Отказ от комуникация

Аз мисля, че най-вероятно сестра ти наистина те обича, но я натоварваш.  Затова периодично  спира комуникация. Явно и от малка е по затворена, не обича, или не се чувства готова да споделя, недоверчива е.
Показателно е, че не иска да се виждате с детето и. Това не може да е случайно, просто така. В нейната глава, тя си има някакви причини за това, вие си знаете какви могат да бъдат, но обикновено е някакъв мотив на защита.

Не знам защо така се е разбрало, виждала съм детето. Ходила съм десетина пъти у тях. Казах, че предвид поведението  й заради племенницата искам да поддържам контакт с нея, за да знае детето, че има роднини.

Ок, написала си, че няма право да я крие от вас. И вменяваш задължение, детето да общува с теб. Аз ти казвам, че по този начин няма да се подобри комуникацията със сестра ти.

Тук мнението ми беше по принцип, не за родителите в конкретния случай.
Всъщност какво означава "предизвикателни родители"?

Бел, мнения по принцип не са ми полезни и вредят, защото се изкривява дискусията.
Вече написах за проблеми в детството.

Родителите ви вместо да ви натискат да си "оправите" отношенията по-добре да се замислят ТЕ какво са й причинили, фаворитизирайки по-голямото си дете. Много е удобно да забравят миналото, а някои по-чувствителни  си влачат травмите. Имайте предвид, че ако ходи на психолог, много често точно така съветват пациентите си- да спрат контакт с токсичните си роднини.
Единственият ход за вас е да уважите нейното решение. Ако нямахте сестра нали пак щяхте да се грижите за болните родители?

Нима? В такъв случай може би да напусна темата?
Тук всеки пречупва през личната си призма. Неизбежно е и авторката на темата не прави изключение. Гледната точка на сестра й със сигурност би звучала различно.

По принцип и без да знам детайли - 2 деца с едни родители често нямат еднакви спомени за детството. За теб може да са били ок, за нея не. Различна възраст, различни характери, и родителите са били на различна вълна в родителството в разни критични години.
Общо взето ако не споделя няма как да знаеш какво й е в главата.
На мен са ми останали като травма неща, които брат/сестра не си спомнят даже.

Аз си мисля, че в главата на сестра ти, тя е жертвата. Горката и онеправданата и другите са и длъжни.  И че, не отговаря защото знае, че ти си насреща. И защо да се напъва като има кой. Ти си длъжна. Тя не е.  Мисля, че нещата са се скапали много отдавна. Най-вероятно по вина на родителите ви.  Може и за друго. Може да е щото си по-хубавата и си и взела гаджето в седми клас 😊 (шега) и така да е, не може да зарови томахавката. Ще си носите тази болка. Тази скръб за сестрата която можех да имам. И ще се активира всеки път като видите сестри, които се разбират. Но ще го заровиш дълбоко. И ще го преглътнеш. Щото такъв е живота.
Разбирам защо се терзаеш, но освен да приемеш каквото е, нищо друго не можеш да направиш.  Blood is not always thicker than water.
Не позволяваш на майка ти да те притиска да си "оправяте" отношенията. Да не повдига темата, защото и ти би могла да не си вдигаш телефона.  И без емоционално притискане, моля.
Но си слагаш граници и решаваш можеш ли да поемаш грижата по родителите си изцяло и без да мрънкаш, като не се надяваш на помощ от сестра си. Ако благоволи - добре. Ако не благоволи - пак добре.
Ако не можеш, заявяваш до къде и какво можеш да направиш. Ако не можеш да сложиш граници, ще си сърбаш попарата и никой не ти е виновен. Кучето скача според тоягата. Така си ги научила да си винаги available. Ако смяташ, че това ти е важно и нямаш дете и мъж бъди им на разположение. Щом ти е важно и ти е дълг. Това си е твой избор.

За мен, колкото и странно да ви звучи родното ми семейство е на второ място. На първо място е моето дете и моят мъж. Бих направила каквото ми е по силите за родителите си, но не и за сметка на семейството, което съм създала. Ако това значи да не се отзовавам всеки път. Така е. Ако и брат ми не може да се отзове. Жалко. Звучи много жестоко, но всеки си решава. Пък каквото и да направиш винаги ще се намери някой да те осъди.
 Пък каквото и да направиш винаги ще съжаляваш както казва Киркегор.

Това е много интересен подход.
"Желая да чувам/чета само удобното за мен".
Към останалото – нечуваемост, защото е за вредно.

Дано не проявяваш същата нечуваемост и към сестра ти.

Е разбира се всеки, който реши може да пише по принцип, другите го четат и решават, че съм го казала 😉. Като това, че съм фаворитизирано дете. Нито съм го написала, нито е вярно. Друг потребител даде негов пример и хоп и за мен също се каза.
Напротив, сестра ми винаги е била онеправдана, защото е по - малка и така си въври отпреди.

Миленака, отговарям основно на мненията подкрепящи сестра ми, ако забелязваш. Тези, които са на моето мнение и ме лайкват почти не им отговарям. И на това, ако казваш, че чувам избирателно и удобно...

metal.vixen, отново в десетката само без частта за гаджето 🙂

Ако се вгледате в изричението ви:
Цитат- Напротив, сестра ми винаги е била онеправдана, защото е по - малка и така си въври отпреди.

т.е. тя наистина се чувства онеправдана, но в никакъв случай не е заради това, че е била по-малка. Звучи доста омаловажаващо.

Това е според теб. Според нея може да е съвсем различно. А според родителите ти най-вероятно трето.

Според мен е, според случките и според отношението на родителите ни към нас. Много е видимо.
Герани, никакво желание нямам аз да я  омаловажавам, тя често сама спекулира с това искайки нещо, защото видиш ли ако аз и моето семейство не го направим тя ще остане капо.

Е, тя е поставила граници. Ако на ТЕБ нещо ти пречи - постави и ти. Елементарно.
Но тя има пълното право да не си вдига телефона.