Пубертетът при момичетата над 14 години - как да подготвим децата ? - тема 22

  • 34 815
  • 749
  •   1
Отговори
# 465
  • Мнения: 22 527
Опитах се , но той дори рядко й звъни...
    Лисе, трябва много сериозен разговор с абдикиралия родител. Защото е много готино да си добро ченге, а друг да го отнася.
    [/list]

    # 466
    • Мнения: 647
    Лисичка, може ли да ми пишете на лично? Благодаря:)

    # 467
    • Мнения: 4 529
    Какво да говориш с някой, който не се интересува от детето си. За съжаление е сама, тийнката също изживява раздялата на родителите си и не знае къде се намира. Професионалната помощ е чудесна, но трябва да си готов да я поискаш а тийновете не винаги знаят какво искат. Психолога по скоро да е за теб, лисичке, да можеш да си изкараш чувствата и да обработиш раздялата и да ти помогне да се разбереш с тийна.

    # 468
    • Мнения: 22 527
    Раздялата беше когато тя беше в първи клас.

    # 469
    • Мнения: 7 978
    Дори девойката да не пожелае да се срещне с психолог, пак ще има полза. Лисичка ще получи професионален поглед отстрани, непредубеден и трезв. Ще получи съвети за справяне при някои ситуации, работещи тактики и ефективни стратегии. Пък може девойчето да се реши за среща, едва ли и тя е щастлива от конфликтите с майка си.

    16 годишна е и нашата девойка. Хем съм гърмян заек, имам опит с пубертета на момчетата и то сериозен, и пак ми е трудно на  моменти с нея. Знам, че ще мине, дишам и броя до много. Но и не спирам да работя над себе си, за да не късаме връзка и доверие и да не я изпусна да залитне в крайности. А тя е от наистина добрите деца. Просто възрастта е страшно трудна. И за нея, и за нас.

    # 470
    • Мнения: 184
    Здравейте! Явно при всеки си има по нещо! Моята дъщеря също кара трудно пубертетът: затворена, притеснителна. Правехме пълни кръвни тестове: хормони, дефицит на витами. Оказа се , че холестеролът и ( тя е 42кг/163 см) е леко завишен има и хиповитаминоза( недостиг на витамин Д).
     Какво до кажа, до 6 клас беше супер спокойна, от там нататък отключи социофобия.
    Много е трудно! Едните не могат да ги приберат, другите като дъщеря ми трудно може да ги накара човек да излезнат. С много психолози съм говорила и всички твърдят, че възрастта е много трудна и трябва да се подхожда с разбиране и търпение. Аз лично съм притеснена , че дъщеря ми се чувства нещо по-малко от останалите, защото не е така!
    Кураж момичета, трябва да се справим! Правим го за децата си!❤

    # 471
    • Mediterraneo
    • Мнения: 42 841
    Моята ходи на психолог, пие и антидепресанти. Прибягнах до тази опция след много мислене и консултации. 6 месеца ще ги пие, а ефектът започна да се вижда след първия вече( пу-пу), въпреки че беше на въвеждаща доза. Изписаха й най- леките възможни, без привикване са. Тя самата казва, че усеща ефект. Казва, че досега все едно е била под вода Sad Продължава с психолога на всеки 10 дни, при детския психиатър ще ходи веднъж месечно, докато приема медикаменти.
    Мисълта ми е, че има случаи, в които помощ си трябва. Моята сама настояваше за психолог, слава богу, допаднаха си, въпреки че й отне време. Искането на психологична помощ не трябва да е табу. Тук този вид медицински услуги са широко разпространени, много деца посещават психолог.

    # 472
    • Мнения: 6 530
    Едно от момичетата, в групичката на дъщеря ми посещаваше психолог. Според моето дете ефектът е огромен. Всяка помощ  е полезна.

    # 473
    • Мнения: 1 645
    Малката_цветарка, моята дъщеря е по същия начин. Затворена е, не излиза много. Има 3 приятелки от новия клас и едно момиче от стария клас, с което поддържа връзка. До 7ми клас не беше така! Имаше си една групичка, с която излизаше често напред-назад, хем тогава имаха и матури, и ходене по уроци, и доста учене.
    Забелязвам, че и други са така обаче, не е само моята. Говорих си с майката на нейна приятелка, вика ми “само седи вкъщи, чете книги и учи”. Е, моята е по същия начин. Социалният живот явно не я влече, интроверт е. С непознати не обича да говори. Не че е толкова притеснителна, колкото самата тя не иска да общува. Говорила съм с психолог, че ме е страх да не стане прекалено асоциална, но ми казаха, че то си е до характер и темперамент, но наистина като по-малка не беше чак така.

