В момента чета ... 92

  • 41 415
  • 712
  •   2
Отговори
# 510
  • Пловдив
  • Мнения: 16 408
Аз съм от тези, които не са чели/гледали Хари Потър, Игрите на глада, Властелинът на пръстени. Не вярвам и да го направя в този живот.

От номинираните книги съм чела 4, а в купчината с непрочетени чакат други 4 заглавия.

В момента чета "Столетниците - благословия или орисия" - Мира Добрева, чете се с лекота, кара те да се усмихваш, да се замислиш...и тайничко да си пожелаеш да са ти отредени повече години на тази земя.

CoCoMilk "Продадена" - Вера Ефрон от къде я закупи? Никъде не я откривам.

# 511
  • Мнения: 4 666
От Сторител я изслушах.

# 512
  • Мнения: 556
Учудвам се, че "Светлина между два океана" е успяла да разчуства някого, особено родител. Освен, че е плоска книга, историята е изключително грозна. Мен лично ме отврати,
Скрит текст:
то ако всеки така си присвояваше чужди деца, че чак и с претенции, въпреки извършеното престъпление...
Много отвращаващи книги съм чела, които обаче имат някакви стойност и смисъл, точно тази такива няма.  
Моята литературна година беше хубава. Завършвам я със "Зимните хора", а под елхата намерих "На тихата улица", "Стълбата на Яков" и "Звезди под клепачите" Blue Heart

# 513
  • Мнения: 833
Една книга може да е плоска за вас, а за друг да не е. Какво толкова чудно има? Хайде да коментираме кой какво чете, а не кой какво харесва и го разчувства, може ли?

# 514
  • Мнения: 2 187
Учудвам се, че "Светлина между два океана" е успяла да разчуства някого, особено родител.
Само 75% от читателите в Гудрийдс, оценили книгата с 4 и 5 звезди, повече от 355 000 човека. Книгата е страхотна - и смислена, и интересна, и човешка, силно въздействаща. Заслужава си да бъде четена и преиздавана, филмът също е много хубав.

# 515
  • София
  • Мнения: 11 909
На мен също много ми беше харесала "Светлина между два океана".
Разчувства ме. Вероятно защото по времето, когато я четох, се борех да стана родител.
Прекрасна книга. Книга, която се преживява и трогва.

# 516
  • Мнения: 919
" Светлината между два океана" я прочетох миналата година ,по препоръка от тук. За съжаление съм съгласна с Вейда. За мен историята има голям потенциал, но е много зле написана. Чак ме хвана яд на автора. Филма не съм гледала, дано е по- добър. Това е лично мнение, надявам се никой да не се засегне.

# 517
  • Мнения: 11 006
Прочетох до края Игрите на глада, като към 3 тата от средата едвам издържах на четене по диагонал и през страници. За мен Баладата става за четене и останалите са ужасно разтегнати и биха се побрали чудесно в една интересна книга. Така написани не ми харесаха/

# 518
  • Мнения: 11 784
Само “Балада за пойни птици и змии” съм гледала като филм и ми хареса, затова взех и книгата, но още не стигам до нея от други. Беше ми интересно как Кориолан Сноу лъкатушеше между пътя на доброто и злото и пое по втория.Интересна ми беше и Луси Грей
Скрит текст:
и какво се случва с нея на финала, но това доколкото разбирам е оставено нарочно мъгливо.
Преди тази книга да чета обаче избрах “Дългата разходка” и не мога да отрека, че харесвам Кинг поне с някои негови книги.

Бъдете здрави и щастливи през предстоящата година!

Последна редакция: пн, 30 дек 2024, 08:49 от fenyx

# 519
  • Мнения: 11 006
зНикога не е лъкатушел Сноу.  За мен това е основното интересно в баладата. Идеята , че хората могат да си помислят че той лъкатуши. И Луси си изчезва като Луси на която е кръстена.
Не съм гледала филмите . Може да са интересни, но ако са разтеглени като книгите няма и да ги гледам. Ще са ми досадни.
Сега погледнах уикипедия и не е толкова разтеглено, няма 100 серии . Май ще го пробвам
Игрите на глада (филм)
Игрите на глада: Балада за пойни птици и змии
Игрите на глада: Възпламеняване
Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 1
Игрите на глада: Сойка-присмехулка – част 2

