какво правите когато вече не издържате

Здравейте,пиша тук ако може някой да сподели опит или да каже какво е направил,защото се чувствам ,,лоша майка" и ,,на ръба". Синът ми е на 17 м,гледам го у дома.Нямам баби на помощ .Не излизам почти никъде без него,даже и за кухнята го возя с количката .Прави изключение когато много вали или когато идва баща ми но това е много рядко или за кратко.Събота и неделя пак сме у дома,като в последно време излизанията и всякакви други занимания доста оредяха,предвид финансови проблеми и студено време.Това е класиката от понеделник до петък -хранене,преобуване ,преобличане,гонене...постоянно колкото и да го спираш бърка на всякъде ,прави пакости а апартамента е малък, мястото е ограничено и нямам къде да прибера всичко.Започнах да се хващам ,че мозъка ми по някой време изключва.В събота или в петък вечерта като ме пита кога е ял,кога пак трябва да яде..май пак е акан..или някой друг въпрос забивам и гледам в тавана . Чувствам се виновна ,понеже виждам други по млади майки как са весели,усмихнати и ми се струва,че може би не приемат нещата толкова ,,на вътре" .Имат силите и свободното време да говорят на децата си ,да играят с тях,да пазаруват,да готвят ,че и сериали гледат .Пък аз остави че съм на кухня ,а понякога от скандалите с мъжа ми и това ежедневие в 19 ч искам да си легна , дори вече не ме интересуват и предишни хобита или други неща стига да съм 1 ден в една стая да не чувам нищо и просто да не правя нищо .Не се срещам с приятели ,от преди да се роди малкия не съм ходила нито на фризьор или някъде на кафе . Не знам просто как ще издържа в предвид ,че той тепърва почва с боледуванията и истериите .И моля ви ,не ме успокоявайте с яслата само,защото знаем ,че тя решава много от части проблема.И още нещо : Смятате ли ,че в отглеждането на децата трябва да има здравословна доза нарцисизъм ...или трябва да се отдадем на 100%? Не говоря само за бебешкия период ,а изобщо до 18г докато станат самостоятелни ?

...
И още нещо, което срещам вече във всяка втора тема тук - отношения с половинката след появата на бебето - ако партньорът ви се държи лошо с вас, значи не е бил готов за семейство. За съжаление това се осъзнава чак след създаването на семейството. А най-важното е да има спокойна среда за едно бебе/дете. Не може да се живее с всекидневни скандали и нон стоп да тичате след дете, нормално е да прегреете психически. Стигне ли се до там, значи трябва да промените нещо в живота си.

Детето беснее и прави бели, защото му е скучно. Ти занимаваш ли го с нещо? Да играете заедно, да му четеш приказки, да пеете песнички и да танцувате? Пускай му музика по телефона, в Ютюб има купища детски песнички. Давай му да рисува, да строи разни неща с кубчета и др. подобни игри, които да занимават ръцете, да развиват фината моторика и въображението.
Няма ли други деца, с които да го събираш да играят? Нямаш ли приятелки, съседки, с които да общуваш? Имам усещането, че това дете контактува само с теб и чат-пат с баща си. При това положение трудно ще проговори. Трябва да общува с повече хора, за да се стимулира говорът. Много четене и трупане на пасивен речник, който в един момент ще се превърне в активен.

Жената обяснява, че имат финансови проблеми - вие на психолог я пращате. Някоя от вас случайно да им е виждала ценоразписа?