Отговори
# 15
  • Банско
  • Мнения: 2 450
Най-голям проблем според мен е консумацията на месо и то не домашно, а боклуците по магазините. После също толкова голям проблем е рафинираната захар и палмовото масло.
Много хора пазаруват без въобще да четат етикети, да не говорим че не ядът въобще зеленчуци и плодове.
Ами хляба? Изкуствен и приличащ на дъвка с избелена пшеница и кофти мая!
Ами солта? Избелена, преработена с извлечен йод, с извлечени минерали. Нищо не е истинско!
А който пие пък безалкохолни, пие отрова с оцветители, захар и Е-та!!

# 16
  • Мнения: 2 035
Факт е, че храната става все по-некачествена и все по-преработена и 'подобрена'... Аз газирано не пия, никога не съм пила. Сладко съм яла в много малки количества, не съм налитала никога и вкъщи сладко не държим, за да си имаме. Синът ми изобщо не обича, за пръв път опита сладко към 5тата си година и до ден днешен не яде на 14г е. Уж, гледаме да се храним здраеословно, но аз съм с ИР, диагностицирана преди 2 месеца и съм на глюкофаж. Нямам наднормено тегло. Нямам килограми за сваляне, но съм с ИР. При мен е по наследство от страна на баща ми има доста диабетици. Баба ми, четирите й сестри, децата им, тоест моите лели всички са с диабет.

# 17
  • Мнения: 83
Аз пък не мисля, че храната е чак толкова голям фактор, колкото се представя. През 90-те аз и други "градски чеда" ядяхме много по-големи боклуци (кренвирши, пуканки, соеви кюфтета, маргарини (които се представяха за по-полезни от маслото), пиехме степчета, а в някои години като 1991-ва и 1996-та дори сиренето беше лукс. Тогава обаче нямаше толкова много хроничен стрес и заливане с информация и дезинформация, които явно или неявно ти претоварват нервната система, оттам и ендокринната. Отделно ефектите от пандемията (както и самия К19) също допринесоха за отключването на не едно и две хронични заболявания, включително и ИР/диабет. Още нещо - технологиите последните години разделят ужасно много поколенията, всеки тийн си прави чат джи пи ти "проучвания", гледа си неговите инфлуенсъри и не се съобразява с мъдростта на по-възрастните от него роднини. Това също създава напрежение особено върху хората над определена възраст, които се чувстват непотребни и неадекватни на новата реалност.

Последна редакция: вт, 10 дек 2024, 18:38 от bgllama

# 18
  • Мнения: 626
Моля за тълкуване,

Инсулин 0 Мин   8, 6  (2,6 - 24,9)
Инсулин 120 Мин  36,8  (2,6 - 24,9)

HOMA - IR  1,74.     Нормален < 2,5


Глюкоза 0 Мин.   4,56.  (2,8 - 6,1)
Глюкоза 120 Мин.   8,31.  (3,5 - 7,8)


Според ендокринолог съм с преддиабет, ЛЛ не мисли така. Започнах и терапия със Сиофор.

Вашия опит какъв е? Благодаря за отговорите!
При мен на 0 Мин инсулин 9.8 ,глюкоза 4.9
На 120 Мин инсулин 9.4 а глюкоза 2.2....и при мен инсулинова резистентност,което е пълна лудост.Но предвид ,че това е третия ендокринолог с който се консултирам(по различни поводи) и факта ,че изправих косите на лаборантите с тази ниска кр захар,наложи се да дойдат да ме вземат,реших повече да не се вълнувам ..

# 19
  • Мнения: 626
Хората с инсулинова резистентност трябва внимателно да четат съдържанието на предлаганите билкови елексири.
В това, което е публикувано пише, че стимулира отделянето на инсулин. Което не е ОК. Стимулира до време, докато панкреасът се изтощи и после?

Факт е ,че хората чуят билки и хр добавки,решават ,че е безопасно.Дори само,невъзможността да се дозира точно,и да се изолира само необходимата съставка,вече е проблем...за евентуални алергии,допълнителни грижи

# 20
  • Мнения: 298
Аз пък не мисля, че храната е чак толкова голям фактор, колкото се представя. През 90-те аз и други "градски чеда" ядяхме много по-големи боклуци (кренвирши, пуканки, соеви кюфтета, маргарини (които се представяха за по-полезни от маслото), пиехме степчета, а в някои години като 1991-ва и 1996-та дори сиренето беше лукс.
Тогава как ще обясниш факта, че сега масово деца и тийнове са дебели. Те все са ученици, колко различен да е стресът в училище днес стреса в училище някога?

Моята теория, е че освен всички други фактори и отношението на лекарите е както отношението на слабите - ако някой е дебел, значи е слабохарактерен, ленив, не се обича и не се интересува, няма нужда да се хаби някой да го спасява.
Лекар на всякакво оплакване ти казва просто "намалявай храната".
Ендокринолог ти връчва листовка, в която основата е хляб, макарони, бобови и тестени изделия.
Като не искаш/не можеш сам да си отслабнеш, много ти здраве.

