Как да продължа със съпруга ми?

Семейния кодекс..
Чл. 24. (1) Съпрузите имат равни права върху общото имущество. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил при прекратяване на имуществената общност.
(2) Управлението на общо имущество може да извършва всеки от съпрузите.
(3) Разпореждането с общо имущество се извършва съвместно от двамата съпрузи.
(4) Разпореждането с вещно право върху обща недвижима вещ, извършено от единия съпруг, е оспоримо. Другият съпруг може да оспори по исков ред разпореждането в 6-месечен срок от узнаването, но не по-късно от три години от извършването му.

А и имам много близка на мен, а която бившия ѝ съпруг (в момент на яд) го направи, но тя толкова искаше да се махне, че не послуша адвоката да повдигне темата със възпрепятстването на ползване на семейното жилище ..

Хей момиче, колко има още да му вземаме още от този живот? Защо да живееш така? Защо да си наранена всеки божи ден?
Дай си шанс! Прецапай през трудното - стани свободна и виж дали пък няма да се появи някой теб и само теб да избере, само за теб очи да има.

Чувстваш се отхвърлена, предадена, неизбрана - защо да живееш така. Дай си шанс да се излекуваш и тази рана да се затвори.

Да, омръзваме си след амнайсет години заедно, спира страстта, става скучно. Решил да се "събуди" и се е увлякъл по друга - ами жив и здрав да е, но това не е ок за теб! Като е разтурил семейството няма как да му е угодничко с чист и ошетан дом, децата да идват, празници да има. Не, не - така не става. А и ти така не можеш друг да допуснеш до себе си. Трябва да си минеш през раздялата, да се излекуваш, да усетиш самотата и после свободата, да срещнеш човек.

Всички ще свикнат с новия порядък - децата ще идват, близките ще контактуваш, семейните приятели ще изчезнат. Няма лошо, макар и страшно да почнеш наново. Има живот и след развода!
Какво ще стане с него ли? Ами ще се виждате по празници, заради децата. Ще си говорите хладно. Ще си му бясна, че те е предал. Връзката с тази жена ще приключи, защото той ще иска повече внимание, разполагайки с повече свободно и самотно време. Времето убива подобни "любови". Дали ще срещна друга - не знам. Дали ще се опита да те спечели обратно - не знам. Но ти заслужаваш повече от тази тъпа ситуация.

Седни и сметни какво имате и как да го разделите така, че всеки да има собствен дом. Гледай себе си и не бъди безкрайно толерантна.

Имаш право и да си обиена и да си бясна и да си наранена! Но живейки така това ще продължи дълго.

Cat13, има един сайт Chump Lady. Отвори го и чети, чети, чети. Целият го прочети. Напоително. Чети и коментарите под всеки пост. Те са стотици. Ще ти светнат много лампи. И ще разбереш какво да направиш. Иначе ще стоиш дълги години в тая разкрачена ситуация, без да си обичана, без да си погалена, без да си желана, пълноценна. Половин човек, треперещ в страх и вкопчен в илюзията, която отдавна е на парчета.

Болднатото е емоционално изнудване, предварително насаждане на потенциална вина, обременяваща партньора с натрупване.
("За никъде" се пише слято)

Не си самостоятелна. Ако беше, да си се изнесла отдавна, или да сте поделили и кой откъдето е.
Щом ти е добре в неудовлетвореност, стой си, и го играй "Спасителката от плажа обслужващ персонал".
Всеки има и изпитва за нещо някакви трудности. Но, ако ще си с някого, трябва всичко да ви е наред, а сексът повече от добър и редовен, това е в основата на връзката. Ако е за битовизмите, по-добре сама, че само си пречите.
Себеуважение и самодостатъчност, емоционална стабилност и психика не виждам в теб.
Такива отношения не ги разбирам, и не бих стоял. Неудовлетоврена, и незадоволена жена не ми трябва, еле пък аз да се чувствам така.

Явно е така. А съм силен и упорит човек, справила съм се с доста неща в живота и то основно аз, с неговата морална подкрепа, но действията и борбата са били мои.
И ето, че не мога да се справя емоционално сега. За учудване на всички познати, които знаят колко съм борбена.
А пред него съм като парцал, в който той си бърше краката. Чак се ядосвам на себе си, но не мога да изкореня това обсебване. Все си мисля, че трябва да му простя, че всичко ще се оправи, че е моментно... Може би не ми се почва наново, нов дом, сама, взаимоотношения с мъже и т.н.

Авторке, няма как лесно да се справиш емоционално след такъв крах. Не се обвинявай, дай си време да се съвземеш и помисли как ще си организираш живота занапред.
Та това са 20 години, целия ти съзнателен живот с тоя човек, няма как да се събудиш утре и всичко да си забравила.
Интересно ми е, при такова предателство, как не се ожесточаваш към него, нямаш ли его, което да иска да го заличи от тоя свят, а просто приемаш роля на жертва, та чак да му се молиш?

