Да си почешем клавиатурите - какво интересно прочетохте, чухте, видяхте днес

Също има и “наследствени” книги. Вкъщи и при двамата ми родители и при бабите и дядовците има огромни секции само с книги. Брат ми наистина не е чел нищо, караше ме да му чета задължителните книги за училище на глас едно време, но аз пък съм прочела почти всичко, което сме имали по рафтовете.

На мен ми се струват сравнително достоверни, до преди няколко години почти никой около мен не четеше, напоследък започна да става модерно.

Нали виждате критерия -1 книга последната година. Това означава съвсем да не четат. Вярно, че у нас има доста неграмотни малцинства. Но има и много хора, които четат, дори и малко, но четат. И те са повече от 1/3 от населението, според мен.
Че свекърва ми изчете 140 книги за изминалата година на електронен четец от читанката. Кой, освен близките й, знае за това? Няма как да е отразено в тези данни. А много хора четат така. Аз също. Сега искам да си купя една електронна книга, няма я на хартия, но формата не е подходящ за киндъл. Няма да си купя друг четец, заради една книга.
Затова се чудя, по какви критерии са данните?!

Долу вляво има източник, на сайта му пише:

The EU-SILC data used in this article considers the number of books that the respondent has read, including e-books or audio books but excluding podcasts, during the last 12 months. All types of books are to be counted (historical, scientific, poetry, novels, etc.) except schoolbooks or manuals for work.

Още инфо тук:
https://ec.europa.eu/eurostat/web/products-eurostat-news/w/ddn-20240809-2


Събраните данни също са публично достъпни, но на първо четене не откривам да пише какви методи за събиране на тия данни са ползвани:

https://ec.europa.eu/eurostat/databrowser/view/ilc_scp27__custom … 83c6-5ada1ca3e4ba

Най-вероятно са ги анкетирали.
Не вярвам да е според купените книги, защото няма гаранция, че са прочетени.

Не зная как ги търсят набират тези респонденти, но всички, които познавам, на възраст над 50-60 години, четат много повече от 10 книги на година. А и до сега  никога не съм чувала някой, когото познавам, да е включен в каквото и да било статистическо проучване.

През 1960-те години американците похарчили 1 милион долара, за да създадат космическа химикалка. Проблемът бил, че в условията на липса на гравитация мастилото в пълнителя не се стича надолу към сачмичката – и обикновената химикалка не пише. Експериментът успял, космическата химикалка била създадена.

На руснаците обаче хич не им се давали 1 милион долара, затова намерили соломоново решение: раздали на своите космонавти моливи.

Следващият път като се качите в самолет си спомнете, че след малко управлението на тази машина ще бъде прехвърлено на процесор създаден през 1990 година

Като стана дума за самолети. Знаете ли,че в самолета климатикът винаги охлажда,а не топли?

Всъщност първоначално астронавтите на НАСА, подобно на съветските космонавти, използвали моливи, според историци на НАСА. През 1965 г. НАСА поръчала 34 механични молива от компанията Tycam Engineering Manufacturing, Inc. в Хюстън. Те платили 4 382,50 долара, или по 128,89 долара за молив. Когато тези цени станали публично достояние, това предизвикало възмущение, и НАСА бързо потърсила по-евтина алтернатива за своите астронавти. Така или иначе, моливите може би не били най-добрият избор. Върховете им се ронели и чупели, носейки се в микрогравитацията, където можели потенциално да навредят на астронавтите или на оборудването. Освен това моливите са запалими – характеристика, която НАСА искала да избегне след пожара на борда на „Аполо 1“.

Пол С. Фишър и неговата компания Fisher Pen Company инвестирали 1 милион долара, за да създадат това, което днес е известно като космическа писалка. Нито един долар от тази инвестиция не бил предоставен от НАСА – агенцията се включила едва след като писалката била разработена. През 1965 г. Фишър патентовал писалка, която можела да пише наобратно, при екстремни температури (до минус 50 градуса по Фаренхайт и до 400 градуса по Фаренхайт), както и под вода или в други течности. При твърде високи температури обаче мастилото ставало зелено вместо синьо. Същата година Фишър предложил своята писалка AG-7 “Anti-Gravity” Space Pen на НАСА. Заради предишния скандал с механичните моливи НАСА била колеблива. Но след обстойни тестове агенцията решила да използва писалката в космическите мисии, започвайки от 1967 г.

За разлика от обикновените химикалки, писалката на Фишър не разчита на гравитацията, за да подава мастило. Вместо това патронът е под налягане с азот при 35 паунда на квадратен инч. Това налягане избутва мастилото към волфрамовия карбиден накрайник на писалката.

Според доклад на Associated Press от февруари 1968 г. НАСА поръчала 400 антивакуумни химикалки на Фишър за програмата „Аполо“. Година по-късно Съветският съюз поръчал 100 такива химикалки и 1000 патрона с мастило за своите мисии „Союз“, съобщава United Press International. По-късно AP отбелязала, че както НАСА, така и съветската космическа агенция получили една и съща 40-процентна отстъпка при поръчките си на едро. И двете платили по 2,39 долара за химикалка вместо по 3,98 долара.

От края на 60-те години американските астронавти и руските космонавти използват писалките на Фишър. Всъщност Фишър създал цяла линия космически химикалки. Една от тях, наречена Shuttle Pen, била използвана както на совалките на НАСА, така и на руската космическа станция „Мир“. Всеки може да си купи тази химикалка за около 50 долара.

В самолета няма климатик

И като сме на тема самолети:


Никога не опаковайте марципан в багажа си. Твърди се, че неговата плътност е сходна с тази на някои експлозиви и съответно може да задейства алармите на летището.

Какво се визира под "климатик" в самолет?

Името АЛБЕНА е измислено от Йордан Йовков и се споменава за пръв път в едноименния му разказ.

Казано съвсем накратко,двигателите на самолета поемат въздух отвън,сгъстяват го и го охлаждат,и го пускат вътре в самолета...