Бременна и сама

  • 15 743
  • 567
  •   1
Отговори
# 315
  • Мнения: 24 348
Аз разбрах, че тя си иска детенцето.
Това хубаво, а за какъв ѝ е да дърпа и върти около бащата, не разбирам. Ако той така категорично отхвърля нея и детето, споразумение да е записано с неговото име и месечна издръжка. И дотам. Що се бута да е с него, не разбирам.

# 316
  • София
  • Мнения: 35 274
Между "искам" и "мога" има голяма разлика.

Скрит текст:
Стеана, сравняваш ябълки с портокали. Животът поднася изненади и тогава реагираш според ситуацията. Не знам да има родител, който да не окаже помощ в описаната от теб ситуация.
Тук обаче имаме "искам бебче от пълен нехранимайко и ще се преместя у мама и тате, защото сама няма да се
справя. Ама иначе много го обичам и не си представям да имам дете от друг". Това е напълно осъзнат избор и разликата е голяма,  говори най- вече за зрялостта и отговорността на 27- годишната авторка и бъдеща майка.
Ясно, че ще се справи някак, каквото и да реши. Въпросът е да вземе що- годе информирано решение, защото като чета някои  потребителки колко ларж го раздават ( на чужд гръб, разбира се ) никак не й правят услуга.  Родителството е огромна отговорност и изисква ресурси- не само финансови и не само до тригодишна възраст на детето; и за двама работещи партньори понякога е тежко и се налагат какви ли не пируети в организационен план, а какво остава за сам човек? Повечето се плашат от първите години, кой знае защо периодът 3- 18 не го слагат в сметката- все едно детето се гледа самò от момента, в който тръгне на градина.
Като е решила да става самотна майка и да ражда дете от накакъв тъпкач, е добре да си даде сметка, че на нея ще се падат 100% от отговорностите и задълженията на двамата родители. Не 50% на нея и 50% на родителите й.
Скрит текст:
Разбира се ако има топките за това. Иначе е просто поредната, която не може сама да си върже гащите и на 30 ще живее с детето си у родителите си. Защото сама е решила така, не защото се е наложило. И сега ще се надява родителите му да го натиснат да остане с нея, евентуално предлагайки те да поемат част от неговата отговорност- дали гледане на детето, или финансова подкрепа. Общо взето- правим бебето, пък наш'те ще се оправят.
Ето това трябва да го схване. Ако има зрелостта за това и си свали розовите очила. Защото в момента ми се струва, че ѝ се причуват обещания, каквито не са давани.

# 317
  • Мнения: 826
Мари Кюри, обясняваш на жени с 30-40 годишни “деца” и с внуци, справили се с всякакви предизвикателства, колко бил труден живота, ами който го мързи и си храни егоизма му е трудно, говори само за себе си

# 318
  • София
  • Мнения: 35 274
Трябва да я лъже, че е лесно да си самотна майка ли?

# 319
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
Добре, де ако са се оженили с голяма и пищна сватба, изтеглили са кредит за жилище, дъщерята е забременяла планирано и изведнъж лъсва зетя психар и насилник. Да кажем прикривал се е, вече му е в кърпа вързана и си я тормози с кеф. И предлагате да не я прибираме вкъщи, защото зетя ще дойде да ни нарушава кофорта със заплахи, ще се роди бебе и сметките за вода и ток ще нарастнат, пък ние с дядото сме планирали екскурзия. И тръшваш ѝ врата на блудната дъщеря да се оправя, нещо такова разбрах от последните постове,

Естествено, че повечето от нас ще си приберем дъщерите ако попаднат в такава ситуация. В момента авторката все още има избор. Нека си прецени какво, къде и как е възможно.

Аз бих предпочела дъщеря ми да глътне хапа и с това да се приключи. На 27г аз още не бях живяла с мъж. Тя е млада и животът е пред нея.

Много момичета не осъзнават предизвикателствата, пред които може да ги постави едно бебе. Липса на места в ДГ, боледуване, хронични заболявания, увреждания могат да и разкажат играта така, че да не може да си стъпи на краката поне още 10 години.

# 320
  • Мнения: 24 348
При добра организация не е много по-различно от ситуацията с мъж, който просто присъства до нея. Често мъжете са като придатък, даже тежат, че трябва и с тях да се съобразяваш. Рядко има мъже, които са готови за бащи и се разцепват да помагат с бебето.
Та, ако е решила, да действа.  Въпросът е да си организира майчинството и работата.