Кети, аз и много други мацки тук във форума, и много други хора навън, и мъже, и жени, не толерират изневяра, и това е край на всякаква връзка, обвързаности, семейство, бит, отношения, и каквото искаш го разбирай. Елементът, субект, настоящ, ще е бивш, спира да съществува, и се забравя, че е на Земята изобщо. Себеуважението ми не би допуснало такова нещо. На мен не ми се е случвало никога, правя това уточнение. Няма как да си представя да съм влагал години чувства, емоция, сърце, ресурси, и да простя такова нещо. Когато връзката нещо изстине, се прекратява, дори да е след няколко опита за "прошка". При теб е много по-зле -> не ти да искаш да се "коригираш" и поправяш, извиняваш, той трябва да ти реве и да е на колене образно казано, ерго извършителят на деянието. И дори да изчезне прелюбодейката, да ви се възвърне  с "о, чудо!" сексуалният живот, винаги горчилката ще си остане.

Да, това е най-странното. Всички ми казваха да го наритам още като разбрах и той не се е почувствал гузен и не е съжалил. А аз даже му се молих, защото той хвърли вината върху мен.


Въпреки, че бях много наранена като разбрах, бях склонна да повярвам, че може би наистина не е сериозна връзка, само служебно общуване, че аз съм ги преувеличила нещата, че не е имало секс, само залитане.
По-големият проблем е отношението му към мен, дори и да не е имало изневяра.

И напълно си прав. Отново казвам, че дори за мен самата, това поведение е супер странно. Емициите ми бяха много и различни. Ако имах време да осмисля ситуациацията, може би сега щеше да е друго. Действах прибързано, емоционално. Много, много нелогично и неразумно.

Съветвам те, да включиш инстинкта си за самосъхранение, да вдигнеш гордо глава и да му покажеш, че си жена с гордост и достойнство. Боже, да му се молиш чак, това е недопустимо, каквото и да ти коства.
Жена, която се поставя в краката на мъж, никога няма да е зачитана, още по- малко уважавана.
И такива неща, не се прощават.

Обменяйки размисли, и прехвърляйки някоя и друга тема, и не само, за пореден път се убеждавам колко много жени, сякаш и мъже, не могат да казват категорично "не", да заявяват и вербализират проблемите си с човека до тях, да водят диалог, да неутрализират токсичността от живота си, при голямата част всичко е един компромис. Въобще "пробойните" в повечето връзки са много.

Не си мисли, че поведението ти е нелогично и нечувано. Не си нито първата, нито последната, която има нужда от време, за да разгърне емоциите си, да намери себе си и т.н

Първо мисли всеки ден върху въпросите и проверявай дали отговорите се променят - ако трябва си пиши.
1. Какво изпитвам към него в момента?
2. Защо го изпитвам?
3. Какво изпитвам за ситуацията, в която съм?
4. Защо се чувствам така?
6. КАКВО ИСКАМ ДА СЕ СЛУЧИ от тук нататък?
7. Мога ли да простя и забравя? Искам ли такъв живот "след това"
8. Сърцето или егото ми не иска да го пусне?

Има значение и семейството, в което си отгледана - дали е имало подобни травми и какво ти се е наслагало.

В момента си в онзи скапан период, където си се вторачила в това какво ТОЙ иска, изпитва, мисли, защо е направил, какво иска от теб нещо си  - той, той, той! Ами майната му! Ти имаш свой живот, в който си главен герой. Не ставай второстепенен герой в собствения си живот.

Стигнах до това как той ти е изневерил, а ти му се молиш.
Не, не мога.
Отивам да дочета.

Присъединявам се към мнението. Никой брак не е един и същ от сватбата докато нещо ни раздели. Има всякакви периоди, и много хубави и много лоши. Един си тръгва веднага и не иска да търпи, друг прощава и запазва статуквото заради себе си, заради децата, заради хората и т.н.
Остани и си живей живота с твоя си ритъм, прави си ежедневните дейности както на теб ти е комфортно, спри с анализите ама как, ама какво , ама защо. Дай време на себе си да се изясни картината и ще решиш, ще стане.

Да, на този етап смятам точно това да направя! Още малко ми трябва за да спра с всякакви анализи, което ме тормози всъщност. Както и с очаквания за бъдещето - кой, с кого, как. Каквото дойде, трябва да живея днес и за себе си.

А как се чувстваш от това, че го виждаш в дома ви? Предполагам, че поне не лягате в едно легло, но сигурно се налага да се храните заедно, да идете някъде заедно, заради децата и роднините, вещите ви сигурно се перат в обща пералня. Аз не бих могла при подобно отношение (дори да не кръшкаше). Щеше толкова да ми е обидно, че да ми се гади, когато ми е в полезрението.