# 21
  • Мнения: 10 453
Децата сега нямат толкова двигателна активност, защото са забили носове в електрониката.

Не знам кои лекари изписват хляб и тестени, на мен ми дават "принципа на чинията" - 1/2 зеленчуци и плодове, 1/4 протеин и 1/4 бавни въглехидрати. И да, трябва да се намалява храната, за да се отслабва. В концлагерите дебели не е имало. Как пък не се намери един, който при онзи меко казано стрес да се окаже с ендокринно заболяване и въпреки глада да е бил дебел. Зловещ пример, но хвърля проблясък върху тезата "не ям, но не отслабвам".

# 22
  • Мнения: 2 040
Скоро с моя позната говорихме точно по този въпрос. Тя каза, че е дебела заради  проблем с щитовидната жлеза и дори с диета не може да  свали. Не знам дали е така. Според мен един разумен режим на хранене за по-дълго време би се оказал полезен за намаляване на телесното тегло въпреки тези проблеми. Нека да каже някой, който разбира повече от мен.

# 23
  • Мнения: 10 453
Много добре си разбираш. Системното обездвижване и злоупотреба с храна води до увреждане на ендокринната система и после отслабването става по-трудно. Народът иска някой "да ги оправи" без да влагат усилия. Сяда се пред компютър, пред телевизор, тръгва се на път и т.н. и започва отваряне на пакетчета с всевъзможни излишества ей така, само малко, просто да ги опитаме... Един професор лекар диабетик, силно затлъстял към момента на отключване на заболяването, беше дал интервю и казва, че предвид съвременния начин на живот средностатистическият човек приема дневно 8 пъти (осем пъти!!!) повече храна, отколкото му е нужна. Една баба казваше "няма кръвно, има стръвно". Май е валидно за всички болести. Затова лекари като д-р Емилова направиха империи.

# 24
  • Мнения: 298
Ми ето го пренебрежителното отношение, концлагери и подобни
Като в оня виц - гледам една дебела жена и се чудя, защо е толкова дебела, пак поглеждам - тя яде - ааа, ето защо е дебела Simple Smile

И, да, препоръките са/бяха набиване с бобови, зърнени и пълнозърнести, премахване на всякакви мазнини,  и ползване на синтетични подсладители. С такива лечения, въобще не ме учудва, че сред по-възрастните в момента има много диабет.

# 25
  • Мнения: 10 453
Кое е пренебрежителното... от храна се дебелее. Една дебела колежка на майка след служебен обяд си купила и пастичка от сладкарницата с думите "да видя как ще ми се отрази". Ами отразило й се е. Аз вчера вечерях чай и краставица, макар да бях гладна, но се прибрах много късно и не ми беше до софри. Няколко дни без късно хранене и на мен също ми се отрази, днес дънките ми стоят по-добре. Simple Smile С две автоимунни съм, едното от тях Хашимото и тези циркове как заради него е невъзможно да се отслабне на мен не ми минават.

# 26
  • Мнения: 838
Не е редно да се обобщава! Моята баба ( мир на праха и) беше много пълна и се хранеше като врабче. Знам защото живях с нея близо 4-5 години.
Със сигурност повечето хора са така както казахте - лапаницата е в повече, но винаги има изключения.

# 27
  • Мнения: 10 453
И аз имах пълна баба. Тя също се хранеше като врабче. Демонстративно си слагаше 2 супени лъжици храна в чинията и после се оттегляше от масата, докато всички останали се хранехме с нормални порции. Това денем. А нощем ставаше тайно да се нахрани без да се притеснява, защото има доста пълни хора, които се притесняват да се хранят пред другите. Дядо ми, когато забелязваше някоя липса, с усмивка и обич казваше "Дядо Боже е идвал да вечеря." Тя не направи диабет до последно, но се проявиха други проблеми. А той, снажният мъж, беше диабетик. Последната дума има генетиката. Simple Smile А моето предизвикателство е да тествам епигенетиката. Официалната медицина признава силата й. Но за нея се иска характер.

# 28
  • Мнения: 298
Циркове? Явно гладуването с чай и краставици не ви понася на нервите.

Как така преди няколко десетилетия хората не са били лакоми?
Как така преди почти всички са имали характер и твърда воля, и самоотвержено са лягали гладни на чай и краставица?
Хората са мутирали и затова сега са лакоми и дебели?

# 29
  • Мнения: 10 453
Laughing Май нещо във Вашите нерви има пропуквания, а пък четене с разбиране въобще да не търсим. Ето още малко разяснения...като коледен подарък. Simple Smile Гладна бях преди чая и краставицата, а не след това. Има правила в храненето, които човек като опознае, не търси настървено кюфтета, картофи и кроасани в 22:00 ч., за да се засити. А преяждания и дебеланковци е имало винаги. Само един пример - рубенсовите дами. Те не са достижение на 21 век. Нашите баби (на 40+ годишните) също не принадлежат на 21 век. Римските практики в храненето също са особено любопитни..за четящите. Колкото до мутация, днес наистина има мутации в качеството на храната и поведенческите модели на хората. Но стига толкова, че и други чакат подаръци. Simple Smile Желая душевен мир, ключов за здравето, настървените коментари вредят само на правещия ги и не могат да подменят истината.

Общи условия

Активация на акаунт