    Последна редакция: нд, 04 май 2025, 11:02 от kalina_pehlivanova

    # 474
    • Мнения: 184
    Малката_цветарка, моята дъщеря е по същия начин. Затворена е, не излиза много. Има 3 приятелки от новия клас и едно момиче от стария клас, с което поддържа връзка. До 7ми клас не беше така! Имаше си една групичка, с която излизаше често напред-назад, хем тогава имаха и матури, и ходене по уроци, и доста учене.
    Забелязвам, че и други са така обаче, не е само моята. Говорих си с майката на нейна приятелка, вика ми “само седи вкъщи, чете книги и учи”. Е, моята е по същия начин. Социалният живот явно не я влече, интроверт е. С непознати не обича да говори. Не че е толкова притеснителна, колкото самата тя не иска да общува. Говорила съм с психолог, че ме е страх да не стане прекалено асоциална, ни ми казаха, че то си е до характер и темперамент, но наистина като по-малка не беше чак така.

    Ние работихме с психотерапевт. Тя приемаше също антидепресанти ( 6 месеца, най-леките, не пристрастяващи ), както прочетох в пост по-нагоре на Тарталета. В класа също има 2 момичета, с които е по-близка. Иначе онлайн си общува с още 4 тийна от друг клас. При нея също всичко беше ок, тя иска да общува, но изпитва някакво притеснение. Виждам го. Аз също постоянно се консултирам с психолог, защото постоянно си мисля, че вината е в мен. Тя ме уверява, че това е период, който отминава. Просто ме насърчава да бъда да детето си и да и давам непрекъснато кураж, подкрепа и разбиране. Много е трудно да гледаш детето си така затворено, направо душата боли.
    Надявам се да преминем през това бързо.🙏🏻🍀

    # 475
    • Мнения: 1 479
    И моята е така, с тази разлика, че и не учи. Играе по цял ден на телефона в къщи, рисува си, размотава се. С някои деца и не иска да общува, не си харесва особено съучениците, казва, че се интересуват само от чалга, от цигари, от гаджета и са й скучни. Но пък и с децата, които харесва се притеснява да общува. Като малка не беше така, а беше супер общителна и с деца, и с възрастни. И нещо се промени преди четири години, когато беше на 11, тогава пролетната ваканция беше последната в която излизаше и после край, започна да отказва на всички и да не общува с никой, дори и в училище, дори и с деца, които познаваше от 3 годишна. Тя между другото иска да я заведа на психиатър и да пие хапчета и всичко да се промени с вълшебна пръчица, но не знам как става - психолог ли трябва да ни насочи, че сме за такъв лекар? Даже и да се среща с психолог се срамува, миналата година се срещаше онлайн с един и без да си включва камерата, после спря, защото той много я притискаше по въпроси за кариерно ориентиране, учене и т.н. Сега се е навила пак, определила ми е дата 07.05 да й запазят дата, даже в календара я огради. Понеже аз също общувам с него, ще го помоля да постави кариерното ориентиране на по-заден план, така или иначе планове да учи в чужбина или някоя тежка специалност като медицина нямаме, приоритет в момента ми е детето ми да е спокойно и щастливо и да стане малко по-оправна и самостоятелна. А и по-решителна и смела. Предлагах й да опитам да я преместя в друго училище, в паралелка, за която имаше бал, но не й харесваше името, а сега съжалява, че не е там, не и не. Ще я е срам още повече да се мести, не иска дори да опита, предпочита да знае, че още 3-4 години ще й е гадно, но не и нещо да подобри. Някак си ми е дори трудно да разбера такова пораженческо мислене, особено на 15 години.

    # 476
    • Mediterraneo
    • Мнения: 42 841
    При нас психологът поиска консултации с детски психиатър. Педиатърът преди това ни прати на психолог. Но в Бг май няма такава практика, психолозите са само на платен прием.

    # 477
    • Мнения: 1 479
    Благодаря. Да, на платен прием ходим, този психолог с който единствено се съгласи да се срещне дъщеря ми май не  работи със Здравна каса. Но тя не иска да е някой от града ни, защото се притеснява. Поне мога да го питам, мисли ли, че има нужда от психиатър и евентуално да ни препоръча някой добър.

    # 478
    • Мнения: 184
    Моята дъщеря си учи, в рамките на нормалното. Също предпочита у дома да рисува, да слуша музика и да играе на телефон. Понякога между хора чувам познатото : “Мамо, лошо ми е”, “Мамо, причерня ми” и изтръпвам!… Не винаги, но се случва! Факт е, че и кръвното и пада. И често това се случва около цикъла, явно допълнителните хормони я товарят още повече!

    # 479
    • Мнения: 1 479
    Моята има и проблеми с цикъла в последно време, стана нередовен, ще трябва пак да ходим да изследва и хормони. Отделно като няма достатъчно разходки и движение на чист въздух ли и често се чувства не във форма, изморява се понякога бързо, понякога я дразни светлината, като е стояла дълго в къщи.

    Общи условия

    Активация на акаунт