетивата на запаления читател, в която авторът непрекъснато ни води по тънката линия, разделяща реалното и измисленото, между литературата и живота.

    # 108
    • Мнения: 99
    Чета "Дом за нежелани момичета" на Джоана Гудман

    # 109
    • Мнения: 11 784
    Поредицата “Песен за огън и лед” започнах, оставам във фентъзи книжен свят.

    # 110
    • София
    • Мнения: 4 300
    Ето ви един апотеоз (и новини) за българските актуални писателки:
    Скрит текст:
    https://www.24chasa.bg/ozhivlenie/article/19353485

    Дидке, сега ще ти ги пратя на лични. Давал съм ги тук - май в темата за сканди книги/сериали, ама отдавна.

    # 111
    • Мнения: 7 438
    хм....
    Българските писателки които аз харесвам ги няма в тази хвалебствена статия.

    Прочетох "Смок", хареса ми.
    И още повече ще ми хареса Е.Кустурица да я филмира.
    Северозапада, ах Северозапада 😃

    # 112
    • Мнения: 4 881
    Българските актуални писателки много ми се иска да са на нивото на българските актуални писатели, но везните още не са изравнени. Съревнованието е в пълна сила…

    Прочетох Последна молитва на Боян Боев (първи труд, който ми попада на автора) и мога да кажа само хубави думи, въпреки че бях скептична в началото.
    Изненада ме Calabria, с която много често съм споделяла мнения за българските актуални/съвременни писатели. Тя ми връчи книгата да си я чета с удоволствие. И така се получи.

    Боев е вдъхновен безспорно от любими произведения, това си личи. Личи си, че е запален читател, защото да пише така може само човек, който много е чел и/или е самороден талант. Нормално е да е повлиян.
    За мен в този си роман се е справил образцово с писането и разказването. Прави го интересно, вълнуващо, с обич.
    На места с наивност, но чистосърдечна наивност. Пише от сърце и си личи, че е добър, благ човек. Такива са и героите, които оживяват в тази му книга.
    Романът му е като красив килим, много умело изтъкан и мек, и приятен.
    Има я истината, че неблагодарността и простотията никога не ще бъдат изкоренени от българския народ. Но е опровергана и от истината, че да се доверяваш, да споделяш, да обичаш, да прощаваш, да правиш добро, да си великодушен също е сила на хората от България.
    Всяка страница и всяка глава изненадват. Историята се заплита все повече с напредването си.
    Авторът е успял в близо 600 с. да даде воля на въображението си сладкодумно и приятно.

    Книгата е по-хубава от Глина, но мисля, че ще се хареса на всички, които са харесали първия роман на Виктория Бешлийска.
    Стилът и умението да боравиш с думите напомня на Токораз Исто, но при ББ няма поза. По-детски е всичко, по-невинно.
    Ако беше издаден от по-силно издателство щеше да е чудесно (например от Жанет-45, които направиха звезда от един досадко като Видински).
    Не сък чела Гизгинджиев, но ББ ми напомня като присъствие за него.
    Има потенциал и дано го развива все повече и повече. Бих прочела следваща книга от него. Дано пише нещо ново.

    # 113
    • Мнения: 2 194
    В крайна сметка продажбите са неоспорим ориентир за успеха на един автор, независимо от личната ни оценка на творчеството му. От българските писателки харесвам Здравка Евтимова, Бойка Асиова и Мария Касимова-Моасе, дебютната книга на Стефка Станчева също ме впечатли. А Емине Саскъ с "Керван за гарвани" сложи всички утвърдени в годините писатели в малкия си джоб. Приготвила съм си "Ане" от Камелия Панайотова и бих прочела нещо и от Катерина Стойкова в близко време.

    # 114
    • Мнения: 4 881
    Керван за гарвани не съм чела, но май е пропуск. Ще се поправя.

    # 115
    • София
    • Мнения: 7 406
    И аз много харесах "Керван за гарвани". Харесвам Мария Донева, донякъде и Здравка Евтимова. От спряганите авторки в статията съм чела само "Глина" на Бешлийска. Другите не смятам да ги удостоявам с вниманието си. Simple Smile
    А, забравих. На Мария Касимова-Моасе харесах "Балканска рапсодия".

    # 116
    • Мнения: 3 191
    "Седем навика на ефективната личност", Стивън Кови, обещаващо начало.

    # 117
    • София
    • Мнения: 17 134
    От споменатите авторки само на Филипова съм чела първите ѝ романи, новите измишльотини ги пропускам. Както и Лалева, Бешлийска, Господарката и подобните.
    С "Керван за гарвани" ме заинтригувахте, нея ще я потърся.
    Харесвам старите български авторки, Лиляна Михайлова ми е любима.

    Брадър, за Ватикана - Душ Сантуш и Даниел Силва си пропуснал. За вторият се шегувам, макар че Габриел Алон търчи през роман из проходите в папските дворци. 😃
    Приготвила съм "Конклав", но все още се чудя книгата ли да чета или да гледам филма. Ралф Файнс правел забележителна роля.
    И докато се чудя, започвам последният роман на Маринина, голяма слабост ми е от години.

    # 118
    • Мнения: 13 048
    Като става дума за български автори, ако не сте чели Николай Терзийски, силно го препоръчвам.

    # 119
    • Мнения: 2 393
    Здравка Евтимова ми е непоносима! Гадост до гадост, депресия, мъка. Приключих с нея отдавна. Виктория Бешлийска пък нищо интересно не ми каза, но поне беше приятна за четене. Аз харесвам Антон Дончев, Лиляна Михайлова, Вера Мутафчиева.
    За протокола чета едни разкази на Тойбин "Празното семейство", тук беше препоръчан, но съм раздвоена. Като стигна до края ще споделя. То след Стефан Цвайг всичко ще  бледнее.

    Общи условия

    Активация на акаунт