Последна редакция: пн, 30 дек 2024, 10:28 от bella-ciao

# 520
  • Мнения: 13 046
Завършвам годината с "Рана" на Захари Карабашлиев. Подхванах я в аудио формат с идеята да слушам, докато шетам покрай празниците, докато сме в движение напред-назад. Успя да ме погълне и да ме разтърси, колкото и клиширано да звучи.
Простичка книга, но топла, човешка, напоена с болка, цялата една рана - не само болките и раните на един човек, а на цял народ, даже и на всички балкански народи. Книга за националния идеал и опитите за неговото постигане, за преживяното от тракийските бежанци, за съдбата на обикновените хора, попаднали в междуцарствието насред войните. Много въпроси за размисъл поставя тази книга - кои са лошите и кои са добрите, в какво ни превръща войната, как продължаваш напред след всичко преживяно и видяно, след цялото "грозно" и "страшно". Измежду всички образи в книгата, Ленчето и Катето са изключително силни и трогателни.
Определено авторът е положил много труд за написването на книгата. Успя да провокира и мен да търся още информация за Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
Вероятно успя да ме докосне и трогне толкова много и заради личната семейна история - родът на моята прабаба идва от Беломорска Тракия, род на тракийски бежанци, оставили там домове, имоти, живот, всичко. Моята прабаба е била много малка, не помнеше и не знаеше, разказваше само откъслечни спомени, в ума й се бяха запечатали отделни картини, отделни мигове.
За първи път чета Карабашлиев, но ми хареса. Твърда петица за мен.

Влизам в новата година с недочетената "Дъжд", която оставих на пауза заради пътуванията и ангажиментите покрай празниците.

# 521
  • Мнения: 415
Аз завършвам годината с "Пулсът на Земята" на Лус Габас.
"Палми в снега" вдигна много летвата и честно казано, този роман не можа да оправдае очакванията ми. Той носи съвсем различен заряд, някак цялата история ми се стори твърде меланхолична. Основната тема в тази семейна сага е свързана с обезлюденото село на главната героиня Алира, която заедно с майка си и брат си живее в последната къща в Акиларе. Голямата къща, някога наричана "богаташката", все по-трудно се поддържа и за да не я продаде, Алира решава да дава стаи по наем. По случайност първите наематели са една от двете й най-добри приятелки и завърналата се нейна младежка любов, заедно със съпругата си. Къщата става повод за събиране на старите приятели и припомняне на отминали години. Месеци след като започва тяхното съжителство обаче един от тях изчезва, а полицията разследва предполагаемо убийство.
Като цяло книгата постоянно ни връща към миналото, родния дом и връзката с предците. Застъпени са идеите за младост и старост, минало и настояще. Писателката има фин и елегантен стил на писане, но някак в тази история нейните герои по-скоро ме оставиха безразлична. Не мога да кажа, че симпатизирах на някого от тях. Интересен детайл в книгата бяха заглавията на различните глави - всяка беше с името на определена песен. Друго любопитно е, че самата Лус Габас също е предпочела живота на село пред този в Сарагоса - описва своите мотиви в последните страници на книгата. Давам й 3 звезди.

Последна редакция: пн, 30 дек 2024, 17:32 от verano90

# 522
  • Мнения: 556
Една книга може да е плоска за вас, а за друг да не е. Какво толкова чудно има? Хайде да коментираме кой какво чете, а не кой какво харесва и го разчувства, може ли?
По-същата логика не би трябвало да коментираме и кой какво го учудва. Аз не се засягам, ако някой се чуди как така ме е развълнувала книга, която той намира за слаба, хора и вкусове всякакви.

Само 75% от читателите в Гудрийдс, оценили книгата с 4 и 5 звезди, повече от 355 000 човека. Книгата е страхотна - и смислена, и интересна, и човешка, силно въздействаща. Заслужава си да бъде четена и преиздавана, филмът също е много хубав.
Убедена съм, че има книги, оценени максимално от повече от 355 000 читатели в Goodreads, които ти не си харесала. Тук неведнъж са се обсъждали с недоумение високи рейтинги на книги.


Най-накрая намерих "Априлската вещица", това е най-старата книга в списъка ми за четене, сложила съм я още през януари 2020г. и смятам да започна годината с нея. Междувременно слушам "Кърваво наследство" на Пол Клийв - началото е добро.

# 523
  • Мнения: 833
Мисля, че стана ясно какво имам предвид. Аз също не харесвам много книги, които други дами в темата оценяват високо, но не пиша коментари колко ми е чудно как може такива плоски творби да им харесват.

Прочетох “Възпламеняване” на Крис Клийв. Не ми хареса кой знае колко и липсата на запетайки в цялата книга доста спомогна за това. Слагам в спойлер защо нямаше запетайки, ако на някого му е интересно, без изобщо това да издава нещо от сюжета.

Скрит текст:
Романът представлява писмо до Осама на жена, загубила съпруга си и сина си в терористичен атентат в Лондон. В едно единствено изречение се споменава, че главната героиня не обича запетайки и явно за по-голяма достоверност авторът е решил да напише така книгата, а издателите да я издадат по същия начин на български. За мен това не носи никаква добавена стойност, а само затруднява четенето страшно много.

Последна редакция: пн, 30 дек 2024, 15:21 от Морско_момиче

# 524
  • на последния етаж
  • Мнения: 10 023
А "Далече от Луизиана" някой прочете ли? Имате ли отзиви?

Общи условия

Активация на акаунт