Загуба на интерес след брака към жените

Отговарям ти често възникваща ситуация от практиката:
- Вие на мое място как бихте постъпили?
- Аз не съм на Вашето място.

С други думи, не искам и не е нужно да си представям каквото и да е.

За още по-убедително да беше написала също, че пред входа е настъпил и едно хубаво кучешко лайно. Та съвсем картинно да стане... На практика обаче говорим за неподредени обувки в антрето, а не за освинване на хола.  Това е все едно да сравняваме да те плеснат по дупето и да те пребият от бой.

Не, в хола беше, това  накара в някои постове да предположат, че се връща пиян.

Но в антрето е по-често срещан случай, затова можем за удобство да коментираме него. Децата така си оставят обувките,  изува ги и те изхвърчат където попаднат. Затова родителите винаги им казват и показват - "взимаш обувките и ги подреждаш една до друга ето тука". Където няма да се спъне някой в тъмното в тях. И така колкото пъти трябва. Но децата са деца,  а от и към зрял мъж такова онтошение е оскърбително. Не можем да се държим с него както майка с дете, нито той трябва да се държи така. Затова единият начин е да прибираш и преглъщаш - защото  се радваш, че в антрето ти има мъжки обувки, а другия не знам кой е точно, но за себе си лично тия неща съм ги сложила в ред много отдавна. Макар че има рецидиви, и опити за връщане към фабричните настройки, тъй като ние сме от поколение, възпитано  в общество, в което беше жизнено важно да имаш мъж и затова жените преглъщаха много. Деца сме на родители, живели в патгриархалния модел, в който  всичката работа от деца до домакинство е женска, докато мъжът лежи под москвича, или си приказва с комшията, който лежи под москвича, докато стане време жена му да го извика за вечеря, после да вдигне масата, да приспи децата и след това сигурно и секс са очаквали.
Нашите деца виждат друго в семействата ни и  затова вече тия проблеми се срещат рядко, и общо взето не ги търпят. Много е трудно да убедиш едно младо момиче, че трябва да прибира обувки заради благословията да има мъж.

Разбира се, обувките,  са само пример, символ на битовизмите и досадните , но задължителни  неща, които ни обграждат в ежедневието и изискват минимални, но безкрайни усилия. Сега, за някой може да са нищо, за друг - радост, но общо взето си чакат някой да ги свърши.

Оф, ХОЛА пише изрично
Мъж, който мята обувки в антрето, но се грижи за семейството, с мед да го намажеш

В хола за ефект в първия пост, после се било изяснило, че в хола е инцидентно, а не винаги. Не знам и причината. Може да не може да кляка човекът, а в антрето да няма къде да се седне?  Знам ли, ама когато един пост е с явното намерение нещо да бъде осъдено не разчитам на 100% обективност.

Случвало ми се е на няколко пъти в живота да се сблъсквам с хора, които мятат боклук/цапат и казват, "ами нали има чистачка". Винаги ми се е струвало изключително невъзпитано и неуважително. Още по-кофти ми звучи вкъщи да има подобно отношение. Не в въпросът в това, че някой е направил нещо за другия, а в отношението и мисленето. Разбира се, приемам, че за някои хора това е вид ритуал, в който не са вкарани такива чувства. За някои.

Всъщност постът  беше не с намерение нещото да бъде осъдено, а напротив - да се поучат жените да не държат на дребни неща и да се презентира семеен модел, базиран на благосклонно пренебрегване на  такива (реални, или измислени за целта) дреболии.  Тъй като в семейството единия прибира мимоходом обувките, а другият два пъти в годината се грижи за колата. И прави и разни други неща сигурно, решава задачи с децата, мъкне зеле. Постът беше в смисъл - прибирайте след мъжа си с любов и се радвайте, че го имате. Не беше осъдителен, а точно напротив. После нещата тръгнаха в друга посока.

Ма да бе, как .. щот без него кво ще праИм, безнадеждно изгубени....


Що за ограничено мислене... То даже баба ми не разсъждава така.

Може плюсовете да са му повече от минусите.
Иначе пък за първия или за единствения минус да е аут, ми звучи пресилено.
Всеки човек си има някакъв кусур.

Не, с децата не може да се прави всичко и определено не можеш да си правиш каквото си пожелаеш през цялото време.

Сави, на мен ще ми се присмива някой за нещо, което ти твърдиш, че ми се е случило ли? Да ти го кажа аз, тъй като мисля, че зная по-добре - няма за какво да ми се присмива.

Sunshine_Reggea, разплитай си каквото си пожелаеш. Това да нямаш време, защото имаш деца, е нормална част от живота и е всичко, но не и тъжно. Понякога е много тъжно да имаш много свободно време. В млада възраст е много трудно да се съчетае с постигане на цели, добре че не съм така.

Между другото, ако пак се пише колко ми бил тъжен животът и как съм си била развалила взаимоотношения, без някога да съм казвала такова нещо (малко е като клюкарката в квартала, доказвай, че нямаш сестра), защото съм казала, че на някой му е смешен коментарът - нямам време да ви чета и да ви отговарям, колкото явно вие имате, но явно бавното пиене на кафе не ви помага.

Можеш, но понякога не на момента, а с леко отлагане.
Иначе напълно е възможно. Поне при мен.
Естествено, че първо се съобразявам с нуждите и програмите на тези деца, които още живеят с нас, но това е нещо, което човек е добре да го предвиди, когато реши да има бебенца.
Затова съм написала за гъвкавосттау но не всеки има желание да проявява такава.

Всеки оценя нещо най-добре тогава, когато го изгуби.

Високо оценявам това, което имам в момента. А то е - тийнедджър, който се събува в антрето. Грижи се почти сам за себе си и не мрънка.

Да ви кажа в Испания си влизат в къщите с обувките. Там това е норма. Моя приятелка българка не понасяше това в гаджето испанец и години отне да го превъзпита. Но там всички са така, за тях е нормално да не се събуваш. Така че всичко има нюанси.

Едно време бяхме 4 човека вкъщи (родното ми семейство) и голямо куче. Като станеше време за разходка кучето пощуряваше и разместваше всички обувки в антрето. Не го отучихме да подскача, но и не сме обръщали внимание на тоя му кусур.
А баща ми беше като мацка, имаше много обувки и поне 3 чифта активно носеше и не се прибираха. И така четири човека всеки с неговите обувки и кучето правещо мармалад. 😁

Всичко има нюанси, ако някой нарочно те кара да се чувстваш като прислужница, не е ок.

Аз съм от хората, стискащи пастата по средата. Знам, че някои ще полудяват от това, но за това сме различни.

В Скандинавието изключено да влезеш с обувки в къща
Даже рискувайки да звучат грубо, като гост са ми казвали на входа "ние в Норвегия се събуваме тук", сакън да не вляза с маратонки