какво правите когато вече не издържате

Вие направо почнахте да я развеждате жената. Ами ако е сама едва ли ще има повече време и възможности за развлечения, нали. А и авторката не каза, че мъжът и не и помага, а че ежедневното тичане сред детето и дотежава и уморява.

В крайна сметка трябва да си изиска малко време за себе си-час -два Събота и Неделя. Чистенето и прането няма да избягат. и моете дете е почти на 2 години и постоянно си напомням, че чистене и готвене винаги ще има, но детето ми не винаги ще е на 2 години.Трябва да ценим времето си и да го използваме за смислени неща и преживявания, не толкова да се вманиачаваме с домакинстване.

Аз доколкото я разбрах - не успява да завъди сърдечни и непретенциозни приятели на мястото на което живее и за семейното и положание . Т.е. хората основно ходят на работа и се връщат в семействата си . Ако имат малки деца и ги гледат сами в къщи - сигурно са с различни режими на ежедневие и живот и може би с различни стандарти, характери и интереси и може би местоживеене ... Не и се седи сама с детето .

И аз имах момент от първото майчинство като вече прегрявах. Ние баби и дядовци имаме, но са в други градове и все още работещи, та помощ от тях получаваме рядко и с толкова нагласяне на всякаква логистика и какво ли не. Бащата се включваше основно след работа и уикенд, ако нямаше други задачи. Държах да е чисто, сготвено, изпрано, простряно и каквото се сетиш, абе по конец. Малкият - голямо диване. Имало е моменти, в които баби и дядовци отказваха да го гледат сами дори и да сме при тях. Просто не успяваха да се справят с него. Като почна ясла се закроти леко. Сега като е вече на 4г вече мога да кажа по-леко е. Не казвам песен е, защото пак успява да ни изкарва от релси, уикендите няма спирачки, прави пак един куп глупости, но някак вече не се впрягам толкова. Той пък тъкмо се осъзна, аз почнах пак работа, имахме ритъм и се роди второто дете. Сега с това майчинство карам по-лежерно. Колкото е подредено толкова, няма кой толкова да ми гледа всеки ден дома и да го оценява. Готвя аламинути често, ползвам уреди за помощ (съдомиялна, сушилня, фрайъри, инстант пот съм намислила някой ден), разходки колкото и както успея. Бащата се включва колкото може, защото сега дава и 24/7 дежурства, както и през уикенди и празници. 4 вечери след работа е по тренировки, другите дни аз се възползвам, ако имам сили. Понякога и да излезна сама на пазар ме презарежда. Оставяй детето на бащата и излез дори сама на въздух малко. Подценява се времето, в което можеш спокойно да си чуеш мислите. Безплатно е това. На ери време и за поддръжка за себе си. Не е нужно да ходиш по салони. Аз предпочитам в нас, а не да се съобразявам с график. Единствено на фризьор ходя странично, но маски за коса, лице, маникюр, педикюр - в нас. Или докато малкото спи, или като ги е извел баща им. Пускам филм/музика/аудиокнига и зарязвам всичко. Подреждам колкото да не виждам хаос и се захващам със себе си. Както някой по-нагоре беше писал: щастлива мама = щастливо бебе/дете.

Търси и си изисквай времето. Ако трябва правете си график за целия месец и да си знаете кой кога какво. Помисли за кое има нужда да се напрягаш и кое може да ти минава покрай ушите. И най-вече запомни - период е. Минава и заминава, забравя се тежкото. Като се върнеш на работа ще е по-добре колкото и да е странно. Да, болести ще има, неизбежно е, но работен режим, хора, социални контакти - някак нещата са по-поносими и после ще се чудиш къде замина времето с малкото дете.

