Отказ от комуникация

Кръвната връзка според мен не дава правото да вменяваш отговорност и вина и да разполагаш с другия както намериш за добре.

разбира се

Много ми харесва вашето мнение.
Обикновено за липсата на здрава връзка са виновни родителите най-първо. Това е така защото от ранна възраст се култивират отношения и се гради. Вместо това, често родителите правят обратното - фаворитизъм,  съперничество, черна овца. И също така съм съгласна, че с приятел може да имаш много по-силни и продуктивни отношения от прехвалената "кръв".
Има хора, които са отрасли под един покрив, споделят едни гени и никога не са можели да са си близки и други, които живота ги среща на по-късен етап и сякаш винаги са се познавали.

Да, ще вдигне.
Това, което се опитвам да кажа е, че причина има, дали са минали случки в семейството, дали е партньорът ѝ, дали е характер/характеропатия. Ако ще ти олекне, опитай да поставиш въпросът ребром, да питаш какъв е проблема, да я питаш как вижда грижата за родителите ви и да може да знаеш как да действаш и ти. Но не може да се вменява на човек как да се държи с роднините, дори и да не е приемливо за теб това поведение.

Имам близък приятел от детството, който по подобен начин се отдръпна от родителите и брат си. Те разсъждават точно като теб - кръвното родство е дълг, отговорност, привилегия... В неговите очи обаче той е пренебрегваното дете - непрекъснато му даваха брат му за пример, как брата е умен, добър, възпитан, благодарен, с бъдеще, а от моят приятел нищо няма да излезе, как може да е толкова противоположен на брат си, как може все едно да не е от същото семейство... Нищо такова нямаше, беше си съвсем нормално момче, но това непрекъснато сравнение и подценяване му повлияха зле. Трябваха му дълги години, след като се отдели от семейството си, включително и физическо разстояние, за да успее да поправи емоционалните щети и да се възприеме като пълноценна личност. 

Не казвам, че при вас случаят е същият, просто нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, винаги има няколко гледни точки, и ние няма как да знаем каква е гледната точка на сестра ти.

Това ми направи лошо впечатление, уж за комуникация става въпрос, пък :

А това пък говори, че все пак има теми, които са болезнени за сестрата, а неглижирани от останалата част на семейството ви като "драми":

Присъединявам се към призивите да я оставите на спокойствие и да не се натрапвате.

Да, metal.vixen ,
много силна притча. Но и там разкаянието идва може би малко късно - когато блудният син е посрещнат много добре в бащиния дом. Завръщането му към дома е по други причини, а и не знаем щеше ли да тръгне да се връща, ако бащата не беше състоятелен човек, а беден. Не знам как би могла да продължи подобна история - би могъл пак да тръгне "блудният" брат, възможно е пак да поиска нещо за из път, така или иначе ще остане другият брат..

Какво се е случило в историята на авторката, не знаем. Не би трябвало обаче близки хора да се сърдят и да не се виждат/да не си говорят дълго време. Може да не си пасват интелектуално или по характер, или по други причини, но мълчание..?

Натискане за оправяне на отношенията - не. Насила нищо не става. Затова предложих последна покана за среща, една-единсвена, дори виртуална.

А и не става въпрос за танго, защото не са двама, а три страни са - както в притчата, така и в историята на авторката.

Много хора действат по този начин - спират комуникация без особена или поне без видима причина, дори никак не мислейки, че ще наранят отсрещната страна. Не само сестра ви, правят го и други, дори мъже.
Според мен това са хора с някакви техни проблеми, с  някаква емоционална незрялост, невъзможност да преработват емоциите си, спирайки да се появяват или да вдигат телефона те просто замитат проблема и се правят, че той не съществува.
Всъщност проблема си е там, но...
Нещата са малко като "ще те блокирам във фейсбук"- и хоп, проблемът е решен.
Много незряло, много инфантилно и доста тъпо.
Но истината е, че човек няма как да влияе на тези неща и ако някой не иска да ни вижда или да си говори с нас, това не е наш проблем.
Ако не сме го изоставили, обидили и няма никаква реална причина, това си е емоционален проблем на отсрещната страна.
За съжаление някои хора трудно приемат такава ситуация и дълго време се питат защо, как, нямаше ли друг начин?
Ами не, направили сте, което сте могли, ако сте търсили, звънели, искали присъствието на този човек в живота си, но той не отговаря, не пише, не се появява, значи край. Няма смисъл.
Случвало ми се е да имам такива хора в обкръжението си и в един хубав ден от нищото ми заявяват Здрасти, правят се, че примерно 5 години нищо не е станало, че  даже искат и услуга. Познай къде бяха изпратени? При мен няма иди си - ела си.

