Човек се научава на децата, ти не знаеш какво е преди да имаш свое. Аз също не се чувствах по никакъв начин свързана с малките деца като бях на 25-30, не съм имала майчински чувства или да съм бдяла над чужди деца, но сега откакто съм майка - има ли детенце около мен, все едно е мое и постоянно го наблюдавам да не му стане нещо. За ваше успокоение - бременността е неудобна, но нищо кой знае какво, простор е изморителна. Раждането е интересно преживяване, има упойка и ще си я сложиш, няма да имаш болки. Кърменето е отвратително първите две седмици защото зърната болят адски, после е Ок. Гледането на децата е доста гадно като си изморена но затова трябва да си почиваш и да има кой да се грижи за теб. Веселото бебе е най сладкото нещо на света. Това е.
- Публикувана: 11 ноем. 2024, 17:12 ч.
- Последно мнение: 17 ноем. 2024, 21:54 ч.
Ти кога ще имащ деца?
Човек няма как да е сигурен, че иска деца, преди да има, защото колкото и да си сигурен, като те блъсне реалността колко е трудно, изморително и натоварващо...е, на всяка майка са и минавали кофти мисли.
На 34 не е късна възраст, на толкова родих второто с куп здравословни проблеми и препятствия, и мои, и на половинката.
А за отглеждането да не говорим. Раждането и отглеждането на първото беше песен пред проблемите, които се отвориха с раждането и отглеждането на второто. Както обичам да казвам, ако второто се беше родило преди първото с цялата палитра затруднения и проблеми, второ нямаше да има.
Както каза Примадона, човек се научава на деца. Животът се променя, отварят се трудности, липса на време, но в крайна сметка наистина това са само първите няколко години. После нещата се нареждат. Лесно няма, но да мислиш, че животът ти ще е песен без деца и няма да се сблъскаш с други трудности, и ще валят пари, си е голяма заблуда!
На 34 не е късна възраст, на толкова родих второто с куп здравословни проблеми и препятствия, и мои, и на половинката.
А за отглеждането да не говорим. Раждането и отглеждането на първото беше песен пред проблемите, които се отвориха с раждането и отглеждането на второто. Както обичам да казвам, ако второто се беше родило преди първото с цялата палитра затруднения и проблеми, второ нямаше да има.
Както каза Примадона, човек се научава на деца. Животът се променя, отварят се трудности, липса на време, но в крайна сметка наистина това са само първите няколко години. После нещата се нареждат. Лесно няма, но да мислиш, че животът ти ще е песен без деца и няма да се сблъскаш с други трудности, и ще валят пари, си е голяма заблуда!
'Сигурен' за мен означава да знаеш теоретично, че е трудно, изморително и понякога неблагодарно и да имаш план за действие в такива моменти (например солиден партньор).
Да знаеш, че детето е отделен човек, а не мини-ми.
И да имаш някакви неща, за които да нямаш търпение - да го научиш нещо, да имаш пълна маса по празниците и т.н. (осъзнавайки, че има и шанс да не се случат).
Накратко...да имаш желание и готовност да отгледаш "човек" въпреки трудностите и без да очакваш задължително нещо в замяна.
Да знаеш, че детето е отделен човек, а не мини-ми.
И да имаш някакви неща, за които да нямаш търпение - да го научиш нещо, да имаш пълна маса по празниците и т.н. (осъзнавайки, че има и шанс да не се случат).
Накратко...да имаш желание и готовност да отгледаш "човек" въпреки трудностите и без да очакваш задължително нещо в замяна.
Скрит текст:
Спокойно, аз съм на 34, мъжа ми на 36 и още нямаме. Обаче ние и време нямаме, колкото и да не съм фен на децата, реших, че искам и може би с моето ще е по-различно. Може би ще го направя насила, защото ужасно ме е страх от бременност, раждане и отглеждане, но не искам после да съжалявам по-късно и да не остареем сами с мъжа ми, искам да усетя тази любов, за която говорят и някой мъник да тича около мен и да ми вика - мамо, да си играем и да му обличам дрешки. Имах здравословен проблем и затова отлагах толкова късно. Дано изобщо мога да имам.
И това с годините се промени, преди изобщо не исках като теб, даже и сега не съм сигурна, че искам, но времето ми изтича...
А ти имаш много време и не си длъжна да правиш нищо, което не усещаш.
И това с годините се промени, преди изобщо не исках като теб, даже и сега не съм сигурна, че искам, но времето ми изтича...
А ти имаш много време и не си длъжна да правиш нищо, което не усещаш.
Уау, при нас е абсолютно същото, дори и откъм възраст се припокриваме.
Но излишните въпроси съм се научила да ги парирам.
Е, как така не си сигурен, че искаш дете? Може да не си сигурен, как ще се справиш, дали ще го възпиташ добре и т. н. Но да не си сигурен, че искаш и въпреки това да правиш дете е меко казано странно. Че аз червило не си купувам, ако не съм сигурна, че го искам.
Става дума за човешко същество, все пак, за което носиш пълната отговорност до навършване на 18 годишна възраст.
Става дума за човешко същество, все пак, за което носиш пълната отговорност до навършване на 18 годишна възраст.
Е, как така не си сигурен, че искаш дете? Може да не си сигурен, как ще се справиш, дали ще го възпиташ добре и т. н. Но да не си сигурен, че искаш и въпреки това да правиш дете е меко казано странно. Че аз червило не си купувам, ако не съм сигурна, че го искам.
Става дума за човешко същество, все пак, за което носиш пълната отговорност до навършване на 18 годишна възраст.
Става дума за човешко същество, все пак, за което носиш пълната отговорност до навършване на 18 годишна възраст.
Та сигурни са хората, че искат дете, но сакън такава сигурност, щом сравняваш грижите по едно куче/котка с грижите за едно бебе.
А според мен е чудесна идея, ако така и така мислиш за куче. Виждаш партньора дали наистина става 3 пъти на нощ докато е бебе, дали записва часове за ветеринар, проучва храни, ваксини. Как разрешавате спорове за тренирането.
Какъв ви е стилът - релакс или психясване за всичко.
Ще ми е интересно ако някой има случай за двойка, в която и двамата са искали куче, единият не е вдигнал пръст за кучето в последствие, а после е бил родител, който прави всичко с детето. Става въпрос ако и двамата са искали, не единият партньор да го довлече насила.
Не е идеята да сравняваш грижите, а да видиш партньора в близка по подобие роля.
Какъв ви е стилът - релакс или психясване за всичко.
Ще ми е интересно ако някой има случай за двойка, в която и двамата са искали куче, единият не е вдигнал пръст за кучето в последствие, а после е бил родител, който прави всичко с детето. Става въпрос ако и двамата са искали, не единият партньор да го довлече насила.
Не е идеята да сравняваш грижите, а да видиш партньора в близка по подобие роля.
Мен никой не би ме взел за жена и майка на децата му, ако ме е тествал с куче. Честно, нямам и никога не съм имала желание да гледам такова.
Човека не е куче или коте, и бебето е на светлинни години по грижи от каквото и да се животинче. Аз бих определила родителите си като идиоти ако ме сравняваха с куче или използваха трейнинга си от кучето върху мен.
Бебето няма как да го пуснеш на балкона да си поседи там само. Или да му се скараш и то да не протестира.
Бебето няма как да го пуснеш на балкона да си поседи там само. Или да му се скараш и то да не протестира.