С 3 деца съм и понякога се чудя как сме оцелели без помощ, но ето нА, живи сме. Най - лесно се гледа дете на открито. Това е съвет от монтесори педагогиката. Ботуши, яке, чадър и навън. Да се рови в калта, да шляпа напред назад. Слагаш слушалки в ушите и си слушаш музика, когато ти е най - тегаво. Мен това ме спасява. Правете си събирания с други семейтва на същия хал. Децата тичат, играят, реват, а вие си пийте виното и си общувайте. Това разтоварва. Уикенда по пътеките си правете преходи. И докато не "прегърнеш" факта, че вече това е действителността, ще ти е трудно. Аз вече 12 години съм така. Нямам много време за културни мероприятия, на ресторанти много не ходим, но се правим пикник и разходки и неща, които правят гледането на дуцата по - лесно. Правете това, което му харесва на детето, а не на вас. Например ако го заведете на ресторант, ще се побърка и то и вие. Зоо парк, басейн, колело без педали около 2 годинки, игра в пясъка, батут..все варианти за по - леко ежедневие. Времето , зимата не са проблем.

alllure ами 12 години ... не ви ли е време вече да се скупчвате в къщи и да се захващате с оценки, класни, кандидатствания .. .то не може само по пътеките с винцето
Ние не се престрашихме на 3 деца именно заради училищата и образователната система. Разходки, пикници, винце , грилче , джопане и игри и ние се адаптирахме без проблеми. Но като се започна с по 3 класни на седмица и разни невъзможни задания и материал и ... си казахме че няма да го успеем това х3 паралелно.

На голям зор сме и ние с училището и с турнири и на двете по - големи деца. В чужбина сме, в много сериозно училище от 8.30 до 16ч. Яко учене всеки ден по американската система и сингапурска математика. Тестове през ден, домашни бол. Просто дадох жокери какво е помагало досега при нас и какво помага през ваканциите и когато има малко свободно време уикенда.))Иначе вино пием всяка вечер, няма как:-))).

Вие сте си за вино след ракийка
Но си децата са си голямо чудо.
Успехи с ученето.

И аз се присъединявам в редиците на изтощените майки с едно диване на две години и половина. Няма миг спокойствие и при нас, не спи на обяд, не мърда абсолютно никъде без мен, в банята да влезна чука по вратата и реве. Навън само с мен, вчера се опитах само с баща му и баба му да го изпратя и беше такава истерия, че целият блок разбра. Аз не съм намерила решение, по същия начин нямам никакви социални контакти, гледам само някакви положителни клипчета в Ютюб, които добре ми действат, на здравна тематика, за положително мислене. Готвене само сутрин докато спи малкото, добре, че мъжът ми помага с всичко. Къпане срам не срам веднъж в седмицата на косата, ходя със шапки зимата. Мисля , че е период и си казвам , че ще мине, гледам на детето да му е добре, аз живях много дълго време сама, дълго време в чужбина, спомням си колко самотно някой път ми беше там, как имах цялото време на света и пак не бях особено щастлива, колко пътувах и затова сега не ми липсва. Просто някакси се наживях на макс преди детето и сега приемам малко по-спокойно нещата, не че не съм медуза вечер на дивана и не мога да помръдна. На фризьор ходя веднъж годишно, слагам къна вкъщи, режа нокти до кожа , маски слагам на лицето, олио в косата, освободих се от всички вещи излишни, имам 2 чифта обувки -едни зимни и едни летни, просто прегърнах минимализма на макс. Баби имаме, за съжаление никой н иска да гледа детето, не можели , той бил глезен, неуправляем и т.н. Аз с и мисля, че той е малък сега, сега има нужда от мен, след 10 години сигурно ще ме гони от вкъщи, затова сега съм до него, не съм адекватна и аз понякога, мразя да излизам навън по площадки например, но заради него, когато поиска стоя и колкото иска стоя. Мечтая за вила на село с огромна ограда и къща, заключвам и го пускам в двора да дивее, колкото иска .... Извинявам се за дългия пост...

Werra при 10г. в чужбина и сега дете на 2,5 ... ако изчакаш още 10г. за да започнеш чак тогава да живееш ... по моите сметки ще си на над 40 тина годники вече и почти преполовила живота. Струва ли си? Според мен детето дисциплинирайте и на ясла и градина, а ти си прегръщай живота, себе си и всеки един ден ... и не си ги подарявай.  Твоето детете е, да , но и ти си човек . Успех.

