какво правите когато вече не издържате

  • 3 895
  • 86
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 285
Аз написах поста не за съчуввствие към мен, а за да види жената, че има хора, които се справят и с по-трудни ситуации и с повече от едно дете. Това понякога звучи отрезвяващо. И нейната майка я е отгледала и се е справила. Защо не говорят съвременните жени с майките си, с лели, стринки и други роднини, или с възрастни съседки, за да видят те как са се справяли? Може да понаучат нещо, а не само да висят на телефоните и в интернет.

Лекът за депресията е да си активен и отговорен към живота си, да не хленчиш, а да направиш това, което можеш, за да го подобриш. Личен опит.

Не бива раждането на едно дете, и то здраво, да се превръща в някаква тегоба и непосилна драма за едно съвременно семейство. Това е най-хубавото събитие в живота на семейството и може, и трябва да бъде радост и вдъхновение, а не причина за безкрайни скандали и сръдни заради напълно решими проблеми. ДВАМА зрели хора трябва да могат да отгледат ЕДНО здраво малко дете без цупене и скандали за всяко нещо. Това искам да кажа.

А дали жената е в депресия - не мога да кажа. От нея зависи да разбере и да си помогне, а не да се цупи на мъжа си за всяко нещо. Защото това не помага, а пречи.

Последна редакция: ср, 27 ное 2024, 18:34 от Radilena

# 46
  • Мнения: 181
На предния коментар да разбирам защо ме питат ,можеби заради правописни грешни ,е да ама аз на телефон не пиша попринцип  нито живота ми е технологии , така че да имам правописни грешки , и между другото има редица специалности ,който не са свързани с Бг.език.Колкото до това дали някой от нас може са помогне на тази жена еми не може никой от нас ,дори не я познаваме , ако е с депресия , макарче то вече всеки 2 ако отиде на психолог ще е с такава ,ако има възможност жената да ходи ,да ходи под път и над път са вече,но първо тя казва че е от малък град , едвали там са наредени 10 психолога ,второ една консултация е 80 ,90 лева на посещение ,еми ако има по 160 лева на седмица да дава,да ги дава ама едвали , аз лично нямам тази възможност ,опитах е не става ,имаме и други разходи ,просто всеки от нас дава и друга гледна точка на жената.Може пък да помисли и върху тях и да и олекне ,аз лично 2 филма гледах с нелечимо болни деца и си казах край какво рева на всеки лекар ,еми моето дете ще се излекува.Това е от мен успех и пожелавам на жената.

# 47
  • Мнения: 10 785
Radilena има аспект в който според мен не си права. И това е сравняването на преди и сега, като лесното го слагаш сега. За мен не е така. Преди повече семейства живееха ако не заедно, то поне наблизо. Помагаха си. Друго къщата с двор и малък апартамент. В апартамента хората, спец. децата могат да се изнервят доста повече.
Спомням си разхождам се с количката малкото бебе  , голямото на 4 . Една възрастна жена ме спря на улицата да си поговорим и ми каза , че има дъщеря с 2 деца. Каза, че тя е имала 4 деца, но като гледа дъщеря си с децата и си мисли, че на нея и е било много по-лесно. И аз мисля така. Едно време в София , център, на нашата улива паркираха 3 коли. На улицата играехме на всичко, на ръбче, народна и на какво ли не. Тичали сме из дворовете на София нямаше една ограда и можеше да се играе на стражари-апаши, на криеница и пр. ПРи баби и дядовц в провинцията приятелки са ми разправяли за игри до откат. Днес е друго. Всяко дете на ръка и под зорък поглед и на всяка минута кола с превишена скорост маневрираща между паркирали, спрели, дупки, реклами , кофи и каво ли не .

# 48
  • Мнения: 3 841
То и от друга гледна точка не е много добра идея майка с дете по градинските в ранната, но тъмна вечер.

# 49
  • Мнения: 10 785
Е, то вече и не знаеш кой живее около теб. Непрестанно някой се нанася, изнася, няма никаква информация какъв и кой... ами всякакъв може да е . Може да не стигнеш до градинката.

# 50
  • Мнения: 2 285
Бела, живеехме с баба ми, свекървата на майка, в голям град и в МАЛЪК апартамент. На осмия етаж. Беше доста тясно. А при другата ми баба с къщата ходехме от време на време и през ваканциите.

Така че знам за какво говоря. Нямахме детска стая със сестра ми, а идваха и учители, и рехабилитатори вкъщи заради мен. Оцеляхме...

Сега авторката не гледа свекъри, не гледа възрастни родители, сами са с мъжа й. Може да се запознае с други майки с малки деца, а и с по-възрастни жени, и да си помагат.

И в големия, и в малкия град, и преди, и сега, винаги съседите сме си помагали. Даваме си продукти назаем, правим си малки услуги. А и на мен лично ми е приятно да общувам и с хора на моята възраст, и с по-млади, и с по-възрастни. Събирахме се и с роднини.

До хора и до нагласи е.

# 51
  • София
  • Мнения: 34 771
Авторката вероятно няма нужда от отрезвяване, а от окуражаване. Може би би било по-удачно да пишат майки, които са били в нейната ситуация.

Последна редакция: чт, 28 ное 2024, 08:50 от milenaka

# 52
  • Мнения: 10 785
Всички с деца сме имали подобни ситуации. Децата са си деца и имат нужда от грижа . Всеки организира тази грижа по-различен начин. Затова всеки пише негов начин.
Radilena според мен гледаш на нещата от различна гледна точка . Не е нейната.

