Ти кога ще имащ деца?

И с деца, и без деца - животът е непредвидим, и никога не е сигурно кога ще настъпи някаква ситуация, която да нулира всички добре направени планове. Повечето тук помним как спестяванията на родителите ни се стопиха, и хора с дългогодишни и солидни спестявания наистина трябваше да броят стотинки. Имам близък, чиито много успешен бизнес изгоря в пожар. Машини и инструменти, суровини, готова стока - вчера ги има, днеска ги няма.

Най-важното (и доказано от еволюцията) е, човек да е адаптивен, и да реагира спрямо ситуацията в търсене на най-добрите решения. Това в много голяма степен означава да не е категоричен. "Аз НИКОГА няма да..." е огромен капан и камък на шията. Колкото по-категоричен и нападателен е човек в отстояването на някаква своя теза, толкова по-трудно ще му бъде да "отстъпи" назад, ако промени мнението си. Да се капсулира човек в каквито е да е свои моменти решения, е много жалко, защото това го прави неадаптивен, спира развитието му и го фрустрира излишно.

Няма никакъв начин човек да "затвори устите" на хората - били близки, или далечни. В човешката природа е да се интересуваме от другите, да ги обсъждаме, да искаме да ги приобщим или да се разграничим от тях. Ако човек е уверен в решенията си, никой, ама никой въпрос или коментар не може да го засегне. Всичките тези неща съм ги чувала - докога ще си сама и няма ли да си хванеш гадже?, няма ли да се жените вече?, кога ще имате бебе?, а второ кога? що не си родите трето, имате възможности, и е модерно? защо отивате в чужбина, тука не можете да успеете ли? защо се връщате от чужбина, там не успяхте ли? защо си напълняла? защо си отслабнала? А пък за решенията относно децата хич да не отварям дума. Говорят си хората. Никога не са ми пречили, нито са ме засягали по някакъв начин. Отговарям в зависимост от човека - дали ми е близък, дали коментира с грижа, или да уязви. И углушки съм си правила, и шеги съм пускала. 

Съветът ми към всички, на които все някой им се бърка, обсъжда, осъжда и наранява с думите си - на другите изобщо не им пука за вас, говорят си, ден да мине, друг да дойде. Колкото повече на вас ви пука, колкото повече се впрягате, обяснявате, тропате с краче и поставяте удивителни, колкото повече сте крайни - толкова повече се поставяте на обсъждане, за да ви "гледат сеира".

Одумванията не са по-малко, ако имаш повече от две деца. Дали някоя майка се е трогнала от това

Да, аз просто казах, че ще спра всякаква комуникация, без да е празна заплаха, живея далеч.
Ако предпочитат да натякват вместо да говорят с детето си...може би ограничена комуникация е по-добре така или иначе.

Чувала съм за някакви случаи да започват да плачат и да се вайкат...ужас! Слава богу моите хора са по-нормални.

+1000

По принцип е така, но тук става въпрос за близки. Не съм съгласна, че на близките не им пука.
По-възрастните почти винаги искат внучета, дори една съфорумка го написа за себе си. Друг е вече въпросът, че трябва да се съобразят с желанието на младите и да престанат със словесните атаки по темата.

За хората с домашни любимци.
Аз съм с 6 котки.. Обичам животни.. Но да имаш дете е различно. Детето ти един ден може да ти помогне или дори само да се обади по телефона.
Разбира се има и много деца, които само се карат с родителите си...

Аз напълно подкрепям авторката в това, че не иска да й се мешат. Факт, че на мен ужасно ми беше досадило постоянното натякване и бутане от родителите на ММ дето даже не съм го чувала никога на живо, а случайно се е случвало да дочуя докато му намилат по телефона и е зарязал телефона на бюрото докато си изприказват приказката. Не е ничия работа кой кога (и дали) ще има деца без значение дали са загрижени майки, баби и тн.

Просто цялото излияние и на мен ми звучи много детинско, сори. Да нямаш деца си е съвсем нормално лично решение, което може да се базира на много неща, включително на психологически травми от детството. Изредените катастрофални и апокалиптични причини, обаче, са на ръба на глупави, толкова наивни. На това скачат хората. Иначе ясно, че на 25 г, сгушени в бабината ръкавичка в чужд апартамент и едвам плащащи консумативи, без да смеят да излязат до Черноморец лятото, не е момент за деца. Дори не знам какво са седнали да я ръгат авторката - какви деца? В килера ли ще ги гледа?

