Да си почешем клавиатурите - какво интересно прочетохте, чухте, видяхте днес

Постигнатият пробив може да е от голяма полза за отглеждането на органи и тъкани за трансплантация или на месо в лаборатория.

Животинските и растителните клетки имат различни вътрешни структури за производство на енергия. При животните това са митохондриите, които преобразуват химическата енергия от храната във форма, която клетките могат да използват. Растенията и водораслите от своя страна използват хлоропласти, извършващи фотосинтеза, за да генерират енергия от слънчевата светлина, захранваща клетките им.

В настоящото изследване учени от Токийския университет са поставили хлоропласти в животински клетки и са установили, че те продължават да изпълняват фотосинтетични функции поне още два дни. Хлоропластите са получени от червени водорасли, докато животинските клетки са култивирани от хамстери, предава БТА.
Предишни изследвания са отбелязали успех при трансплантирането на хлоропласти в дрожди, предоставяйки им нова способност за фотосинтеза. В случая обаче става въпрос за гъбички, докато постигането на това при животни е следващото ниво.

Екипът по същество е култивирал клетки от хамстери и е изолирал хлоропласти заедно в продължение на два дни, след което е проверил дали животинските клетки са ги приели, търсейки търси признаци на хлорофил. Това съединение играе ключова роля в хлоропластите, но обикновено не би трябвало да присъства в животински клетки. От тази гледна точка наличието му е добър показател, че методът е проработил. Удобство е, че съединението естествено флуоресцира при определени дължини на вълната на светлината.

Когато са осветили клетките със специфичен вид лазерна светлина, учените бързо са забелязали хлорофил - и съответно хлоропласти вътре в клетките от хамстер. С помощта на друга техника те са потвърдили, че хлоропластите все още извършват фотосинтеза.

Изследователите са забелязали също, че животинските клетки растат по-бързо от обикновено, докато са култивирани заедно с хлоропластите, което предполага, че те осигуряват нов източник на въглерод. Това може да подскаже за нова потенциална употреба на тези хибридни клетки.

Изследването е публикувано в сп. Proceedings of the Japan Academy, Series B.

мената на месеците в съвременния книжовен български език са латински по произход. Те приоб­щават българския език към другите европейски ези­ци, проникват чрез гръцки в най-ранната старобъл­гарска епоха и заменят старите названия на месеците, пишат от Института по български език "Проф. Любомир Андрейчин" към БАН.

Старобългарските имена за дванайсетте месе­ца са коренно различни от латинските:

просинець ‘януари’ (вероятно от глагола просияя, защото слън­цето започва да свети по-дълго през този месец),

сѣчець ‘февруари’ (от глагола сека, тъй като студът сякаш сече през този период),

соухы ‘март’ (от сух, понеже месецът е безводен),

брѣзовь ‘април’ (от бреза, защото брезите започват да се развиват по това време),

изокъ ‘май’ (от название на скакалец, който напада посевите през този период),

трѣвень ‘юни’ (от трева, понеже тревата израства буйно през юни),

чръвенъ ‘юли’ (от название на червеи, които се събират през юли за добиване на червена боя),

заревъ ‘август’ (от глагола зарева, тъй като елените започват да реват в края на лятото),

руенъ ‘септември’ (от руен със значение ‘жълто-червен’ поради обагрянето на растенията),

листопадъ ‘ок­томври’ (от листопад поради падането на листата),

груденъ ‘ноември’ (от грудки, защото земята става на грудки от студ),

студенъ ‘декември’ (от студен, тъй като месецът е много студен).

Както се вижда, произходът на тези названия е свързан с климата, растенията и животните. Нашите предци въз основа на своя вековен опит създават свой собствен набор от имена на месеци. Днес тези имена не се използват, запазени са само в някои диалекти, във фолклора и в ръкопи­си, например в едно евангелие от с. Тича, откъс от което публикува Г. С. Раковски. Старобългарските имена са родствени с имената на месеците в други съвременни славянски езици – хърватски, чешки, полски, белоруски, украински.