В момента чета ... 92

Прочетох "Майки и синове" от Колъм Тойбин и я намирам чудесна - разкази са и както подсказва заглавието, са посветени на връзката между майката и нейните синове, която ако не е здрава, се превръща в празнота, отрова и неудовлетворение, а животът на всеки един от семейството не върви в желаната посока. Настроението е мрачно, атмосфврата е на обреченост, а времето тече бавно, но това е Тойбин, който умее по лесен начин да говори нещата, които бихме предпочели да си премълчим.
Започвам "Мярката на живота ти" от Ники Ърлик, нямам големи очаквания, но поне се надявам да не е поредната американска боза, писана по шаблон.

И аз имам подобни чуденки за "Конклав", кое да е първо...

Благодарение на съфорумка 💐 прочетох "Вегетарианката" - Хан Канг
Почти съм безмълвна, след прочита на книгата /рядко се случва/.
Изобщо не разбрах защо е написана, а още по-малко какво е искала да каже авторката с текста. Тръгна добре и след кулминацията /за мен/ отиде в девета глуха. Толкова не ме докосна, че дори не ми стана жал за главната героиня, не събуди в мен никакви емоции. Все едно съм прочела вестник, който утре ще съм изхвърлила с боклука и забравила в момента, в който съм го направила.
Чете се бързо и може би това е нещото, заради което я избутах до корица. Лично за мен беше загуба на време. Директно се превръща в Малинко 2024


Ако някой желае след моето мнение да я прочете - да казва.

Разказите на Тойбин “Празното семейство” най-малко ме грабнаха,но пък ме чакат “Майки и синове” и “Вълшебникът” и вече е крайно време да прочета “Вълшебната планина” след “Емпозиум”.

Вече съм на Чамкория от Милен Русков. Четох и снощи, и рано днес. Чудна е!

Подсещаш ме, че напоследък си мисля, че Милен Русков от 5-6 години не е издавал нищо ново и защо ли.  И Чамкория и Възвишение са ми любими.

Признавам, че Русков го избягвах с години заради грозната му нападка към Георги Господинов. Беше непростима, неоправдана и ненужна. Също грозна и злобна. Бях го заклеймила като негативен, сприхав и злостен. Не ми се четеше нищо от такъв човек.

Обаче… после ми се прииска точно Чамкория да прочета, защото Боровец ми е любимо място още от детството ми.
Ами… невероятен писател. Хумор, оригиналност, силно перо, а съм прочела едва 50 с.

Щом сега почваш, непременно прочети и Възвишение. Ако ме попитат коя от двете е по-хубава, не бих могла да кажа. Различни са.

