Всъщност авторке какво искаш от нас в темата? Даваш някаква информация на парчета, караш ни се, налагаш си мнението, не приемаш чуждите възгледи, бунтуваш се…ама какво очакваш от нас? Нещо не схващам защо ни се обясняваш толкова много.
- Публикувана: 11 ноем. 2024, 17:12 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2024, 21:54 ч.
Ти кога ще имащ деца?
Познавам хора, които нямат деца и които не искат/не са искали да имат.
Разбирам избора им. Уважавам избора им.
На принципа съм че всеки си знае за него кое е най-доброто, че има глава на раменете си и че така е преценил.
На авторката бих казала да обясни на близките си така, както обясни на нас в първият пост тук. След което завърши с изречението че повече подпитвания не са желателни...и че повече и нещо по-различно, тя няма какво да добави.
Разбирам избора им. Уважавам избора им.
На принципа съм че всеки си знае за него кое е най-доброто, че има глава на раменете си и че така е преценил.
На авторката бих казала да обясни на близките си така, както обясни на нас в първият пост тук. След което завърши с изречението че повече подпитвания не са желателни...и че повече и нещо по-различно, тя няма какво да добави.
Очаква целокупно да си признаем каква грешка сме направили като сме родили, как сми си прецакали образованието, кариерата, живота и финансите, седим си само у дома и никъде не пътуваме.
А и сме дебели щот не спортуваме и нямаме хобита, пък то точно обратното....
Авторке, дали искаш деца, дали спортуваш редовно, дали обичаш цветя или картофена супа за никой няма значение освен за теб. Ти ще правиш изборите в твоя живот, не ние. Отговори на себе си защо толкова те дразни темата и тогава ще успееш да се аргументираш уверено пред хората.
А и сме дебели щот не спортуваме и нямаме хобита, пък то точно обратното....
Авторке, дали искаш деца, дали спортуваш редовно, дали обичаш цветя или картофена супа за никой няма значение освен за теб. Ти ще правиш изборите в твоя живот, не ние. Отговори на себе си защо толкова те дразни темата и тогава ще успееш да се аргументираш уверено пред хората.
Искам да започна с това, че уважавам правото на всеки да живее живота си както иска, стига това да не се отразява негативно на околните.
Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. На 25 съм и съм заедно с приятелят ми от 5 години. От известно време живея заедно с него и родителите му и ако нещата продължават по план, в близките няколко години ще можем да си позволим да си вземем ипотечен кредит за жилище.
Проблемът идва от моите роднини, които не спират да ме питат кога ще имаме деца и да нахалстват. Независимо колко пъти им обяснявам, че нито един от двама ни не иска, те не слушат какво им говоря. Имам усещането, че според тях аз съм някаква крава за разплод и единствената ми стойност идва от това дали ще се размножа. Главата ми не побира как може смятат, че е окей да си налагат мненията така и всеки път като ги помоля за не говорим по темата получавам отговори от типа "ще видиш как и ти ще имаш".
Никога не съм си променяла мнението по въпроса и имам много причини да не искам:
1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам.
2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча.
3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било.
4. Имам здравословни проблеми, приятелят ми също.
Представям си как би изглеждал перфектният ми живот след 10-15 години, и той по никакъв начин не включва деца. Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен. Как да обясня на роднините ми, че искам да водя различен живот от тях?
Знам, че някои хора искат деца, но лично аз не познавам такива, а напротив имането на деца често се е отразило негативно на тях - прекъсване на образование, финансова зависимост от партньор, който е агресивен и тн. На 25 съм и съм заедно с приятелят ми от 5 години. От известно време живея заедно с него и родителите му и ако нещата продължават по план, в близките няколко години ще можем да си позволим да си вземем ипотечен кредит за жилище.
Проблемът идва от моите роднини, които не спират да ме питат кога ще имаме деца и да нахалстват. Независимо колко пъти им обяснявам, че нито един от двама ни не иска, те не слушат какво им говоря. Имам усещането, че според тях аз съм някаква крава за разплод и единствената ми стойност идва от това дали ще се размножа. Главата ми не побира как може смятат, че е окей да си налагат мненията така и всеки път като ги помоля за не говорим по темата получавам отговори от типа "ще видиш как и ти ще имаш".