# 53
  • Мнения: 181
Аз съм майка в нейната ситуация от 6 години даже ,не работя ,гледам си детето в къщи ,и ние сме с една заплата ,и то не кой знае колко голяма сума ,еми за мен това е начина ,книги филми , някое бързо кафе с познат ,приятел ,баща й е с нея аз отивам на пазар ,за 1 час ,като много дотежи разговор ,с някой от семейството с приятел ,и времето минава детето всеки ден расте ,това е факт  че дете не се гледа лесно, ама сме направили този избор ,и като всеки избор ,и той носи след себеси и негативите и позитивите, приемаш ги и продължаваш.Нито можеш да се заключиш в къщи 24 часа ,нито има смисъл от отчайване,това от личен опит.Всеки ден интернет е пълен с най различни игри с детето , книжки , песни какво ли не ,не казвам,детето да гледа ,ама примерно всеки петък да си правят дискотека ,детски песни и детето щастливо и майката се радва.И разговори всеки ден с някоя приятелка позната , вече минути бол на телефона и така ,не е лесно, но когато човек вижда хубавото във всеки ден,ще се наредят нещата ,и детето пораства.

# 54
  • Поморие
  • Мнения: 599
Предполагам осъзнавате, че като обяснявате на една майка колко й е лесно, понеже имаха хора, които им е много по-трудно, всъщност не й помагате?

Искрено съжалявам за диагнозата Ви, но депресията също може да е реална диагноза, а не драматизиране.
И нормалните неща в отглеждането на дете стават трудни, когато в двойката отношенията не вървят. Една жена/майка, за да дава любов трябва да получава любов, иначе всичко е просто сиво ежедневие, изпълнено със задължения и депресията лесно може да се настани в живота й.
Казвам го като, човек отглеждащ малко дете в ужасните две, което най-много се забавлява като прави нарочно на майка си и постоянно се излага на опасности и бебе в трудния период на зъбите, което пищи ако не е на ръце. Аз също изпитвам депресивни и тревожни състояния и съм станала адски избухлива, нямам търпение към нищо. Сутрин нямам нито сили, нито мотивация да стана от леглото, като знам, че ме чака поредния ден в нерви.
Повярвайте, грижи по дете и житейски проблеми могат ментално да ни смачкат и унищожат напълно ако се предадем и не се опитаме да променим ситуацията.

# 55
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 085

Лекът за депресията е да си активен и отговорен към живота си, да не хленчиш, а да направиш това, което можеш, за да го подобриш. Личен опит.

Не бива раждането на едно дете, и то здраво, да се превръща в някаква тегоба и непосилна драма за едно съвременно семейство. Това е най-хубавото събитие в живота на семейството и може, и трябва да бъде радост и вдъхновение, а не причина за безкрайни скандали и сръдни заради напълно решими проблеми. ДВАМА зрели хора трябва да могат да отгледат ЕДНО здраво малко дете без цупене и скандали за всяко нещо. Това искам да кажа.


Не е винаги само това е лекът за депресия, или поне е не е общовалиден и универсален.
Това трябва да е най-хубавото събитие, но понякога не е . Трябва двама хора да могат , но понякога не могат.
Депресията е болест, в този период хормонално обусловена, водеща често до фатален изход. Последният пример беше наскоро с една млада майка на две деца.

Не говоря за конкретната дама в тема, а по принцип за следродилната депресия, която не е хленчене и т.н.

# 56
  • Мнения: 2 285
В случая не знаем дали жената е в депресия, или просто  е кисела и уморена от монотонното ежедневие и от това, че няма кой да й помага достатъчно. Лошото настроение невинаги е депресия. Диагнози се поставят от лекари.

Дори да се стабилизира хормоналното й състояние, ако тя не се научи да комуникира с мъжа си и да му възлага отговорности по отглеждането на детето и да отделя време и за себе си - проблемите им няма да се решат, а ще се задълбочават.

Тя пише, че и в събота и неделя чисти и готви. Могат да излизат тримата заедно през някои от почивните дни за два-три часа; ако имат кола - да ходят до близки населени места за малко разходка и разтоварване. Начини се намират, стига да има желание. Да изпият по едно кафе заедно с мъжа й, а малкият да е покрай тях - не струва много пари. Тя пише, че не е излизала на кафе, откакто синът й се родил. Защо? За това не се изискват големи материални и технически възможности.

Последна редакция: чт, 28 ное 2024, 15:44 от Radilena

# 57
  • Мнения: 1 148
Следродилната депресия е следродилна. Не продължава през цялото майчинство 😝 Подкрепям Радилена напълно. Човек сам трябва да поема отговорност за собственото си щастие.

# 58
  • Мнения: 181
Да следродилна депресия съществува това е факт ,но и за нея в живота на жената има много предпоставки ,най силния е наследственост за психични заболявания ,който за съжаление се отключват и в по късна възраст, най тежките депресии се лекуват от психиатри ,не психолози ,но неможе всяка уморена майка да минава през редица специалисти ,когато днес детето е счупило две играчки, вдигнало е температура или този месец парите са свършили 3 дена преди заплата.Затова се търсят начини със справянето ,да си помогнеш сам.В противен случай всеки от нас ще  се води на отчет в психото.Да детето се ражда и всичко е лесно сменяш памперса ,яде ,спи,и в един момент става трудно ,взима да върви ,иска игра ,иска отдаденост на 100 процента ,и да на някой му става трудно,и аз минах през това, но друг начин няма , търси се начин ,за разтуха и бащата като се включи,се нареждат нещата.Гледам не пише жената ,явно проблема е решен.

# 59
  • Beyond the stars
  • Мнения: 9 085
Подчертах, че не говоря за конкретния казус, а за изказването за депресията като такава.
Все пак темата предполагам се чете не само от авторката, а и от други, които "вече не издържат".

Общи условия

Активация на акаунт