Някак "между другото" (а реално на хартия заедно с 2 е-четива), понеже приключих с "връщането на спомени и вглъбяване" с "Вълшебната планина" - и си рекох, че сега и 3 трилъра да зачета, ще ми е разпускане... та хванах първия ми Андерс Руслунд - дебело томче от читалището. "3 дни" се колебах дали да почвам (понеже другите му 3-ки: секунди и минути са по-предишни в серията). Четох си го бавно и с нестихващо удоволствие. Препоръчвам!
(Серията с "тройките" за комисар Еверт Гренс се намира не трудно; и на хартия и за екран. В момента отбелязвам, че споделян и тук сайт/библиотека за трилъри https://books.myddns.me/ от 2-3 дни е недостъпен; дано нищо лошо не се е случило с "хазаина" на тази колекция - би било огромна загуба за четящите...)
3-те дни е последната (2018-а), даже в Уикито на "Руслунд" още не е отбелязано, че е излязла и на български; практически е самостоятелна на Андерс - който идва от журналистиката и телевизията като разследващ и кримирепортер (доколкото бегло поразгледах - един от романите му е почти документален, или хайде - по действителни събития).
Трилър без ексцесии. Паралелно вървят 2 сюжета, покрива и шпионаж, трафик на оръжия, балканските бандити по Скандинавия, 2 лични истории, добра психология на основните герои и краят не е хепиенд. Еверт прилича малко на Хуле (но не е изпадал в "клошарски периоди") - като старото печено ченге, като уморения и тъжен протагонист - който мрази несъвършените закони, но (за разлика от Хари) някак гледа да не ги престъпва. Откъдето идва и доста болка и мъка - за близки и за непознати, които той може да закриля, да им помогне, ала не до край и както му се иска. При Руслунд поне прекият му шеф не е подлец и политическо мекотело.
Разделен е на 9-10 глави/части, които вървят уж "отделно" и наистина едва накрая се покриват. Те, злодеите не са един и двама, чак там - в преливането на линиите от разследванията, излиза и онзи, който е "главния фантом на сюжета" и изобщо не е антипатичен. (И да знаете, че хич не ми е лесно да се въздържа да спомена само още 2 имена на замесени в историята.) Извън динамиката на същинското действие, "паузите" са от вътрешния свят и собствените демони на лицата там, нищо не е разтеглено излишно - бавно и на различна скорост, за 3 дни, те вървят към онова, което всеки е "заложил" в съдбоносния покер. И - като се тегли чертата - май никой не е щастлив. Освен една майка и три дечица - които обаче са "нечии подробности" и щеше да е нечестно, ако и тях трябваше да съжалявам след последната страница. Това ми е впечатлението.
Вече се снабдих с предишната "тройка" - минутите и нямам нищо против да се срещна с по-младия Еверт.

Десиссслава, "Вегетарианката" е книга за личния кошмар на един човек с болна психика, точно както и "Малък живот", а ако помня добре, тя също не ти беше харесала никак. Та, ако знаех, че се готвиш да я четеш, директно щях да ти кажа да не си губиш времето . Не сравнявам двете книги, защото първата не е нещо особено, въпреки че не е и чак ужасна, докато втората е шедьовър.
От българските съвременни автори харесвам Боев, Никифоров..., "Тайната на Димана" не е лоша книга, "Живак" също, "Одраното куче". Аз съм от харесалите "Глина", но не останах възхитена от "Керван за гарвани".
Започнах днес "This Is Why We Lied" - дванайсетата и последна (засега) история с Уил Трент.

Започнах да чета "Последна молитва" на Боян Боев. Още съм в началото, но определено ми харесва.
Междувременно прочетох "Парфюмът. Историята на един убиец" на Патрик Зюскинд, но не е моята книга. Съвременна класика е и имах големи очаквания към нея, имайки предвид многото положителни отзиви, но не ми хареса.
Оставих засега и "Мълчанието на белия град" на Ева Гарсия Саенс де Уртури. По принцип харесвам испанските трилъри, но може би не съм в подходящо настроение в момента. Но ще й дам шанс със сигурност по натам.
Много се чудя за "Керван за гарвани" - виждам, че я споменавате често. Честно казано от българските съвременни авторки не съм чела много. В списъка ми е също и "Грехът на Малтица" на Лиляна Михайлова.

Лиляна Михайлова е сред любимите ми български автори, както и Цончо Родев. Заслужават, според мен, не по-малко внимание и популярност като други утвърдени наши автори от миналото.

Подстрекателка

Не че те столквам, съвсем не, случайно чета съвсем същите книги

ПП: И аз намирам за много грозно и немъжествено злобното изказване на М. Русков за Г. Господинов, че и Александър Секулов не пропусна да хейти тогава, но ми се струва, че след като Г. Господинов взе Букър, нещата си дойдоха по местата и на всеки му стана ясно кой кой е в родната, а и в световната литература. Няма какво да се заблуждаваме, друг български писател едва ли ще има подобно достижение в близките 100 години.

Важното е да се четат хубави книги. Дано ти хареса австрийската писателка. Възвишение задължително ще я прочета. Нямам търпение даже.
И чакам да прочетеш последната на ГГ, за да я обсъдим. Планираш ли я скоро?

"Градинарят и смъртта" ще я чета може би в началото на новата година, сигурна съм, че ще имаме много впечатления за споделяне.