Добре. Извинявайте, че сговнясах темата.
Служби-мужби, абревеатури дето не вдигат телефон... даааммм, не става. Или може би Пловдив е дълбоката провинция. То ние, живеещите тук, затова го и обичаме ама в някои отношения е минус.
Служби-мужби, абревеатури дето не вдигат телефон... даааммм, не става. Или може би Пловдив е дълбоката провинция. То ние, живеещите тук, затова го и обичаме ама в някои отношения е минус.
Скрит текст:
Нямаше кой и как.
Взех кутийка, постлах я с нова хубава кърпа, която ми подариха онзиден в Домко. Не се събра в кутийката заради опашето. Нищо. Бях взела и торбичка. Завих я доколкото успях в кърпичката. Да ѝ е мекичко колкото е възможно в последния ѝ път. Смените на пазачите се бяха сменили в магазина и тъкмо слязох видях другия пазач - по-симпатичен възрастен господин - да излиза отпред за цигара. Помолих да ми помогне да просвети с телефона ми докато я взема.
Кротичко и тихо ама три пъти обясних за колегата му и напсувах с възможно най-цветните псувни в асортимента ми. Ей така - да си го изкарам на някой. Щото имах нужда. Щото и аз може да не съм стока ама и мъжовете напоследък не са мъжове, а нек'ви кифли.
Хубаво-лошо - занесох я в контейнера. Пазачът дойде с мен. Не съм го карала. Сигурно усети някаква злоба в мен. И си е рекъл човекът "Я чакай тая лудата да не вземе и мен да запсува".
Никога не съм страдала така за улично коте. Може би защото се подготвях, че ще ѝ подсигуря къщичка за зимата, а не това.
Използвах ръкавички за да не донеса нещо на Пиратчето. Пуснах дрехите, с които бях на висок градус в пералнята.
Това е.
Сега ще си поплача, ще си попуша.
Извинете ме.
Взех кутийка, постлах я с нова хубава кърпа, която ми подариха онзиден в Домко. Не се събра в кутийката заради опашето. Нищо. Бях взела и торбичка. Завих я доколкото успях в кърпичката. Да ѝ е мекичко колкото е възможно в последния ѝ път. Смените на пазачите се бяха сменили в магазина и тъкмо слязох видях другия пазач - по-симпатичен възрастен господин - да излиза отпред за цигара. Помолих да ми помогне да просвети с телефона ми докато я взема.
Кротичко и тихо ама три пъти обясних за колегата му и напсувах с възможно най-цветните псувни в асортимента ми. Ей така - да си го изкарам на някой. Щото имах нужда. Щото и аз може да не съм стока ама и мъжовете напоследък не са мъжове, а нек'ви кифли.
Хубаво-лошо - занесох я в контейнера. Пазачът дойде с мен. Не съм го карала. Сигурно усети някаква злоба в мен. И си е рекъл човекът "Я чакай тая лудата да не вземе и мен да запсува".
Никога не съм страдала така за улично коте. Може би защото се подготвях, че ще ѝ подсигуря къщичка за зимата, а не това.
Използвах ръкавички за да не донеса нещо на Пиратчето. Пуснах дрехите, с които бях на висок градус в пералнята.
Това е.
Сега ще си поплача, ще си попуша.
Извинете ме.