Когато родителите остаряват и се нуждаят от внимание и помощ много "деца" се оттеглят, защото са " обидени". За мен е недопустимо, но за съжаление част от живота. Като дойде време за наследство веднага ще се появи сестра ти. Няма какво да направиш, освен да говориш с родителите си да получиш повече, ако полагаш грижи. Ама съм песимист, защото обикновено те са по- привързани към тези си "липсващи" деца.

Ако сестрата е подложена на подобен натиск, напълно я разбирам. А това, че била длъжна да осигури общуване на лелята с детето си е много смешно, но и доволно дразнещо.
Единственото, на родителите си дължи може би обяснение, ако са готови да я чуят. И до там.
Интересно, ако и се напише, че някой от родителите е болен, дали пък няма да се отзове. Естествено, ако не е била манипулирана с подобно нещо.

Дали смята, че вече като има свое семейство, вие не сте й нужни? Има такива хора, нещо като егоцентризъм, неблагодарни, невнимателни към околните, към близките си, интересуват се само от себе си. И да добавя и тази дума - незаинтересовани.

И аз имам подобен тип в семейството - брат. Моя приятелка също е в абсолютно същата ситуация, пак с брат.
Според мен сценария се среща много често. Въпросните братя/сестри се отдръпват частично или напълно, живеят си живота и му се наслаждават, и зарязват отговорностите свързани с болни/закъсали родители на другите.

Като бях по-млада повече се ядосвах и тюхках, но с времето стигнах до заключението, че многото говорене и изискване не може да промени нищо, ако самия човек сам не иска да се промени. Даже напротив, често като настояваме, това отключва в тях някакво желание да се защитават, да се обясняват, често се стига до караници и от това следва още повече студенина. И приех, че нещата стоят така и решението си е негово, причината също. Обичам го, искам да е щастлив и успешен. Не сме се карали, но вече не сме близки и добронамерено наблюдавам живота му от разстояние. Преглътнах моето разочарование, а той може да си прави каквото си пожелае и е щастлив. Ако има разлика в разпределението на наследството - това е едно естествено последствие, което всеки човек с малко разум може да предвиди. Наследство не се полага по биологично подразбиране - родителите решават. По същия начин както децата решават за грижите и отговорността.

Познавам семейства, които са много близки и задружни, заедно са като едно цяло и си помагат винаги. Като се сетя за това ми става леко жал, защото това е едно прекрасно нещо. Но не е дадено на всички и за жалост с настояване не можем да го получим.

Сестрата си има свое семейство,но авторката казва,че съпруга и я тероризира.А това хич не е за пренебрегване.
Насилниците действат точно така-първо отделят жертвата от приятелите и,а после и от роднините и,за да остане сама.

Едно е да се погрижиш за родители, друго е брат/сестра да настоява да си играете на голямо семейство. И да, резултатът е отдръпване, защото не се отчитат потребностите на другия човек. Гледа се собствения кеф и настава чутовна драма, ако другия предпочита разходка в парка, вместо ежеседмичния обяд.

пп. Може мъжът да не е насилник, а да защитава жена си от роднините.

Авторке, прилагат натиск и манипулация твоите близки, респективно отговорност за отношенията ви. Което ще рече, че сте между чука и наковалнята. Вие трябва да решите доколко да не се поддавате на това, и да се държите към сестра ви, както намерите за добре. Марена ви даде добър съвет, върху който да помислите - можете ли да бъдете директна към сестра си и да си изясните  отношенията, ако и доколкото е възможно.
Това обаче - не е добре, вие нямате право да изисквате това от нея, освен при определени обстоятелства, както друга съфорумка написа ..

Ох! Не е библейска тема, но не си права. Ето ти цитат:
"Колко много работници у баща ми имат в изобилие хляб, а аз от глад умирам! Ще стана и ще отида при баща си и ще му река: „Татко, съгреших против небето (пред Бога) и пред тебе! Не съм вече достоен да се нарека твой син. Моля те, направи ме поне като един от работниците си!”
И като се прибрал, бащата се втурва да го посреща и сина казва:
Татко, съгреших против небето и пред тебе, и не съм вече достоен да се нарека твой син!

 

Бащата бил извън себе си от радост и жал. Като видял окаяния вид на сина си - по-жалък от вида на неговите слуги! - той веднага се разпоредил:

 

- Изнесете най-хубавата премяна....

В притчата разкаянието е осъзнато, но по интересна е реакцията на брата...

А танго казвам, защото за да общуваш, да имаш отношения с някой трябва да са активни и двете страни.

Сестрата тук ghostва когато си реши роднините, а те и прощават и се молят и я чакат като примадона. Никакво разкаяние няма. Просто и минава номера на много обидена.
Нищо общо няма с блудния син.
Според мен.