Никога не съм си променяла мнението по въпроса и имам много причини да не искам:
1. Децата са ми изключително неприятни, мразя да съм в близост до каквито и да било площадки, защото реването и пищенето ме побъркват. Шумът, който вдигат ме докарва до бяс и не ми харесва колко ядосана ставам.
2. Обичам тишината и мразя да съм в шумен дом. Това се отнася и към съседите. Не обичам да вдигам шум и да им преча.
3. Имам много хобита и интереси, които отнемат доста от времето ми. Не бих се лишила някога от изкуството или спорта за каквото и да било.
4. Имам здравословни проблеми, приятелят ми също.
Представям си как би изглеждал перфектният ми живот след 10-15 години, и той по никакъв начин не включва деца. Искам да се развия в сферата ми и да стана добър специалист, да не се притеснявам как ще си платя сметките. Искам да превърна някоя от стаите в жилището в собствено студио, където да мога да си прекарвам дните рисувайки. Ако мога да си го позволя бих се радвала да отида на екскурзия веднъж на няколко години. Дори сега, без да имам всички тези неща твърдо мисля, че ако имам деца това само би ми направило живота отвратителен. Как да обясня на роднините ми, че искам да водя различен живот от тях?
Според мен на младите хора трябва да се изясняват първо трудностите при формиране на семейство, а не безразсъдно да се насърчават от околните да имат деца, само за да не изостанат от "тълпата".
Аз родих деца защото го усетих вътрешно, по собствено желание, но отглеждането на деца е трудно и ако можех да върна назад времето щях да се информирам повече и да се запозная с нещата по-обстойно, за да не се вайкам сега, когато бебето плаче без видима причина.
И сте права, че имането на деца не е гаранция за щастие, много жени с деца са в капан и безизходица!
Не дължите нищо на никого, живейте живота си и не обръщайте внимание на коментарите на околните. Успех и търпение!
Аз те съветвам, ако натискът на околните наистина ти се отразява толкова зле, че навлизаш вече в някакви патологични негативни състояния, да си отговориш за себе си на въпроса, къде е точно проблема, та това да те засяга толкова дълбоко, че да ти пречи да си живееш спокойно.
Няма лошо, че не искаш деца. Млади сте, още не сте самостоятелни, приятелите ви може би все още нямат деца, вие искате да си стъпите на краката, да се развивате. Това в нормално на тази възраст. След време може да решите друго, а може и да си останете без деца, няма лошо.
На въпросите на другите може да отговаряш с простото "Още ми е рано, има време" така няма да влизаш в обяснителен режим и да се караш за глупости с роднините си.
На въпросите на другите може да отговаряш с простото "Още ми е рано, има време" така няма да влизаш в обяснителен режим и да се караш за глупости с роднините си.
Нека позная, единствено дете гледано в презадоволеност и като център на вселената?
Значи едно на ръка, не те интересува, че с теб приключва родът ти, второ майната и на демографията- едни прекрасни хора с малко по тъмен цвят на кожата и живеещи малко по- на изток ще се погрижат за нея. Лошото е, че си носят и богатата култура и съответните културни особености, които ние един ден ще се наложи да приемем дори и много да не ни се иска.
Значи едно на ръка, не те интересува, че с теб приключва родът ти, второ майната и на демографията- едни прекрасни хора с малко по тъмен цвят на кожата и живеещи малко по- на изток ще се погрижат за нея. Лошото е, че си носят и богатата култура и съответните културни особености, които ние един ден ще се наложи да приемем дори и много да не ни се иска.
Не, единствено дете гледано в семейство без пари, където бащата заплашва да убие майката и я малтретира редовно. И после тея същите хора ми обяснят как трябва да имам деца.
П.п Имаш време да си решиш каквото си искаш по тази тема. И на 40, 50 и 60 може да отгледаш дете, ако усетиш, че го желаеш и си емоционално и финансово стабилна. А другите да си гледат работата, изборът си е твой
Не, единствено дете гледано в семейство без пари, където бащата заплашва да убие майката и я малтретира редовно. И после тея същите хора ми обяснят как трябва да имам деца.
