какво правите когато вече не издържате

А не отговора ми не е конкретно към Вас ,да дано се чете и от други ,успех и на тях ,трябват малко сили ,много чувство за хумор и всичко се решава.И най вече да не забравяме че детето е избор ,не е задължително ,нйкоя жена не бива да се чувства задължена да ражда ,заради стериотипи ,заради обществото , заради това че семейството го иска.Когато си намериш точния човек ,когато си прецениш че вече найстина ти е време,и така по лесно се случват нещата и молиш за помощ ако се налага.

Студеното време не е причина да се стои вкъщи. Облечете се подходящо и отидете навън да тичате, да играете с топка, разходете се... Може и на планина да качиш детето, ако имате наблизо. Със сигурност ще срещнеш и други майки навън, запознайте се, организирайте си занимания. След 5 и половина можеш да се уговориш с някоя приятелка да се разходите, дори и без да харчите много пари, по едно кафе да си вземете. В събота и неделя не е нужно толкова да домакинстваш, нека и мъжът да се включи, да погледа детето. Или пък отидете някъде тримата, уговорете се с друго семейство или дори с приятели без деца, ще се порадват на вашето. Но трябва да се разбираш с мъжа, ако не сте единни, това вече е проблем.

Точно така ,трябва да се разбираме а понякога той не иска...При мен проблемът не е че изобщо не излизаме ,а фактът,че навсякъде трябва да си по петите на детето и главата ти вече гръмва.Работата не е там ,че потъвам психически а ,че имам моменти в които търся една приятелка ,както казвате да се махнем 2 часа..да не сме в къщи.Не познавам такива жени ,дано Бог ме срещне скоро и сприятели.По принцип съм доста инициативна и общителна ,винаги задавам въпроси и на майките с по -големи деца ..но всичко си остава там .Не разменяме номера или друго.Не ме убива толкова ,че правя нещо за дете което сме пожелали сами...колкото монотонността,факта че едва издържам.Знам,че света няма да свърши ако зарежа задълженията за 2 дни..Но се усещам че зациклям и до там.Ти си като хамстер в колело.Пране ,сгъване ,готвене ,хранене ,миене...събиране на играчки..боклук ,пак простиране и така нататък да не ги изброявам че всички ги знаете..На следващият ден има тези и други.Айде пак от начало .Ама не се оставям..че нали няма кой.Който сам си го направи...друг никой не може да му го направи

Е, приятелки отпреди да родиш нямаш ли?

Вероятно живее на друго място. Много са специфични хората и контактите. Някои го могат , на други е по-трудно . Също зависи от ситуацияата и кой какви познати подбира. И до самочувствие . Ит.н.

А да това и за приятелите го има ,и аз мислех че имам приятели преди да родя ,е те са без деца още и връзката ни със сигурност не е вече такава.Но пък и нови хора се появяват ,да понягога ежедневието е точно като на хамстер в клетка, но и това преминава.Ето и хубави празници идват ,фокус върху тях, как да запознаем детето с Коледа, украса , няколко дни ,то детето още малко ама вие му правете той да гледа ,с подръчни материали украса ,хванете да  четете нова книга понякога книгата така поглъща ,че забравяш за себе си и твойте тегоби.

Да в темата е ел. книги в последните мнения има 2 линка с много коледни книги за сваляне. Не е лошо да има ел. четец, ако си подаряват подаръци за коледа да си поръча един четец и да си свля книги. На читанката също има.

Ел. четец?
А басейн, а хол?
А Коледа като свърши?

Напълно разбираемо е, че така се чувстваш. При мен поне, с моите две деца, нещата рязко се подобриха, като станаха на две. Имаш вече голямо човече насреща си, разбира те, като му говориш, и ти разбираш какво иска и малко или много, може да го убедиш в нещо.
Спокойно, това време скоро ще свърши. А и като тръгнеш на работа, ще си възстановиш средата.
Успех в търсенето на приятелки!

Има не толкова скъпи четци. На цената на дреболиите и боклуците, за които може да си дадат парие и да не позлват после. Но ако и без подаръци ще карат Коледа разбирам, въпреки че не вярвам.

Значи за една майка и дете/деца най-важното нещо е спокойна среда. Ако мъжът има незнаен проблем с партньорката си и не може да й го осигури това спокойствие, по-добре да й даде свободата.. Все по-често чувам израза "щастлива майка- щастливо дете" и се убеждавам и от личен опит колко е важна тази на пръв поглед простичка мантра. Ако майката е спокойна, щастлива и обичана, по-леко ще минава през този така деликатен период от израстването на детето - времето на опознаване на света.
Моето момченце на две е истинско изпитание за нервите също. Не стане ли на неговата почва да крещи и изпада в истерия, по тъмно и студено, в краен случай сме го изкарвали навън, защото не може да се успокои, става в осем сутринта, не затваря очи преди девет вечерта и през тези 13 часа, вярвайте ми, НЕ се спира и за миг, ако не му пусна анимационни, за да свърша някаква работа. Имам чувството, че може да играе денонощно. Пипа, събаря, разхвърля, навсякъде върви след нас, лично време и пространство не знам какво е вече, постоянно иска храна, а като му дадем я хвърля с шепи на земята и ни се смее.. И нощния сън поне да беше нормален, но уви, не. И той влезе в този труден период след година и пет месеца и то точно когато ни се роди и дъщеричката и вече половин година е лудница. Гледам децата адекватно, но понякога и аз се чувствам изтормозена психически и депресирана от еднообразието и изнервянето за едни и същи глупости всеки божи ден.. чакам ден да мине, друг да дойде, да пораснат и да тръгват по ясли и градини, а аз на работа, където няма да има нужда да следя някой по 12 часа на ден да не се претрепе. 🙂
Иначе и с мен не знам защо, но никой не иска да се сприятели, живеем в малък град със снобски манталитет и среда и никой не иска скромна и обикновена жена в обкръжението си. 🥲 Имам само една приятелка в момента, а останалите са в друг град.

Свободата на жената (майката) не е в ръцете на мъжа, че той да й я дава. В нейните ръце е. Жената избира дали да се възползва от нея или не.

Мнооого лесно го изкарвате. А в същност всеки е зависим от нещо и някой.

В случей с дете и аз съм съгласна с това и от детето и от мъжа си зависим всяко решение в живота ти зависи вече и от детето и се съобразяваш и с него ,особено първите години ,дори финансово си зависим ,и да всички ще кажат ми работи ,детето на ясла ,пък до детето сумарно ходи 5 дена в месеца на ясла и през другото време болно ,пък дори и да ходи , то със заплатата на майката айде върви квартири плащай ,гледай сама детето ,в много градове в Бг е невъзможно ,за съжаление.Пък сметки ,пък лекарства , а и не вярвам че един брак ,семейство се захвърлят така с лека ръка ,за няколко скандала ,да жената трябва да отстоява себе си, да каже искам малко почивка ,заместиме  2 часа ,да се разведря, един път той компромис един път тя и така е кризата ще мине ,когато е нормално семейство , сега вече ако е тежък случай да пази Бог , домашно насилие и прочие там избор нямаш ,бягаш с детето и забравяш , но във всяко семейство има караници, човек се изнервя ,масово не живеем много спокоен живот и в един момент това също дава отражение.Но все пак вярвам че може да се намери път един към друг някой път и жената трябва малко актриса да го раздава ,и мъжа като омекне все ще се случи разговор.