Пубертетът при момчетата - тема 17

  • 40 347
  • 769
  •   1
Отговори
# 585
  • Мнения: 28 859
Аз никога не съм си слагала упойка за правене на зъб, освен ако не е бол сериозен проблемът.И като кажа, че не искам и зъболекарите ме гледат странно.Ама как така?

# 586
  • Мнения: 1 450
Моя приятелка, която живееше в Англия не можа да намери зъболекар, който да лекува кариес на 6г.дете без пълна упойка и се наложи да си дойдат само заради това. Това е случай от преди 15г.и за нас беше нещо нечувано до този момент.
  По този повод да ви питам, водите ли децата профилактично на уролог?

# 587
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 553
В какъв смисъл профилактично? Моето дете имаше проблеми и съм го водила, вече е ок и не виждам смисъл от ходене за профилактика.

# 588
  • Мнения: 1 164
При някои деца наистина се налага да се извърши манипулацията с пълна упойка, но проблемът е, че нито разполагат с антидот, нито с реанимационен екип. Ето това е истинският проблем. А относно е родителите, които умишлено търсят пълна упойка - според мен в въпрос на невежество..

И да е по темата - вашите тийнейджъри наближаващи пълнолетие, имат ли желание за шофьорски курсове и ако да, каква цена са ви давали, че се ужасих от новите цени 😅

# 589
  • пустинята Гоби
  • Мнения: 8 553
Аз имам двама колеги, на които им се предложи лечение на зъбите на децата им с пълна упойка, защото просто на стоматолозите не им се занимаваше. И двамата намериха читави такива, които оправиха пулпитите без да се налага такава. Едната клиника е точно спряганата тук, другата е подобна. Зъболечението с пълна упойка, освен всичко друго, струва майка си и баща си. Това най-вече го налага като наложително, не друго…

# 590
  • Мнения: 17 233
В САЩ им пускаха райски газ. Иначе аз съм имала 6 часова операция. Само с местна упойка ( няколко, доста упойки), но цялата бях накачулена с монитори, които да ми следят състоянието.
На профилактичен зъболекар е всеки 6 месеца. На лекар, годишната профилактика за картотекирането. На уролог е ходил няколко пъти, но ни бяха казали какво да наблюдаваме и откак е влязъл в пубертета ( и тестисите спряха да се качват нагоре) не е ходил.

# 591
  • София
  • Мнения: 2 732
Шофьорски курс миналата година в началото в София - 1200 лв. Сега чуваме, че цените са много нагоре.

На уролог не беше ходил, малко преди да направи 18 се появиха оплаквания, та се наложи оперативна намеса.
Много вероятно и при малкия да е така, но е рано да го мислим, няма какво превантивно да се направи.

# 592
  • Мнения: 1 450
Няма някакъв проблем. Като бебе сме правили операция на ингвинална херния, следяхме до пълно възстановяване и след това никога не съм го водила. Може би не е лошо за профилактика....ама чак се плаша как да му го кажа.

# 593
  • Мнения: 28 859
Не ги водя на уролог профилактично

# 594
  • Мнения: 13 232


И да е по темата - вашите тийнейджъри наближаващи пълнолетие, имат ли желание за шофьорски курсове и ако да, каква цена са ви давали, че се ужасих от новите цени 😅
Моят започна курс на 17г и 9 месеца, нямаше търпение. Не помня такса, май около 1000лв беше, но имаше отделна такса БЧК, май 70 лв, както и преди изпита той сам си пожела няколко допълнителни часа,там вече наистина не помня цена.Има и цена накрая за медицинско, документи. Не е нещо непосилно. Сега е на 19г,повече от година е шофьор, много е внимателен и спокоен(за разлика от колоезденето, друга тема е там)

# 595
  • Мнения: 65
И аз не водя тийна на уролог профилактично. Каква е идеята изобщо, пропускам ли нещо? Само на зъболекар ходи профилактично.

На познато дете му правиха няколко млечни зъба с пълна упойка, когато беше на 5 години. Sad Майката много се беше притеснила, но това им беше единственият вариант. Понякога явно се налага.

# 596
  • Мнения: 5 603
Синът ми ходи на зъболекар профилактично и веднъж в годината на педиатър профилактично. На уролог трябваше в един момент да го заведа, но докато се наканя да му взема час, проблемът се разреши от само себе си.

# 597
  • Мнения: 1 191
На мъжки доктор си ходят по мъжки. И ние не го водим профилактично, но при най-малкото оплакване отива. Добре, че в България на много места приемат и без записан час, в чужбина е по-сложно.

# 598
  • Мнения: 622
Тя , обаче, отсича, че това няма да стане, защото има планове за него на учи в конкретно училище и да стане икономист.🤪
Все едно чета за себе си Joy
Исках да рисувам. "Да, ще проверя училищата" (по-конкретно днешната НГПИ). "Ами не те записах, защото не ми хареса базата".
Детето трябва да стане икономист и да кандидатства в Икономическият техникум. Реших си задачите и ми беше скучно... рисувах си по черновата. Дисквалифицираха ме с "2" Joy
Детето реши, че има и УНСС, но година преди завършване реши да стане инженер. Ужас. Ама защоооо?
Учих и в УНСС. Кандидатствах, приеха ме с 5,75. Исках една специалност, "не, ще се прехвърлиш в еди коя си". Срам ме е да си отварям книжката, защото имам само една 3, учила бях, но по чужд учебник и ми подсказаха на изпита. Даже работа искаха да ми уреждат. 3 год. задочно. Записах 2ри курс и се отказах.
Ако учех по избраната специалност може би щях да го завърша.

Синът ми е по-самостоятелен от кака си. По отношение на административни работи. Само при откриването на банковата сметка искаха присъствие на родител, защото беше на 14.
При ЛЛ ходи сам.
На мъжкият лекар го водих аз, защото му предстоеше операция. На операцията беше с ММ.

Каката обаче се стараеше повече в у-ще.
Тийна учи по предметите, които са му интересни. Не се старае по останалите... "не ми трябват".

# 599
  • Русе
  • Мнения: 7 936
Малкият има асансьорен тестис и го оперираха като беше на три години. След като мина операцията не съм го водила. Особено пък за профилактичен. То и без това тази операция ще ми държи влага поне още два-три живота ( по повод и анестезията: по време на тази операция тъпият анестезиолог не го аспирирал, а малките деца много секретирали по време на упойката. Върнаха го в стаята, а той издава едни много нетипични звуци за излизащо дете от упойка (имам опит от големия). Казах на сестрата, тя ми се скара, че било нормално и си замина по работите. Гледах го и цялото ми същество крещеше, че нещо не е наред. Е, след няма и 5 мин спря да диша. Крещях за помощ и правих изкуствено дишане. Беше абсолютно сюрреалистично. Пак, че някой ме чул та се изсипаха сестри, реаниматор, доктора му...Два часа му отне на реаниматора да го стабилизира напълно, а аз още получавам сърцетуп като чуя за пълна упойка.)

Чак догодина малкото ще кара шофьорски курс, а преди 3 години за големия платихме малко над хиляда (май).

Общи условия

Активация на акаунт