Иначе не съм чула някоя да не си е завършила образованието заради децата. Нито да е изпаднала необратимо от пазара на труда. Повечето след първото си връщат и физическата форма, след няколко деца вече зависи и от генетика. Която е родила по-късно, вече има някаква кариера и след майчинството си се връща към нея. Която по-рано, си учи през майчинството или наваксва след него и даже я гледат доста радушно при назначаване, защото нали, свършила я е тази работа и не се очаква да излиза в майчинство тепърва. Бременността е сравнително неприятен период (при някои), но е 9 месеца, не 100 г, 8 даже, защото първия в повечето случаи не знаеш или нямаш никакви симптоми. После човек постепенно се връща към старите си навици и хобита и който е обичал да бяга, кара ски или ходи на джудо, се организира и отново върши тези дейности. Поне така е около мен. Не казвам, че децата не променят живота, но далеч от това зловещо пропадане, което описва авторката.

От всички подробности, написани от авторката никак не останах с убеждението, че има загрижени и любящи родители, които да ги е наистина грижа за нея.

А и по принцип, ако "Искам внучета" надделява над "Уважавам решенията на порасналото си дете", то тогава никакви пространни обяснения, тръшкане и крайности няма да помогнат.

Със себе си има проблем авторката, не с околните.

Авторке, явно не обясняваш както трябва. Или може би проблема е, че всъщност твърде много им се обясняваш.
Всеки сам си слага границите.

Изчетох по диагонал.
Всъщност, освен на майка ти (може би), на  никой не му пука ще имаш ли деца.
Ама задавали въпроси, ама подхвърляли.
Това е от нездраво любопитство.
 Травмите от детството трябва да се лекуват и неслучайно нямаш желание за деца.

Аз, прочитайки тази тема искам да предложа няколко неща:
Работи над страховете си. Да живееш в страх от деца звучи ужасно изтощително.
Работи над повишаване на доходите. Мисълта не трябва да е как да спестяваш за да имаш, а как да изкарваш повече, за да имаш. Ще ти отпаднат много проблеми и тревоги, включително мисълта, че да нямаш деца е облекчение на бюджета, и че няма да си броиш стотинките на старини.
Работи над отношението си към проблемите и не превръщай мухите в слонове.
Работи над комуникацията си с останалите.
Всъщност ти не искаш деца не защото не искаш деца, а защото според животът ти сега и представата му за напред си мислиш, че би бил по-добър без деца.
Да имаш план е хубаво. Понякога обаче само план не е достатъчен, трябват и топки.
Въпросите можеш да парираш с хумор като във вица за старите лели,  които спрели да ръчкат по сватби младежа с думите “Айде, ти си следващия”, когато той започнал да прави същото с тях по погребения.
С времето ще се научиш и да отбиваш въпросите и да не се вълнуваш от тях.

Наскоро и на мен ми зададоха този въпрос като бях на гости при роднини в провинцията. Въпросната жена разпалено ми обясняваше как хора, които са ми набори (на 24 съм 😁) вече мислели за второ дете, как някаква си малко след бала си била родила и куп други примери. Вече съм била закъсняла и ако в най-скоро време не се ориентирам децата ми ще трябва да ми виакт бабо, а не мамо. Аз, жаргонно казано, ѝ отвърнах “да не реве на чужд гроб” , да си гледа в нейната паница и да не се затормозява с мен и евентуалното ми бъдещо поколение. Не мисля, че повече ще повдигне въпроса. 😀

Само така, намисляш си няколко груби отговора и  действаш.

Чудя се как има хора още да нахалстват да повдигат тази тема, при положение, че не знаят кой с какъв статус е, ми може да се боря със стерилитет, или някакъв проблем да имам, как може такава безтактност.

Потресаващо е, никой никога не се е осмелявал да ме натиска да раждам, а бях на 30 с първото.

Спокойно, аз съм на 34, мъжа ми на 36 и още нямаме. Обаче ние и време нямаме, колкото и да не съм фен на децата,  реших, че искам  и може би с моето ще е по-различно. Може би ще го направя насила, защото ужасно ме е страх от бременност, раждане и отглеждане, но не искам после да съжалявам по-късно и да не остареем сами с мъжа ми, искам да усетя тази любов, за която говорят и някой мъник да тича около мен и да ми вика - мамо, да си играем и да му обличам дрешки. Имах здравословен проблем и затова отлагах толкова късно. Дано изобщо мога да имам.
И това с годините се промени, преди изобщо не исках като теб, даже и сега не съм сигурна, че искам, но времето ми изтича...
А ти имаш много време и не си длъжна да правиш нищо, което не усещаш.