Загуба на интерес след брака към жените

  • 4 688
  • 96
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 26
Не вярвам, че след брака нещата влизат в коловоз, ако партньорите се стараят.



Просто зависи от двамата, да гледат в една посока. Не бива да се оставя човек битовизма да му влияе. Трябва да има хобита, свободно време, занимания, да се поддържа страстта.

Аз усетя ли, че не съм си починала, влязла съм в някаква рутина, веднага се сепвам и си казвам, че заслужавам да се поглезя. Това правя и за партньора. Всеки човек иска грижа и внимание, дори понякога да ме издразни с нещо дребно като ял и не разтребил, знам защо е така. Защото е седял 10 часа да работи, защото е изморен. Замислям се глобално това проблем ли е наистина? Не, не е. Този човек знам защо съм го избрала и някакви тъпи чинии или друго нещо не може да бъде значимо за да се скараме или да ми накриви шапката.

Също така все пак след брака може да има развод. Не мисля, че бракът специално те кара да се чувстваш вързан в кърпа. И изневери има. Който каквото иска може да направи и с брак и без брак.
А в това число влизат ли и деца? При нас преди детето всичко беше , може да се каже много добре. Но когато дойдоха отговорностите и липса на време, ангажиментите и сякаш страстта отиде на възможно най-затънтеното място...

# 16
  • Мнения: 1 364
Има ли някой, който е опитен да каже как можем да заобиколим битовизма и да запазим страстта, въпреки стреса в ежедневието
Да купете втори апартамент.
Единия чиляк в единия апартамент
Другия чиляк във втория апартамент.
И почвате отново.

# 17
  • Мнения: 2 915
Никога не сме вързани за никого.  Дори сме господари на чувствата си.
Всичко е в себеусещането, начина на възприятие, манталитета, характера, първоначалната семейна среда.
Да се чувстваш по-нисша от някого, особено в брак, тъжно.
Трябва да намериш твоя територия. Ако е в унисон с партньора, супер.

# 18
  • Melmak
  • Мнения: 8 825
Скрит текст:
Не вярвам, че след брака нещата влизат в коловоз, ако партньорите се стараят.



Просто зависи от двамата, да гледат в една посока. Не бива да се оставя човек битовизма да му влияе. Трябва да има хобита, свободно време, занимания, да се поддържа страстта.

Аз усетя ли, че не съм си починала, влязла съм в някаква рутина, веднага се сепвам и си казвам, че заслужавам да се поглезя. Това правя и за партньора. Всеки човек иска грижа и внимание, дори понякога да ме издразни с нещо дребно като ял и не разтребил, знам защо е така. Защото е седял 10 часа да работи, защото е изморен. Замислям се глобално това проблем ли е наистина? Не, не е. Този човек знам защо съм го избрала и някакви тъпи чинии или друго нещо не може да бъде значимо за да се скараме или да ми накриви шапката.

Също така все пак след брака може да има развод. Не мисля, че бракът специално те кара да се чувстваш вързан в кърпа. И изневери има. Който каквото иска може да направи и с брак и без брак.
[/spoiler]
А в това число влизат ли и деца? При нас преди детето всичко беше , може да се каже много добре. Но когато дойдоха отговорностите и липса на време, ангажиментите и сякаш страстта отиде на възможно най-затънтеното място...
Разбира се, детето е най-голямото изпитание. Ние все още нямаме, но сме от 11 г заедно, като живеем от самото начало в един дом. Минали сме през абсолютно безпаричие, работила съм за под МРЗ, защото бях на 4 часа, студентка, били сме в много криви ситуации, които бяха изпитание. После сме работили толкова, че едвам сме намирали 1 ден да се видим в седмицата. Единия дневна, другия нощна с разменени почивни дни. И това е било месеци наред. Да ти се реве от работа и просто да искаш да спиш.

Въобще минали сме през много, а с годините около нас доста двойки влязоха в тоя коловоз, някои се разделиха, други не.

