Как да продължа със съпруга ми?

Била съм в подобна ситуация с тази разлика, че мъжът ми въртеше 3 наведнъж, не една. Положението ми тогава хич не беше розово заради болното ни дете. Аз не работех, защото две години след раждането на сина ми буквално живеехме в болниците. От едната излизахме, влизахме в друга. И в този момент хубосникът имаше желание, енергия и време да си хойка. След като се прибрах един ден от поредната болница видях мобилен телефон под спалнята, за който не подозирах. Накратко от там разбрах за любовниците. Прочетох му всички чатове. Тогава без да се замислям реших, че бъдеще с този човек няма да имам. Само да вметна, че беше идеалния баща и съпруг. Гледаше ме като принцеса.

 Детето ми се закрепи, тръгнах на работа и второто нещо, което направих е да се разведем. Нищо, че аз работех за 1500 лв, а той имаше строителен бизнес. Продадох си и скъпата кола, която много си обичах.

Е, животът продължи и без него. Просто нямаше как да погледна с любов отново в очите му, нямаше как повече да го докосна, нямаше как повече да продължа да говоря дори нормално с него. Проявих здравословна доза егоизъм и реших, че аз и спокойствието ни с детето са много по-важни от всичко друго.

Разводът не е непременно толкова тежко нещо. Зависи на какъв режим превключиш и кое ти е по-важно-дали стените и материалните придобивки или спокойствието и самоуважението ти.

Животът НАИСТИНА е много кратък и си помисли дали искаш останалите ти години да си изтривалка. Изборът е твой и знай, че мъжете не са свършили. Понякога дори е много по-добре да останеш сама. Много неща ще разбереш за себе си.

Не мога да твърдя със сигурност, но животът ми е показал, че един мъж или изневерява постоянно или въобще не, така че едва ли е първата му, но просто сега си разбрала.

С голямо отгледано дете, не зависеща финансово от мъжа си, изобщо не бих го търпяла. Да си хваща багажа и при колежката. Живота е един за всички!

Според мен в създалата се ситуация това не е добре за авторката.
Тя изпитва негативни емоции, които ще бъдат подхранвани от живота заедно и напълно възможно е да я поболеят.

Не е готова на раздяла, но да кибичиш и чакаш някой, който те е забърсал без капка жал за емоциите ти и едно извинение даже не е казал е неразумно и саморазрушително.

Щом се е стигнало до тук, пътят към края се в отворил.

Да, спим в едно легло, ядем заедно, ако е по едно и също време, той готви, обслужва ме.
Ако бях с чувство на неприязъм, нямаше да сме заедно, нямаше и тази тема да я има.
Всичко това е така, защото съм с надеждата за оправяне, един вид да се осъзнае. Психологът ми каза, че трябва да не слагам стена, ако има шанс за оправяне.

Какъв е тоя психолог, който ти казва какво да правиш и какво да не правиш?

Сега си представи, че той е около 40 годишен. добре сложен, работлив мъж, който те уважава и   желае сутрин и вечер.
 После го погледни него и помисли, има ли за какво да съжаляваш чак толкова.
Мъжете много добре си дават сметка, какво представляват. И те имат огледало и те мислено са се сравнявали с готини мъже . Освен това не са слепи и ако "любовницата" е по непривлекателна от съпругата са го забелязали още в началото.
На мен не ми харесва, че той е "хем на@ран, хем голям".

Какво осъзнаване, когато той те брои за част от мебелировката. Нещо като стария фотьойл, с който свикваш и ти е жал да изхвърлиш, хем вече не го ползваш и не можеш да го понасяш, но го чистиш и му слагаш възглавничка с къдрички, че да не се излагаш пред гостите. Но пък удобно седиш на новия стол-люлка в това време и гледаш с досада към старата мебел.
Смени си психолога, щом ти дава наклон. Не е професионално от негова страна.
Това, че спите в едно легло ме втрещи точно толкова, колкото това, дето си му се молила как ще се промениш.
Работи върху самочувствието и себеуважението си.

Не го решава. Ама го прави по-приятен и не толкова наложителен.

Авторке, бях в същата ситуация, само че с 2 деца - едното на 9, другото на 17 години. Ако тогава те бяха по-големи, нямаше и за миг да се замисля, директно на минутата, в която стана ясно за другата жена, мъжът ми щеше да излети от вкъщи. Само и единствено заради тях дадох време на моя да си помисли добре какво ще прави, като ясно му заявих, че държа на семейството ни и искам да го преодолеем и да сме заедно. Ужасна грешка!!!! Знаеш ли какъв беше резултата? Връзката им си продължаваше безпроблемно /и там служебно уж/, а отношението му към мен стана още по-нагло, накрая дори ми се подиграваше. Сигурно си е мислил "еее, страшен играч съм, да" Едвам изтърпях 6 месеца и го изгоних. После се разведохме. Травмата още я преживявам, но вече съм много, много по-добре. Трудно е, но вариантът да останеш с такъв човек и да се тормозиш, е просто убийствен.
Не си струва нервите, авторке. Опитай, дано се осъзнае твоя, но ще има да страдаш.

Ще се осъзнае след някоя и друга година, когато съвсем спре да му става знаеш кое, но пък се включат болежки, прегледи, диагнози. Бъди сигурна, че тогава гадже на хоризонта няма да има, ще останеш само ти, любящата съпруга. Моли се един от вас да се спомине, преди да стигнете до памперсите за възрастни, щото отсега мога да ти кажа кой чии ще сменя при нужда и кой - тъкмо обратното.
Както си го направиш.
Аз не съм от тях, дет' за всяко нещо пращат съфорумките да се развеждат, и имам нерви и търпение за много мъжки недостатъци, но такова брутално унижение не бих простила никога, нито бих живяла с източника му дори 15 минути, дори да имам 15 любовници. Елементарно достойнство, да му се не види.

Целият зор за 1 апартамент, в който и двамата са свикнали за живеят и приемат като защитна стена.
И предвид, че всички я възприемат като борбена, авторката ще се "бори" и за брака за да не се окаже, че с всичко се справя с един извеверяващ мъж не може.
И това не са чувства, а "какво ще кажат хората", "как ще живея сама", ще си намеря ли друг мъж и т.н.
Един подреден и предвидим живот, който ще излезе от коловоза и ще хвърли авторката в неизвестното.
Ако горното е по-важно логично е да го чака да се наиграе и да се прибере, защото и той не иска да се изнася.
Въпрос на търпение.

Жената няма да се разведе, няма да се изнесе и каквото и да се случи, тя ще си трае. Такъв й е мирогледът и ценностната система. Всякакви хора има, тя в случая просто изпуска парата с темата.

Е, не е лесно да се зачеркне 20 години съвместен живот.

Ами да, по-добре съквартиранти следващите 20 години, отколкото да ги зачеркнеш. Сакън : )