Пожелавам ви сили и кураж, две е наистина страшна възраст. По същия начин е и моят син, лично пространство и за мен и таткото - нула. Отиде ли някой от нас до тоалетната или банята веднага се тряска врата и тупуркат крачета и не само там, но и до кухня, тераса, двора. Не знам как да го отуча от това.
Не търпи забрани, изпада в истерия, а когато реши да ни ядосва, прави това, което му се забранява и се смее като му се карам, а аз имам чувството, че се карам в 90% от времето. Сега на 2г 2м. почна и фазата на катеренето, която мислех, че се случва на година-година и половина, когато го беше страх още дори да се пусне да ходи, но явно и на 2 не го подмина. Катери се по мебелите (секции, шкафове) или по-точно иска, а аз забранявам и настава всеобща истерия.
Следобед няма сън вече четвърти месец може би, а имаше време когато спеше по три часа.
При нас поне все още разликата е, че баби и дядовци изразяват готовност да помогнат, защото при тях не прави това, което прави при нас, там е като кукличка.
Вечер става още за това прословуто мляко, наравно с малката си сестричка (9м.), сигурно още дълго ще ни мъчи така, чувам, че и до 3-4 годишни не го отказват. Нощите са не по-малко кошмарни от дните.
Опитайте да сте малко по-строга и да наложите правила. Помислете за ясла. За децата е важно да са сред връстници, това ги формира като характери и се забавляват повече. Аз отчаяно чакам да дойде това време, но ще има да чакам до септември. 🤯
Осигурете му играчки, които да му задържат вниманието. Аз примерно ако имам някаква работа, слагам детето на бънджи-стойка, безопасно е и няма как да излезе, докато не го свалите. Може направо да се родите с тази играчка у дома. Въпроса е да иска, моят захитря и вече често се дърпа.
Ще мине и тази възраст, но е ключова, сега е момента да почнат стъпка по стъпка да се учат на дисциплина, заедно с всичко останало.
Късмет!

За съжаление малкият не беше приет в нито една градина тази година, нито частна, нито държавна и аз чакам за септември за градина направо. Иначе при бабите обича много да ходи, при леля си, обаче аз задължително да съм там, ако изчезна за 5 минути се започва едно търсене и рев. Вечер спим заедно, през нощта не търси с ръка да м гуши , проверява ме от време на време. Аз не му се карам, само обяснявам и гледам да му отвличам вниманието, когато се налага. Баща му му се кара много, бие го, без ефект, само реве малко и пак си прави каквото иска. Аз никога през живота си не съм се карала с никого, просто съм си такава, няма и особен ефект от викане. Може би най действа да го махнеш от мястото на белята и докато се тръшка даже да не му говориш, не му обръщаш внимани, след 5 минути му минава, поне при него. Като беше малък беше супер, имаше режим, рано ставаше, закуска, дълга разходка, спане на обяд по 3 часа, пак хранене, игра, излизане и вечеря, душ и спане. Малко след втория рожден ден настана ад, дано е период и наистина да мине. Успех на всички , дано успеем и ние да се съхраним по някакъв начин!

При мен дъщерята е така, иска все при мен да спи и надава вой само като мръдна, слава богу синът свикна от бебе да спи в кошара, но с нея е невъзможно.
При нас аз съм "лошото ченге", стигало се е и до потупване в краен случай, признавам, само който го види ще ме разбере защо.
Баща му не му се кара, смята, че другите го разглезват, а аз като му се скарам излизам виновна, че го "разревавам" и затова бил нервен, а той не прави никакъв опит да го дисциплинира, но какво да се прави, не всеки е готов за тази част от живота.
Иначе кошмара почна от 1,5г. Преди това проблема му беше само, че след като се беше отучил от нощно ставане, на 10м. пак започна и така до сега, общо година и половина не съм се наспивала като човек. Развали и режима на бебето и то почна като него. Ако можех направо щях да превъртя времето 5-10 години напред, че да му се види края. 😃