Причини и проблеми винаги ще има, особено с деца, собствен бизнес, болен родител или нещо друго. Въпросът е като видиш, че другия потъва в коловоза, да не се сопваш, а да ходиш да го побутнеш и да му кажеш, че ти го обичаш и проблемите, безсънието и ежедневието не са безкрайни. И детето ще порасне и след 10 г ще ви казва “дайте 10€, че ще водя гадже на кафе”. Тогава ще сте сами с мъжа ти и ако страстта и любовта са мъртви, ще е много лошо за вас.

# 19
  • Мнения: 26
Скрит текст:
Не вярвам, че след брака нещата влизат в коловоз, ако партньорите се стараят.



Просто зависи от двамата, да гледат в една посока. Не бива да се оставя човек битовизма да му влияе. Трябва да има хобита, свободно време, занимания, да се поддържа страстта.

Аз усетя ли, че не съм си починала, влязла съм в някаква рутина, веднага се сепвам и си казвам, че заслужавам да се поглезя. Това правя и за партньора. Всеки човек иска грижа и внимание, дори понякога да ме издразни с нещо дребно като ял и не разтребил, знам защо е така. Защото е седял 10 часа да работи, защото е изморен. Замислям се глобално това проблем ли е наистина? Не, не е. Този човек знам защо съм го избрала и някакви тъпи чинии или друго нещо не може да бъде значимо за да се скараме или да ми накриви шапката.

Също така все пак след брака може да има развод. Не мисля, че бракът специално те кара да се чувстваш вързан в кърпа. И изневери има. Който каквото иска може да направи и с брак и без брак.
[/spoiler]
А в това число влизат ли и деца? При нас преди детето всичко беше , може да се каже много добре. Но когато дойдоха отговорностите и липса на време, ангажиментите и сякаш страстта отиде на възможно най-затънтеното място...
Разбира се, детето е най-голямото изпитание. Ние все още нямаме, но сме от 11 г заедно, като живеем от самото начало в един дом. Минали сме през абсолютно безпаричие, работила съм за под МРЗ, защото бях на 4 часа, студентка, били сме в много криви ситуации, които бяха изпитание. После сме работили толкова, че едвам сме намирали 1 ден да се видим в седмицата. Единия дневна, другия нощна с разменени почивни дни. И това е било месеци наред. Да ти се реве от работа и просто да искаш да спиш.

Въобще минали сме през много, а с годините около нас доста двойки влязоха в тоя коловоз, някои се разделиха, други не.

Причини и проблеми винаги ще има, особено с деца, собствен бизнес, болен родител или нещо друго. Въпросът е като видиш, че другия потъва в коловоза, да не се сопваш, а да ходиш да го побутнеш и да му кажеш, че ти го обичаш и проблемите, безсънието и ежедневието не са безкрайни. И детето ще порасне и след 10 г ще ви казва “дайте 10€, че ще водя гадже на кафе”. Тогава ще сте сами с мъжа ти и ако страстта и любовта са мъртви, ще е много лошо за вас.

Децата наистина са голямо изпитание. Никога не съм подозирала, че ще изпитвам едновременно няколко различни вида чувства. Но мога да кажа, че имам осъзнато родителство след 30 и това е най-хубавото нещо, което един човек може да изпита, независимо дали е мъж или жена. Тази любов, която детето ти дава не може да се замени с нищо друго. И благодаря, че мога да пиша в платформа като тази за обмяна на опит. Повечето ми познати не са в брачни отношения и не мога да взема голям пример от тях.
Има доста теми над които човек може да се замисли. Пък и в крайна сметка никой не е безгрешен и понякога, грешим неосъзнато с някоя необмислена дума, постъпка. Истината е в компромисите и взаимната подкрепа.

# 20
  • София
  • Мнения: 6 612
Шест години сме заедно, но полагаме старание да сме си интересни. Уикендите например са почти свещени и са време за нас - да пием бавно кафе, да излезем на дълъг обяд, да се разходим. Пътуванията също ги предприемаме почти само двамата. Гледаме да се изненадваме, когато можем.
Но от друга страна много мразя, когато някой каже "Ама тя си е виновна, че той вече няма интерес". Що пък тя да е виновна, да не е на някакво състезание непрестанно?
Трябва да си щастлив с човека, с когото си, всеки ден. Не по цял ден всеки ден, но всеки ден.