Жена ми обаче на 25 имаше бебе и беше бременна с второ, с незавършено образование и без доходи. Сега след малко над 10 години има образование, кариера и доходи на които много бездетни могат да и завидят, освен това е и млада все още. Така че не децата или липсата им са решаващи, а изборът на партньор. Не е лошо да го осъзнаеш това и да си излекуваш травмите, за твое добро е.
Единствено "заради децата" не се разделят.
Не е вярно. Това е просто оправдание. Хората и с деца се разделят.
Сигурна съм, че майка ти и без деца пак щеше да се натиска при баща ти, защото така ѝ е по-изгодно.
Изобщо, всичките ти доводи много издишат, затова и вашите не ги приемат насериозно.
Кажи им просто: „Ще имам деца, когато порасна“ и край на обсъждането.
Жена ми обаче на 25 имаше бебе и беше бременна с второ, с незавършено образование и без доходи. Сега след малко над 10 години има образование, кариера и доходи на които много бездетни могат да и завидят, освен това е и млада все още. Така че не децата или липсата им са решаващи, а изборът на партньор. Не е лошо да го осъзнаеш това и да си излекуваш травмите, за твое добро е.
Така написано изглежда, че си е до жената, не до партньора й.
Моите наблюдения са, че децата затрудняват развитието, хобитата и спорта само докато са по-малки, а дори тогава при достатъчно помощ и лична организация не би било проблем. В повечето случаи хората просто се оправдават с тях, ако не са те ще е нещо друго. Във форума има жени с по три и повече деца и пак намират време за себе си, някои и на работа ходят и пак успяват да съчетават нещата.
И друго съм забелязала - след една възраст жените без деца често стават агресивни, самотни и леко изкукали.
И друго съм забелязала - след една възраст жените без деца често стават агресивни, самотни и леко изкукали.
Скрит текст: Връщам си думите назад... най-вероятно би било тотално безсмислено да обясняваш каквото и да било на такъв човек. Не искам да спекулирам, ти си знаеш най-добре, но може би и начинът, по-който се чувстваш относно деца, семейство, обвързване, до голяма степен се дължи именно на тези взаимоотношения, на които си била свидетел самата ти като дете.
Според мен ако майка ми не е решила да прави деца е можела да си стъпи на краката и да се махне. За 25 години все още е зависима от него и продължава да ми обяснява как не може сама да се оправи. Предлагах и да и плащам квартирата стига да се изнесе - отказва "Ама какво ще кажат хората, съседите ще ни коментират". Според мен е можела да си води нормален живот ако просто се е изнесла вмето да се обвързва финансово допълнително. Родителите на приятелят ми по същият начин - направили го на по 18-19, майка му отпаднала от университета, а баща му си хванал шапката да ходи да изневерява. Еми извинявайте, но всеки човек, който познавам (роднини и приятели) семейството им е по един или друг начин разбито и често стоят заедно по 20-30 години и си изневеряват или се карат постоянно. Единствено "заради децата" не се разделят.
Може би си права и е щяла да си тръгне, ако е нямало дете, което да я свързва с този човек. Но има и много жени, а и мъже, които дори и без намесени деца остават и търпят. Сигурно е и до самия човек и характера му просто.Не, единствено дете гледано в семейство без пари, където бащата заплашва да убие майката и я малтретира редовно. И после тея същите хора ми обяснят как трябва да имам деца.
Има едни видеа, които се въртят напоследък тук-там... С наливане на чиста вода в чаша с мътна такава, докато мътната се размие и изтече, а остане само чиста и в самата чаша. Като метафора на отношенията, проблемите, травмите, предаващи се от поколение на поколение в семействата. Нещо, което изглежда супер простичко, а на практика може да ни отнеме цял живот, за да го направим. Колкото и да е трудно, остави ги тези неща в миналото и се вслушай в себе си. Не позволявай спомените и нагласите оттогава да заглушават собствения ти вътрешен глас и какво точно искаш ти.