# 321
  • Мнения: 3 178
Мари Кюри, обясняваш на жени с 30-40 годишни “деца” и с внуци, справили се с всякакви предизвикателства, колко бил труден живота, ами който го мързи и си храни егоизма му е трудно, говори само за себе си

Да, то е много лесно като ти е минал половината живот, да се обърнеш назад и да си кажеш-абе не беше толкова трудно. Всеки сам за себе си си знае как си е изгледал децата и как се е оправял. Преди 3 поколения в една къща, ами да, по-лесно е било. Сега работят до 65г какви бебета ще гледат тия хора? Какво да й кажем на авторката-давай раждай от всеки,отивай си у вашите и ще се оправиш някак. То на чужд гръб и 100 тояги са малко.

# 322
  • София
  • Мнения: 35 274
Извън големите градове има места в яслите и дг. Не е това проблемът. Ще стане "забавно", когато детето започне да се разболява през седмица, тя хем трябва да отсъства от работа през седмица, но хем и трябва да работи, защото другият родител липсва в картинката.

# 323
  • Мнения: 17 307
През това всяка майка минава. С мъж, без мъж. Справят се някак.
Това не е причина да не роди сега, защото и на 35 да роди, пак детето ще боледува, докато расте.

Авторке, кога ще говорите с мъжа?
Много ми е интересно как виждат нещата родителите му.

# 324
  • Мнения: 3 178
Извън големите градове има места в ясллите и дг. Не е това проблемът. Ще стане "забавно", когато детето започне да се разболява през седмица и тя трябва да отсъства от работа през седмица.

Точно в тази ситуация съм и ми предстои след нова година връщане на работа. 5дни на ясла 14дни вкъщи. Или да си хвърля детето при 78г ми майка или пък да накарам свекървата да напусне работа и да си гледа внука. Еми няма как да стане. И не, изобщо не е лесно при все, че и мъж имам, дето криво ляво и с неговата заплата ще се оправим. Ами авторката? На нея кой? И най-лесно да го родиш, ами после?

# 325
  • Мнения: 7 702
Розови очила са и убедеността, че сега на 27, което е по-близо до 30 отколкото до 20 като направи аборт, после 100% ще забремене леко, лесно и бързо на 35 вече от правилния. Жена, която е на 27 г не бих съветвала да абортира е така. На 15-17-20 г - да. Наистина младо момиче без никакъв шанс - да. На 27 с работа и завършено висше - ще оцелее. Ако попринцип иска деца, после, ако остане бездетна, цял живот ще го мисли този ембрион.
Бащата, обаче, какъвто е, по-добре да не е в картината изобщо. Говорите сякаш е на 15 г. Интересно е как в този форум 30-годишните (2.5-3 г по-големи от авторката) са лелички и вече им тръгва последния влак, и не е лошо да се разбързат да намерят мъж най-накрая, но на 27 г си още детенце свободно и живота пред тебе. Ами не е баш така.

Това, че вашите мъже, от които сте заченали, са били чудесни, отговорни и амбицирани да стават татковци, не значи, че това е масовия случай и че всъщност много бъдещи бащи не са доста дистанцирани от детето, не помагат и както се вижда по съседни теми - задяват се с 6ти братовчедки вместо да си гледат децата, или си цъкат на телефона уволнени за 3ти път за последните 3 години, разчитайки на дотации от родителите. И децата все пак биват отгледани - е, не с цяла зима ски ваканция в Алпите и летни ваканции в Мароко, ама си ги отглеждат хората.

Аз трябваше да съм абортирана по вашите сметки, например, а имах хубаво детство - бедно, но хубаво с много любов.

# 326
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
На 35г може да е взела ипотека, да си е повишила доходите, някои от родителите и да се е пенсионирал..А може и на 35г да не е готова за дете.

Сега трябва много добре да си прецени възможностите и добре да си изиграе картите.

# 327
  • София
  • Мнения: 35 274
Е, и хората в "благотворителния", които молят за храна и дрехи, се справят някак.

# 328
  • Paris, France
  • Мнения: 17 655
Е, то и клошарите се справят някак. Въпросът е как ще се чувства детето в такава среда, в лишения. Също и тя.

# 329
  • Мнения: 17 307
Какви лишения. Трима възрастни, двама работещи. Ще има и социален кръг, и топло, и обич. Това дете е желано от авторката. Няма да го махне, независимо от мотивите си. Иска си го. Ще се справи.
Да не се лъжем, че за малки деца основната грижа си е на майката, колкото и да участва бащата.

Според мен родителите на момчето ще предложат финансова помощ. Може и да искат да участват в живота му и да се надяват да приобщят блудния син.

Общи условия

Активация на акаунт