# 21
  • Мнения: 9 247
Ние често си седим и всеки си се занимава с неговите си неща. Не е необходимо да правим постоянно някакви активности с цел да сме си интересни и да се сплотяваме. Много щях да се уморя, ако беше така.

# 22
  • Мнения: 50 945
И ние така. В момента гледаме ТВ и всеки си трака на лаптопа. Но това не пречи сегиз тогиз да обсъдим нещо от екрана, да сме си сипали по питие, от време на време да си подаваме ръка просто ей така... Опапкахме и една кутия страхотни фурми Simple Smile

# 23
  • Melmak
  • Мнения: 8 825
Лимитед, съгласна съм с всичко, което каза, освен с компромисите. Аз не вярвам в това. За мен е някаква мъка да си представя живот в постоянни компромиси.

Всяка двойка е с различни интереси и хобита и е въпрос да се намери това, което е приятно и за двамата. Наши близки всеки уикенд са някъде - планина, разходка, уикенд в София няма за тях. Така се зареждат, така им харесва.
Ние обичаме да спортуваме заедно и за нас това е приятно. Също и пътуванията основно правим сами, много рядко пътуваме с други хора.

Трети искат да си седят вкъщи и да си почиват и това пак е ок, ако хората го приемат като време прекарано заедно и им е хубаво. Няма универсална рецепта.

# 24
  • Мнения: 139
Изобщо не е проблем бракът , а отношенията . Ние се влюбихме по-силно след брака, обичам си мъжа до безумие,  а за интимния живот няма да коментирам дори, въпреки че чакаме второ дете. Отношенията ни се задълбочиха и достигнахме едно ниво на взаимно уважение и спокойствие , което никога нямаше да имаме при отсъствието на брак. Аз го възприемам като поемане на отговорност към бъдещото си семейство , даване на обещание и готовност , решителност и убеденост в избора си. Друг е въпросът дали бракът ще потръгне или не . Но някак усещането е друго - по-топло е у дома.

# 25
  • Мнения: 18 323
Има ли някой, който е опитен да каже как можем да заобиколим битовизма и да запазим страстта, въпреки стреса в ежедневието

Не можем да заобиколим битовизмите, защото живеем с тях. Стреса в ежедневието е въпрос на гледна точка, отношение, възприятия и преживявания. Стресирайте се, щом искате. Никой друг не е отговорен за това, как живеете, така че - акъл не искайте.
Lovelysi, как тъй не ви е проблем бракът, щом казвате, че без брак не бихте имали спокойствието и уважението, което имате в брака? 😄

# 26
  • София
  • Мнения: 44 493
На мен много ми хареса един съвет едно време - не спирайте да ходите на среща. Какво означава това в рамките на брака? Да излезете заедно само двамата при всяка възможност. Ако не може на ресторант - поне на една разходка в квартала един път седмично.

# 27
  • Мнения: 1 756
Като цяло нещата са много различни основно преди и след деца. Зависи и дали има помощ, защото има и такива, които не си гледат децата събота и неделя изобщо.
Много са ми забавни коментарите на хора без деца - пиели си бавно кафето и ходели сами на обяди и разходки. JoyJoyJoy
С триста зора намерих начин как с мъжа ми да избягаме само двамата за малко и това ще е основно за да може двамата да си почитем от ежедневното жестоко натоварване.

# 28
  • София
  • Мнения: 18 368
...
Много са ми забавни коментарите на хора без деца - пиели си бавно кафето и ходели сами на обяди и разходки. JoyJoyJoy
...

И друг път съм казвала. Децата не са пречка за тези неща, а гъвкавостта.

# 29
  • Мнения: 5 088
Не намирам голям смисъл някой да се присмива на хората без деца, защото не знаели, освен да започнат на вас да ви се присмиват хората в темата, които “въпреки” децата не са си развалили отношенията. Нека не забравяме, че винаги има някой, който по-кадърно си е разпределил времето и задълженията от нас, не всичко, което ни се струва невъзможно, реално е.

В конкретния случай не виждам какво общо има бракът, не сте ли били под един покрив преди това? По-скоро промените да дошли след появата на детето?

Общи условия

Активация на акаунт